Патопсихология
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Патопсихологията е научна дисциплина изучаваща анормалните поведения с цел да ги опише, предвиди, обясни и промени анормалните модели на функциониране. Това знание се прилага в клиничната психология и психиатрията за лечението на пациенти с психологически разстройства.
Девиациите според психологията
редактиранеЗа да се разбере естеството на анормалното поведение, първо трябва да се дефинира какво се разбира под анормално поведение. Днес има следните точки, които отразяват в по-голяма или по-малка степен анормалност, никоя от които не е сама по себе си вярна и не е достатъчен критерий за определянето ѝ.
Статистическа девиация
редактиранеЗабележима разлика от общото, тоест мнозинството. Много човешки качества се считат за нормално разпространени и колкото повече се отдалечаваме от тях, толкова повече намалява броя на хората, които са в разрез с нормата. Така например качества отвъд някакво обичайно отстояние от възприетите ценности и норми (стандартна девиационна единица) се определят понякога като абнормени, но трябва да присъстват и други фактори, които да сочат еднозначно към психопатология.
Следният пример разяснява статистическата девиация като критерий за анормалност: Интелектът – ниското интелектуално ниво, показателно чрез IQ точките може да определи умствено изостаналите индивиди – нещо, което се смята за анормално статистически, въпреки че умствено изостанали лица също могат участват пълноценно в живота и да бъдат щастливи. Едновременно с това високоинтелигентните индивиди също отразяват статистическа девиация, но не психопатология.
Нарушаване на социалните норми
редактиранеКултурните очаквания относно редно/нередно, правилно/неправилно са силно оформящи за социалното поведение на индивидите, съответно силното разминаване с тези очаквания предизвиква представата за анормалност. Това важи особено силно особено по отношение на така наречения културен код – облеклото, маниерите, контактът с очи и прочее. Нарушаването на този иначе невидим и още повече неписан културен код се възприема като анормално поведение. Интегрираността на нормите не просто в обществото, а в неговите членове е толкова силно, че понякога изглежда абсолютно и за това безвъпросно.
Маладаптивност на поведението
редактиранеНеадаптивност за постигане на собствените цели, неспособност за адаптиране към живота или маладаптивност по отношение на обществото.
Личностен стрес или Девиация от идеалното
редактиранеЛичната перспектива изисква определяне на това какво идеалната личност е и съответно неспособността за полагане на усилия, действия и поведение за придържане или търсене на този идеал, който е собствен се възприема като девиация, дори в случаите, когато съответния индивид е видимо функциониращ добре. Става дума за идеал, който всеки човек има за себе си.
Медицински заболявания
редактиранеБиогенната дефиниция определя, че физическото заболяване предизвиква анормално поведение, така че то е един вид симптом. Пример за това са дисфункции на невротрансмитерите допамин при шизофрения и серотонин при депресия.
