2Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

11Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и [тогава] да би ме спомнил!

14Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18Наистина, [както] и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19[Както] водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; [Така] Ти погубваш надеждата на човека.

20Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22[Знае] само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.