гълъб
Облик
гълъб (български)
ед.ч. | гъ·лъб | |
---|---|---|
непълен член | гъ·лъ·ба | |
пълен член | гъ·лъ·бът | |
мн.ч. | гъ·лъ·би | |
членувано | гъ·лъ·би·те | |
бройна форма | гъ·лъ·ба | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Етимология
старобълг. голѫбь.
Сравнението с лат. columba „гълъб“ е възможно в рамките на индоевропейската фонетика, като е вероятен и пътят на заемането. Интересно е сравнението с лит. gelumbė „синьо сукно“, осет. æхсинæг „гълъб“ от *æxsīn „тъмносив“; перс. kabūd „син“ - kabūtar „гълъб“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|