8И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завладяха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън. 9Подир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни. 10Юда отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая;

11и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер). 12И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена. 13И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. 14И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е? 15А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде горните извори и долните извори.

16И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете. 17Тогава Юда отиде с брата си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма. 18Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му. 19Господ беше с Юда; и той изгони [жителите на] хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници. 20И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове. 21А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, [както живеят и] до днес.

22Също и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях. 23И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз). 24И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост. 25И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство. 26И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.

27Манасия не изгони [жителите на] Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивлеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя. 28А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.

29Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.

30Завулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

31Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов; 32но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

33Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.

34И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината; 35но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък. 36А пределът на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.