Раждане

Майката и бебето веднага след раждането

Раждане (на латински: Partus) се нарича физиологичен процес при животните и човека, в резултат на който потомството излиза от тялото на своята майка и започва самостоятелен живот.

Думата се използва предимно за обозначаване на процеса на завършване на бременността при плацентните бозайници, но в по-широк смисъл тя може да се използва и за всички останали животни, при които част или цялото развитие на яйцето или плода се извършва в тялото на един от родителите. Излизането на плода от яйцето се нарича излюпване.

При човека

Родилни сили

Плодът се изтласква навън посредством родилните сили (т.нар. майчини болки). Външно те се демонстрират с напъни. Болката при раждане е в резултат на разтягането на връзките и притискането на мекия родилен път, включващ маточната шийка, влагалището и външния полов орган.

Родилните сили обхващат:

• Контракции на матката;
• Контракции на коремните мускули и диафрагмата.

Първоначално контракциите започват на големи интервали и са слабо изразени. Постепенно се засилват и учестяват, като най-добре са изразени през втората фаза на раждането. Винаги след всяка контракция следва пауза. През този период плодът има възможност да се нагоди за правилно придвижване в родилните пътища. Така се осигурява и жизнеспособността му.

Раждането започва чрез сенсибилизиране на матката от хормона окситоцин, отделян от хипоталамуса. Започват маточните контракции – първоначално от рогата на матката към тялото ѝ, а маточната шийка се разширява. Контракциите на матката рефлекторно възбуждат контрахирането и на коремните мускули.

Фази на раждането

Фази на раждането

Отварянето на маточната шийка се характеризира с разширяването ѝ и отваряне на пътя за придвижване на плода. Под влияние на контракциите налягането върху маточното съдържание се повишава и околоплодните течности се изтласкват към частта с най-ниско напрежение – маточната шийка. Постепенно с всяка контракция плодните обвивки проникват все повече в нея и така я разширяват. Накрая те навлизат във влагалището и се пукат. Изтласкването на плода започва от момента на навлизане на плода в маточната шийка и завършва с пълното му напускане от организма на майката. При навлизането и преминаването на главата в маточната шийка контракциите достигат своята максимална сила. Отделяне на плацентата: известно време след излизане на плода отново настъпват слаби напъни, които спомагат за окончателното отделяне на околоплодните течности и плацентата (последък).

В културата

В изкуството

• 
  Древна фигурка, изобразяваща раждаща жена
• 
  Древна египетска фигурка, изобразяваща раждане на крава с човешка помощ

В традиционната култура

В българската фолклорна традиция раждането („добиване“) се пази в пълна тайна, за да бъде по-лесно, и да бъдат избегнати всякакви вредоносни влияния и „уроки“. Освен „бабата“ (народна акушерка), повикана тайно, на него присъства само свекървата или друга по-възрастна омъжена роднина. Обредните действия, съпътстващи раждането, са магически: отваряне на ключалки, развързване на възли. Според народните вярвания, на всяко раждане присъства и Богородица. При трудно раждане на родилката („лехуса“, „родиля“) се дава да пие отвара от богородична ръчица (Lonicera caprifolium). Тази билка е била донасяна от Ерусалим или Света гора, а „бабите“ акушерки, които имали такава билка, се ползвали с по-голям авторитет. Едва след като роди първото си дете, жената става пълноправен член в традиционното българско семейство и родствената група на съпруга си. Също нещо много важно е било и бабуването (на времето баба израждала бебето).

Източници

• „Ветеринарно акушерство и гинекология“, с. 149 – 153