Литва
Литва, официално Република Литва, (на литовски: Lietuva или Lietuvos Respublika) е държава в Североизточна Европа. Тя е най-голямата от трите балтийски държави. Граничи с Латвия на север, с Беларус на югоизток, с Полша на юг, с Балтийско море на северозапад и с Русия на югозапад посредством Калининградска област. Литва е държава членка на Европейски съюз от 1 май 2004 г. Литва е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г.
| Република Литва Lietuvos Respublika | |
| Химн: Tautiška giesmė | |
 Местоположение на Литва | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 65 300 km²[1] (на 121-во място) |
| Води | 1,98 % |
| Климат | континентален |
| Столица | Вилнюс |
| Най-голям град | Вилнюс |
| Официален език | |
| Религия | 79,4% християнство – 74,2% католици – 5,2% други християни 6,1% нерелигиозност 0,8% други религии 13,7% без отговор |
| Демоним | литовец |
| Население (2022) | 2 840 758[2] (на 137-о място) |
| Население (2017) | 2 800 667 |
| Гъстота на нас. | 43,8 души/km² (на 138-о място) |
| Градско нас. | 68 % (на 78-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна полупрезидентска република |
| Президент | Гитанас Науседа |
| Министър-председател | Ингрида Шимоните |
| Организации | ООН, НАТО, ЕС, СЕ, ОИСР, „Три морета“, Шенген |
| Законодат. власт | Сейм |
| История | |
| Първо споменаване | 9 март 1009 г. |
| Велико княжество | 1236 г. |
| Кревска уния | 2 февруари 1386 г. |
| Жечпосполита | 1 юли 1569 г. |
| Независимост | 16 февруари 1918 г. |
| Литовска ССР | 3 август 1940 г. |
| Независимост | 6 септември 1991 г. |
| Влизане в ЕС | 1 май 2004 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 131 млрд. щ.д. (на 88-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 46 158 щ.д. (на 38-о място) |
| БВП (ном., 2022) | 68 млрд. щ.д. (на 86-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 24 032 щ.д. (на 52-ро място) |
| ИЧР (2021) | 0,875 (много висок) (на 35-о място) |
| Джини (2020) | 35,1 (среден) |
| Прод. на живота | 75,7 години (на 71-во място) |
| Детска смъртност | 4/1000 (на 100-о място) |
| Грамотност | 99,6 % (на 8-о място) |
| Валута | Евро (EUR) |
| Други данни | |
| Часова зона | EET (UTC+2) |
| Лятно време | EEST (UTC+3) |
| Формат на датата | гггг-мм-дд |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | LT |
| Интернет домейн | .lt |
| Телефонен код | +370 |
| ITU префикс | LYA-LYZ |
| Официален сайт | www.lietuva.lt |
| Литва в Общомедия | |
Площта ѝ е 65 300 km², от които 64 418 km² суша и 882 km² водна площ.
История
редактиране
Наименованието Литва (Lituae) за първи път е споменато в Кведлинбургските анали в 1009 г.
В края на XII век Литва и Беларус образуват Великото Литовско княжество. Първият известен владетел на Литва е Миндаугас (Миндовг, 1238 – 1263), който е приел християнството през 1251 г. и е бил коронован на 6 юли 1253 г. (национален празник на Литва). През 1261 г. обаче се върнал към езичеството. През 13 – 14 век територията на княжеството стремително нараства и достига бреговете на Черно море. В същото време литовските князе водят тежка борба с Тевтонския орден, който е разбит в 1410 г. в Грюнвалдската битка от обединените войски на Литва и Полша.
През 1385 г. великият литовски княз Йогалия въвежда християнството и присъединява Литва към Полша, като се жени за полската кралица Ядвига и става полски крал с името Владислав II Ягело. Скоро обаче бил принуден да отстъпи властта в литовското княжество на своя братовчед Витовт. Той се признал за васал на Ягело, но води независима външна политика и следователно пълното обединение на държавите не се осъществява. По време на управлението на Витовт (1392 – 1430), Великото княжество Литва достига своя най-висок връх, а територията му е приблизително 930 000 km².
Люблинската уния от 1569 г. обединява Литва и Полша в Полско-литовско кралство, наречено Жечпосполита. То е дуалистична мултикултурна държава с уникално държавно устройство и религиозна съвместимост. Първото столетие от нейното съществуване историографията смята за златен век, като страната достига максимална територия 990 000 km² през периода 1634 – 1686 г. В края на XVI и през XVII век Полско-литовското кралство е една от най-силните държави в Европа. Второто столетие на Жечпосполита се характеризира с упадък. Опит за спирането му е конституцията от 3 май 1791 г. – първата писмена конституция на държава в Европа и втората в света. Жечпосполита съществува до 1795 г. Държавата е разделена между Прусия, Австрия и Русия на три етапа през 1772, 1793 и 1795 г.
Литва е в Руската империя до Първата световна война, когато през 1915 г. е окупирана от Германия.
На 16 февруари 1918 г. във Вилнюс представителството на литовския народ – Съвет на Литва (Lietuvos Taryba), провъзгласява независима Литва.
В 1920 – 1922 г. Литовската държава е призната от международната общност. Столица става Каунас.
На 10 октомври 1939 г., след завладяването и подялбата на Полша между Германия и СССР като следствие на Договора Рибентроп-Молотов, на територията на Литва навлизат съветски войски по силата на Договора за присъединяването на Вилнюс и околността му, осъществено с помощта на СССР. На 15 юни 1940 Литва влиза в състава на СССР като Литовска съветска социалистическа република, след като ден по-рано Москва поставя ултиматум да се позволи увеличаване на съветския контингент и правителството да подаде оставка. Към страната са присъединени територии от Полша, включително историческата столица Вилнюс.
През 1941 – 1944 г. Литва е окупирана от нацистка Германия. От 1944 до 1990 г. страната отново е в състава на СССР.
На 11 март 1990 г. Върховният Съвет на Литовската Република провъзгласява акт за възстановяване на независимостта на Литва (първата съюзна република, напускаща СССР).
Държавно устройство
редактиране
Литва е полупрезидентска република. Държавен глава е президентът, който се избира с петгодишен мандат. В неговите ръце е съсредоточена и външната политика. Президентът, по одобрение на парламента, определя министър-председателя, а на последните номинации определя и останалата част от кабинета, както и броя на останалите държавни служители и съдии, както и Конституционен съд (LR Konstitucinis Teismas).
Литовският парламент (Сейм) има 141 члена, които се избрани с четиригодишен мандат. Около половината членове от това законодателно тяло са избрани от избирателни райони (71), а останалата половина (70) са избрани от национален вот. Партията трябва да получи поне 5% от националния вот, за да бъде избрана в Сейма.
Въоръжени сили
редактиране.jpg)
Литовските въоръжени сили (Lietuvos ginkluotosios pajėgos) са професионални, имат численост около 15 500 души в редовни формирования и около 100 000 души в резервни формирования. Литва е член на НАТО и военната ѝ доктрина е за „тотална и безусловна защита“, поради което войските са структурирани по подобие на скандинавските армии, и най-вече шведската. Клоновете на въоръжените сили са сухопътни войски, военновъздушни сили, военноморски сили, национални доброволчески сили и специални сили. Армията има на разположение около 400 бронетранспортьора (най-вече щатски М-113 и 168 M577 V2 (персонални бронирани бронетранспортьори, поръчани от Германия през 2016), някои от които с финландски миномети), 150 артилерийски гаубици М101 и 20 самоходни миномета „Тунджа“, както и различни видове противотанкови ракети и ЗРК с малък обсег. ВВС имат единствено транспортни и учебни вертолети и самолети, а ВМС – патрулни катери и минопочистващи кораби. Последната противоподводникова корвета от съветско време е изведена от употреба през 2009 г. Литва има общо 187 души зад граница, като най-многоброен е контингентът в Афганистан – 141 души. Разходите за въоръжените сили са 405 милиона евро, или 1,14% от БВП (2008).
Административно деление
редактиране
Територията на Литва е разделена на 10 окръга, които от своя страна са разделени на 60 общини. Те се делят на 546 енории. Десетте окръга са:
- Алитуски окръг
- Вилнюски окръг
- Каунаски окръг
- Клайпедски окръг
- Мариямполски окръг
- Паневежки окръг
- Таурагски окръг
- Телшяйски окръг
- Утенски окръг
- Шяуляйски окръг
Градските райони обхващат територията на един град, а в някои случаи – и на крайградските райони.
Природа
редактиранеЛитва е разположена край Балтийско море. Има предимно равнинен и хълмист релеф. Главната река е Неман (Нямунас). Има и около 3000 езера.
Горите са смесени. Има 1 национален парк (30 806 ha), 3 резервата (17 534 ha) и 456 други природни обекта.
Климатът е преходен – от морски към континентален.
| температура | яну | фев | мар | апр | май | юни | юли | авг | сеп | окт | ное | дек |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| минимална | −6 °C | −6 °C | −3 °C | 2 °C | 8 °C | 11 °C | 13 °C | 12 °C | 8 °C | 4 °C | −1 °C | −5 °C |
| максимална | −2 °C | −1 °C | 3 °C | 11 °C | 18 °C | 20 °C | 22 °C | 22 °C | 16 °C | 10 °C | 3 °C | −1 °C |
Стопанство
редактиранеЛитва е индустриално-аграрна страна. Основни отрасли са машиностроене (кораби), метало- и дървообработване, химическа, текстилна и хранително-вкусова промишленост (рибно-консервна). Със селско стопанство се занимават 35% от населението на страната. Водещ отрасъл е месо-млечното говедовъдство. Повсеместно се отглеждат ръж, пшеница, ечемик, овес, лен, захарно цвекло, картофи, зеленчуци и др.
Население
редактиране
Населението на Литва е около 2 900 000 души, от които близо 85% са литовци. Най-големите малцинства са поляците – около 6% от населението, и руснаци – около 5% от населението. Населението е намаляващо, но са предприети амбициозни програми от страна на правителството за увеличаване на прираста до положителни стойности.
Етнографски райони
редактиранеЛитва е малка и почти хомогенна държава, но литовците има четири големи етнографски региона, които имат някои различия в традициите, диалектите и ландшафта:
- Аукщайтия (Горна Литва, на литовски: Aukštaitija) – най-големият регион, заема голяма част от територията на североизток, над течението на Неман, между границите с Латвия и Беларус и столицата Вилнюс.
- Жмуд (Жемайтия или Долна Литва, на литовски: Žemaitija) – регион, разположен на северозапад, по долината на река Неман. Жмудският и аукщайтския диалекти са, от съвременна гледна точка, двата основни диалекта на литовския език.
- Сувалкия (на литовски: Suvalkija) – традиционно богат регион в югозападната част на страната, около Мариямполе.
- Дзукия (на литовски: Dzūkija) – традиционно бедни гористи земи в южната част на Литва, по протежение на границата с Беларус.
- Петият регион, който често е отнасян към Жмуд, е Мемелската област, наричана също Малка Литва (на литовски: Mažoji Lietuva) или Клайпедски край (на литовски: Klaipėdos kraštas) – ивица в най-западната част на страната, която заедно с град Клайпеда до 1918 година и от 1939 до 1945 г. е била част от Източна Прусия и е включена в състава на тогавашната Германска империя. Някои политици отнасят към Малка Литва и територията на съвременната Калининградска област на Русия.
