Добри Терпешев
Добри Колев Терпешев е деец на БРП(к). Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Командир на т. нар. Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Български офицер, генерал-лейтенант. Държавен деец на Народна република България.
| Добри Терпешев | |
| Министър на труда и социалните грижи | |
| Мандат | 20 януари 1950 – 11 декември 1950 г. |
|---|---|
| Назначен от | I народно събрание |
| Министър-председател | |
| 1950 | Васил Коларов |
| 1950 – 1956 | Вълко Червенков |
| Предшественик | Здравко Митовски |
| Наследник | Мишо Мишев |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | |
| Полит. партия | БРСДП (1903 – 1938) БКП (1938 – 1956) |
| Професия | офицер • политик |
| Военна служба | |
| Военно звание | генерал-лейтенант |
Портал  Политика | |
Биография
редактиранеДобри Терпешев е роден на 15 май 1884 г. в с. Изворово. Завършва начално образование. Член на Българската работническа социалдемократическа партия от 1903 г. Мобилизиран е по време на Балканската война. За антивоенна дейност е осъден на смърт през 1912, впоследствие е амнистиран.
През 1924 – 1925 г. е политически ръководител на Хасковската комунистическа чета „Христо Ботев“, в която се сражава и „последният войвода“ Митьо Ганев. По време на априлските събития в България от 1925 г. е осъден на смърт. Лежи в затвора до 1937 г. През 1938 г. става член на ЦК на БРП(к).
През 1941 г. е арестуван и хвърлен в затвора, откъдето избягва през 1943 г. След бягството си Терпешев става член на Политбюро на ЦК на БРП(к) и скоро се налага като най-авторитетния член на партийното ръководство в страната.[1] Командир на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Главен организатор на Съпротивителното движение по време на Втората световна война.
След свалянето на правителството на Иван Багрянов води преговори с кабинета на Константин Муравиев за мирно предаване на властта в ръцете на Отечествения фронт. Добри Терпешев е сред главните фигури при завземането на властта на 9 септември 1944 г. Член е на правителствената комисия, която официално предава административната власт в Беломорието на гръцките партизани от ЕЛАС през октомври 1944 г. Участва в делегацията по подписване на т. нар. Московско примирие през същия месец. Участник е в делегацията присъствала на второто заседание на АСНОМ в Скопие през декември. Произведен е набързо от новото правителство в чин генерал.
Участва в изпълнителната власт. Министър без портфейл (1944 – 1947), председател на Върховния стопански съвет и на Държавната планова комисия (1945 – 1950), заместник-председател на Министерския съвет (1949 – 1950). Народен представител в XXVI обикновено народно събрание (1945 – 1946), VI велико народно събрание (1946 – 1949), I и II народно събрание (1949 – 1957). Слабо образован и простоват, в годините на комунистическия режим Терпешев, наричан популярно бай Добри става чест обект на критики и подигравки.[1]
Председател на Международния съюз на участниците в съпротивата (Federation internationale de resistants) (1948 – 1950).
През 1950 година, след Процеса срещу Трайчо Костов е отстранен от Политбюро, обвинен, че не е информирал своевременно партийното ръководство за „антисъветската“ дейност на Трайчо Костов.[2] На Априлския пленум на ЦК на БКП (1956) Терпешев разобличава незначителното участие на Живков в партизанското движение, като заявява: „Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали – нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България“. През 1956 г. е изключен от БКП за „антипартийна дейност“ във връзка с култа към личността.
На запазена негова снимка от тържественото шествие по случай 15 години от победата на 9 септември 1944 г., Добри Терпешев лично написва: „От снимката се вижда колко съм щастлив, че вместо на трибуната на мавзолея, аз съм с народа в манифестацията – 9. 9. 1959 г. София.“
През 1961 г. му е отнета пенсията, през 1964 г. е изселен от София в гр. Плевен. Умира през 1967 г. на 83 години.
Бележки
редактиране- ↑ а б Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 66-67.
- ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 282.
Външни препратки
редактиране- Добри Терпешев (дясно) на манифестация на 9 септември в сайта „Изгубената България“, фотографии от българската история
- Добри Терпешев - най-простият ни държавник