непосредствен
Облик
непосредствен непосредствена, непосредствено, мн. непосредствени, прил. 1. Който пряко следва нещо или произтича от него; пряк, най-близък. Непосредствен виновник за нещо. 2. Който произтича от вътрешни влечения, а не от размисъл. Непосредствено впечатление. Непосредствена натура. ? същ. непосредственост, непосредствеността, ж.
непосредствен (български)
ед. ч. | м. р. | не·пос·ред·с·твен | |
---|---|---|---|
непълен член | не·пос·ред·с·тве·ния | ||
пълен член | не·пос·ред·с·тве·ни·ят | ||
ж. р. | не·пос·ред·с·тве·на | ||
членувано | не·пос·ред·с·тве·на·та | ||
ср. р. | не·пос·ред·с·тве·но | ||
членувано | не·пос·ред·с·тве·но·то | ||
мн. ч. | не·пос·ред·с·тве·ни | ||
членувано | не·пос·ред·с·тве·ни·те |
Прилагателно име, тип 76
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- непосреден, пряк, близък, директен, прав, съседен
- прям, искрен
- личен
- незабавен, неотложен, моментален, мигновен
- най-близък
- непресторен, спонтанен, непредвзет
- естествен, непринуден
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|