Димитър Ляпов
Димитър Николов Ляпов – Гурин с псевдоним Васил Василев[1] е български революционер и публицист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.[2]
| Димитър Ляпов | |
| български революционер | |
 Портрет с автограф, 6 октомври 1907 година | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 февруари 1941 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Димитър Ляпов в Общомедия | |
Биография
редактиране
Димитър Ляпов е роден през 1870 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[3] Псевдонимът Гурин произхожда от дървесния вид горун, вид дъб. Фамилното име Ляпов произлиза от думата леп - хубав. Завършва Солунската българска мъжка гимназия с петия випуск в учебната 1889/1890 година.[4][3] В 1891/1892 година е учител в Българското духовно училище в Цариград, като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във Фенер.[5] Също така Ляпов става секретар на Българската екзархия в града и в 1894 година основава Цариградския революционен комитет, чийто председател е до към 1896 година. Димитър Ляпов напуска Цариград и се мести в София, където се включва активно в дейността на Върховния комитет и става главен редактор на неговия орган вестник „Реформи“. На Третия македонски конгрес през ноември 1896 година е избран за член на Комитета.[6] Ляпов е и частен секретар на министъра на вътрешните работи Васил Радославов. Като такъв, през 1900 година успява да въздейства на Радославов, за да се направят постъпки пред турското правителство и да се освободят от затвора четиримата български атентатори-анархисти, подготвили преди това неуспешен атантат срещу Отоман Банк.
| “ | София, 5 септемврий 1927 Уважаема и драга Менча, Изпращамъ ти два екземпляра отъ календарния текстъ за идната 1928 година. Единиятъ екземпляръ е за тебе, а другиятъ за Ванчо. Моитѣ пожелания сѫ, този календаренъ текстъ да го използувате презъ идната година въ свободна и независима Македония, като двамата броите летнитѣ му дни въ Крушево, а зимнитѣ му дни в Щип. На тебе, на Ванчо, на твоите майка и на твоя баща изпращамъ сърдечни поздрави. Д. Л. Гуринъ | ” |
В 1905 година Ляпов заедно с Борис Сарафов участва в заговора за убийството на султан Абдул Хамид II, организиран от арменския революционен комитет в Женева, начело с Кристофор Микаелян.[7] След Младотурската революция в 1908 година Ляпов е сред противниците на прекратяването на дейността на ВМОРО и в 1910 година става инициатор на създаването на БНМОРО.
В 1912 година при избухването на Балканската война Ляпов е в четата на Георги Занков на Македоно-одринското опълчение, действаща в Разлога и спомогнала за освобождението на градовете Мехомия и Сяр, а по-късно в щаба на Трета солунска дружина. За проявено отличие в боя е награден с орден „За храброст“ IV степен.[8][9]
След войните Ляпов е член на Илинденската организация. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година е затворен в лагер в Айтос. Умира на 17 февруари 1941 година в София.[9][10][11][12] Устроено му е тържествено погребение.[3]
Външни препратки
редактиране- "† Димитър Ляпов Гурин", статия на Велко Думев, публикувана в сп. "Илюстрация Илинден", книга 3 (123), София, 1941 година
- "Последният фазис на Кумановския въпрос и опасността от една нова катастрофа в Македония", "Некролог на Екатерина Симидчиева", публикувано във в-к "Реформи. Орган на Върховния Македонски Комитет", София, год. I, бр. 15 и бр. 27, 5 май и 11 септември 1899
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 21, 30.
- ↑ Думевъ, Велко. † Димитъръ Ляповъ Гуринъ // Илюстрация Илиндень XIII (3 (123). Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 1.
- ↑ а б в Думевъ, Велко. † Димитъръ Ляповъ Гуринъ // Илюстрация Илиндень XIII (3 (123). Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 2.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
- ↑ Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 95.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 359.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 190.
- ↑ а б Думевъ, Велко. † Димитъръ Ляповъ Гуринъ // Илюстрация Илиндень XIII (3 (123). Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 3.
- ↑ Билярски, Цочо. „Два документа на цариградските българи, свързани с посещението на княз Фердинанд I в Цариград през 1896 година“, архив на оригинала от 20 август 2008, https://web.archive.org/web/20080820015853/http://balder.prohosting.com/asen/fer.htm, посетен на 28 май 2008
- ↑ Радев, Симеон. „Това, което видях от Балканската война“
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 266.