Асен Йорданов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Йорданов.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Стил – статията е написана в журналистически стил, трябва да се приведе в енциклопедичен. Необходимо е да се добавят външни източници, потвърждаващи истинността на изнесените факти. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Асен Христов Йорданов (1896 – 1967) е български изобретател, инженер и авиатор. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има принос в развитието на американската авиация. „Йорданов залив“ на Земя Греъм в Антарктида е кръстен на негово име.[1][2][3][4]
| Асен Йорданов Assen «Jerry» Jordanoff | |
| българо-американски инженер | |
 Асен Йорданов през 1939 г. | |
| Роден |
2 септември 1896 г.
|
|---|---|
| Починал | 19 октомври 1967 г.
|
| Техника | |
| Област | Самолетостроене |
| Асен Йорданов в Общомедия | |
Биография
редактиранеАсен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 г.,[5] син на Христо Йорданов, инженер и химик. От малък любимото му занимание е да прави хвърчила. През лятото на 1912 г., придружен от баща си, посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После баща му го изпраща да учи в Гренобъл, но той постъпва в училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие „Етан“.
Балканската война
редактиранеПо време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. Там той продължава да работи върху конструирането на първия български самолет „Експрес“ („Йорданов-1“), който завършва през лятото на 1915 г.
След неговото изпитание специална комисия от Министерството на войната заключава:
| „ | Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене. | “ |
В ежедневния вестник „София“ от 21 август 1915 г. четем:
| „ | От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централната земеделска банка.
Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа „биплан“. Непълнолетният българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане... В самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин – нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост. |
“ |
Първата световна война
редактиранеПрез Първата световна война Асен завършва гимназиалното си образование във II мъжка гимназия и е приет в Школата за запасни офицери. Три месеца по-късно постъпва в Авиационното училище в Божурище, което завършва в кратък срок и с чин поручик заминава на фронта.
Във въздушното отделение в с. Удово му се поверява боен самолет, с който взема участие във въздушни боеве. За проявена изключителна храброст е награден с орден за храброст.
След войната Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ѝ са унищожени, личният състав е уволнен. Това е силно обезкуражаващо за летеца и конструктора Асен Йорданов.
В Америка
редактиранеПрез 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара.
Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. С парична помощ от българското правителство двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда, защото от други страни не се престрашават да участват.
С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ.
Първоначално върши каквато и да е работа и старателно изучава английски.
След време постъпва чертожник в конструкторското бюро на заводите Curtiss, сетне става летец-изпитател. Продължава да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Работи за компаниите LWF (Lowe, Willard & Fowler Engineering Co.), Curtiss Aeroplane Company и Curtiss-Wright Corporation[6]
През 1941 г. Асен Йорданов основава дружество „Jordanoff Aviation Company“, преименувано по-късно в „Jordanoff Corporation“, придружено от „Jordanoff Electronics“. Ателиетата му заемат четирите етажа на сградата на „Медисън авеню“ в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ и се намира в строга секретност.
Неговата популярност нараства, когато открива авиационно училище.
Научни трудове
редактиранеАсен Йорданов е автор на многобройни трудове с практическа стойност, посветени на пилотирането и теоретичната подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост.[7][8][9][10][11][12][13][14][15]
В САЩ са продадени 750 000 екземпляра от книгите му. Те са преведени в много страни, включително и СССР. Текстът в тях е сбит, точен и е придружен от илюстрации. Това може да се определи като визуално преподаване. Йорданов използва обикновено разговорен стил, сякаш се обръща към читателите като към свои ученици и приятели. Той често добавя към своите технически илюстрации някои комикси, които превръщат сухата материя в приятна и лека за четене.
След войната започва упадък в кариерата на Йорданов. Той престава да работи в сферата на авиацията и се насочва към нови области.
През 1950-те години Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон – предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.
Умира на 19 октомври 1967 г. на 71-годишна възраст. Прахът от урната е разпръснат със самолет в небето над Америка.
Още приживе неговите заслуги са признати. Името му е вписано в „Книгата за почетни граждани на Ню Йорк“, портретът му е изложен в „Залата на славните“ в нюйоркското летище „Ла Гуардия“.
В „National Air and Space Museum“ към Смитсоновия институт са изложени негови вещи и лични архиви.[6]
Памет
редактиранеНа Асен Йорданов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ (Карта) в София и булевард в югоизточната част на града (Карта).
Книги от Асен Йорданов
редактиране- Flying and How to Do It („Летенето и как то се прави“) е публикувана през 1932 г. и преиздадена през 1940 г. Тя запознава кандидат-летеца с основните понятия за летенето. Изяснени са техническите възможности на самолета във въздуха, най-важните правила за управление, приборите на таблото, проблемите при излитане, кацане и завиване и много други.
- Your Wings („Вашите криле“), която е едно комплексно помагало за подготовката на пилоти, е може би най-прочутата книга на Йорданов. Издадена е през 1936 г. и е преиздадена през 1939 и 1942 г. Отпечатани са повече от 250 000 екземпляра. Преведена е във Франция, Италия, СССР и Полша, но е непозната в България, както за жалост и цялото му творчество.
- Through the Overcast („През облаците“) е публикувана през 1938 г. и е преиздадена през 1939, 1940, 1941 и 1943 г. Преведена е в Япония, СССР, Италия и Уругвай. Това е едно помагало за полети при различни метеорологични условия и по прибори.
- Safety in Flight („Сигурност при летенето“) е публикувана през 1941 г. и е преиздадена през 1943 г. Тя е предназначени за пилоти, които се готвят за професионалисти.
- The Man behind the Flight („Човекът в сянката на самолетите“) е издадена през 1942 г. Тя е предназначена за авиоинженерите и авиотехниците. Съдържа информация за конструкцията, експлоатацията и ремонтите на самолетите.
- Power and Flight („Мощност и полет“), издадена през 1944 г., също е предназначена за авиоинженерите и авиотехниците. В нея се разглеждат двигателите с вътрешно горене, техният контрол и ремонт.
- Dials and Flight („Уредите при полет“) е издадена през 1947 г. Това е едно илюстровано пособие за работата с различните авиационни прибори по време на полет. Описват се тяхното производство, използване, поддържане в изправност и ремонт.
- Men and Wings („Хора и криле“) е една кратка илюстрована история на авиацията, издадена през 1942 г. от фирмата Curtiss-Wright, с която Йорданов е свързан.
- Jordanoff's Illustrated Aviation Dictionary („Илюстрован авиационен речник на Йорданов“) е публикуван през 1942 г. и преиздаден през 1944 г. Речникът съдържа 2057 термина, към всеки от които има обяснителна илюстрация.
Книги за Асен Йорданов
редактиранеМилка Маркова (сестра на Асен Йорданов): „Асен Йорданов и авиацията“. Изд-во Societé des Gens de Lettres, Париж, 1995.
Източници
редактиране- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Jordanoff Bay.
- ↑ Asen Yordanov
- ↑ Scientific Wonders of Bulgaria: The Bulgarian pilot who taught America how to fly, архив на оригинала от 11 юли 2018, https://web.archive.org/web/20180711192955/http://www.standartnews.com/english/read/scientific_wonders_of_bulgaria_the_bulgarian_pilot_who_taught_america_how_to_fly_-7457.html, посетен на 1 юни 2018
- ↑ Assen Jordanoff – the man who contributed to America's airpower
- ↑ Стоянов-Окела, Константин. Българският авиоконструктор Асен Йорданов – гордостта на американското самолетостроене // liternet.bg. liternet.bg, 2003. Посетен на 17 септември 2014.
- ↑ а б Assen Jordanoff Papers 1897 – 1967 // Архивиран от оригинала на 2018-08-14. Посетен на 14 август 2018. (на английски)
- ↑ UNIDIRECTIONAL AIRPORT CA543705 (A) ― 1957-07-16[неработеща препратка]
- ↑ Aerial navigation US1613834 (A) ― 1927-01-11[неработеща препратка]
- ↑ Vacuum-cleaner attachment for motor vehicles US1654652 (A) ― 1928-01-03[неработеща препратка]
- ↑ Telephone system for automatic answering, recording messages, and recording normal conversations US2539139 (A) ― 1951-01-23[неработеща препратка]
- ↑ Vacuum-cleaner attachment for motor vehicles US1654653 (A) ― 1928-01-03[неработеща препратка]
- ↑ Snow removal construction US2634659 (A) ― 1953-04-14[неработеща препратка]
- ↑ Unidirectional airport US2765994 (A) ― 1956-10-09[неработеща препратка]
- ↑ Container closure US2906421 (A) ― 1959-09-29[неработеща препратка]
- ↑ Telephone recorder cabinet USD161842S – 1951-02-06
Външни препратки
редактиране- Евгени Андонов, „Асен Йорданов – реалният образ“, списание „Аеро“, брой 84, август 2015 г.
- Биография от Константин Стоянов-Окела
- Биография от Пламен Антонов