|
Григор Николов
История за безхаберие, незаинтересованост и липса на пари се вихри около построяването на паметника на Левски в София от 1878 до 1895 г. Непосредствено след обесването на Апостола през 1873 г. съратниците му правят каменна пирамида на мястото, на което е била бесилката. След освобождението през 1878 г. по тяхна поръка освободителят на София генерал Гурко нарежда на нотабилите на града, че най-големият български герой трябва да има паметник, при това на мястото, на което е обесен. Само след месец първият кмет на столицата Димитър Хаджикоцев взел решение да бъде издигнат паметник на Левски. Той ще е първият в новоосвободеното княжество. Кметът разпратил и циркулярно писмо до всички общини в Княжество България, като ги умолявал "да съберат волни помощи за това велико дело". Антон Колар, назначен от май 1878 г. за първия общински архитект на столицата, изработил проекта за паметника. Година преди това Колар е бил в Букурещ и е направил канализацията на града. Той предвиждал паметникът на Апостола да завършва с голям кръст върху полумесец. Впоследствие обаче, за да не се дразни Турция, на която Княжество България е васал, този проект бил изоставен и паметникът завършва с пирамида, чийто връх е отсечен. Със събраните близо 1000 лева започнала някаква работа, но парите свършили и строежът бил преустановен. И оттук нататък започва ходенето по мъките.
---- - -
Делото трябвало да довърши следващият кмет Тодораки Пешов. На 15 февруари 1879 г. по негово решение общинският съвет изпратил пак писмо до 44 общини, в което между другото кметът патетично пише: "Един път завсякога Левски е успял да съгради великолепен паметник в нашите души, но в памет на потомството тук, у нас, се предприе въздигането за слава негова паметник край град София, до Орханийското шосе, гдето беше повесен на въже и гдето ще се пренесат от гробищата, както костите негови, така и главата на славния войвода Георги Бенковски." За седем месеца до началото на септември се отзовали само 12 града с обща сума 1637 лв. Доизграждането на паметника не започнало и неизвестно защо направените основи били оставени да се рушат. Кметът Тодораки Пешов обаче сложил началото на една друга традиция-
софийските кметове да се обезпечават с имоти
Той си построил нов дом, а след това започнал да купува парцели по "Раковска" така усърдно, щото в скоро време тя цялата станала негова. Това свидетелстват историците на София от края на ХVIII и началото на ХIХ в.
Минали 2 години. Изградената основа на паметника започнала да се руши от ветрове, снегове и дъждове и това предизвикало справедливо възмущение не само у съратниците на Левски, но и сред чуждите дипломати и обикновените столичани. Музата на поета Константин Величков с "пагубния гняв на Ахила" заклеймила светотатството в брой 1 на сп. "Наука" от 1881 г. Стихотворението му "Паметникът на Левски" е от 22 строфи, но си струва да цитираме само началните 3 от тях:
"Коя ръка е там хвърлила
тез камъни. Кой тъй без жал
с таз памет светла, мила
безсрамно се е подиграл.
Коя безбожна, глупава злоба
играла си е гнусно там?
О, Левски! Костите ти в гроба
не разбунтува ли тоя срам?
Духът ти няма ли да стане
името ти да защити?
Не ще ли сърдцето да застане
ругателите да смути?"
В послеписа към стихотворението си Константин Величков обяснява дотогавашната история на строителството на паметника на Левски и с прозрението на древногръцки пророк заключава: "Уви! Ние доказахме и тоя път, че най-доброто нещо, което умеем да правим, е да не правим нищо."
В хора на интелектуалците се включва и Константин Иречек, който в своя "Български дневник" с дата 28 март 1880 г. отбелязва за паметника на Левски: "... груба каменна основа, без живот, разрушен". Захари Стоянов в предговора на първото издание на книгата "Васил Левски Дяконът" пише, че паметникът му се състоял от няколко очукани камъни и послеписва: "Тук, под тези камъни, почива скромно славата на България." Подобни думи четем и във в. "Марица".
Това не стряска нито столичните кметове, които се сменят през година-две, нито общинския съвет. Въпросът за доизграждане на паметника се повдига отново едва на 25.II. 1882 г. Решение не било взето. На 15 февруари, но вече 1884 г., била съставена комисия с председател Иван Грозев, секретар Христо Ковачев и членове архитект Колар, инженер Сава Ничов, Бойко Нешов, Димитър Съселов и Георги Вълчанов. Комисията се "поучила" от старата преписка от 1878 и 1879 г. и решила да апелира наново към всички общини в Княжеството да внесат помощите си и да се погрижат да съберат нови. В края на март архитект Антон Колар представил новия проект на паметника, който щял да струва 60 000 лв. Комисията решила, че това са "нищо" пари и предложила на върха на пресечената пирамида да бъде поставена бронзова статуя на Левски в цял ръст.
Оказало се, че това оскъпява паметника 3 пъти,
реализмът надделял и тогава възприели проекта на Колар. На 19 април 1884 г. архитектът предложил паметникът да бъде построен от боянски гранит. Възложено било на чеха Йосиф Страховски да направи бронзовия барелеф на Левски, а на друг чех, Франц Новак - модел на паметника. През май архитектът Колар представил на комисията предварителна сметка за сумите, който трябва да се изразходват за направата на фундамента и цокъла - 18 500 лв. Дотогава комисията получила от Столична община само 9137 лв. (7500 от бюджета за 1884 г. и 1637 - събраните помощи, съхранявани от 1879 г.) Търговете, които общината назначила, не се състояли и затова комисията решила работата по паметника да се отдаде на предприемач. Избрали чеха Йозеф Кленка, а за ръководител на строежа одобрили Ж. Чирич.
На 30 юли комисията подала молба до Народното събрание с молба то да й отпусне 20 000 лв. Събранието не гласувало парите и комисията решила да преустанови работата. В началото на 1885 г. парите били гласувани от народните избраници, а през април започнало пак строителството на паметника на Левски. Тогава каменоделската работа била предоставена на италианеца Абрамо Перукели. Той се задължавал да завърши паметника до 1 септември 1886 г., но още в началото на лятото парите пак свършили, комисията задлъжняла и
работата за трети път била преустановена
През лятото на 1887 г. Бойко Нешов тръгнал да търси волни помощи от общината, от всички учреждения в София и от частни лица в страната. Пари не събрал. Тогава наново членовете на комисията писали молба до Народното събрание да им се дадат останалите 40 000 лв. Депутатите отказали. През 1888 г. Столичната община под давлението на кмета Димитър Петков (стар хъш, приятел на Стамболов и Филип Тотю и баща на Петко и Никола Петкови) отпуснала 5000 лв. На поредния апел провинциалните общини да съберат пари за паметника на Левски се отзовали само 5, от които най-голяма сума дали русенци - 500 лв. Кметът Димитър Петков пак се обърнал към Народното събрание - министър-председател вече е приятелят му Ст. Стамболов и събранието отпуснало 20 000 лв. И тези пари не достигнали за направата на обелиска.
Тогава Димитър Петков еднолично решил общината да даде 9559.80 лв. и каменоделецът Перукети най-после довършил работата си. Окончателното приемане на паметника станало на 22 юни 1891 г. За строителство на високия 13 метра паметник са изразходвани 75 000 лв. - 40 000 е дала държавата, респективно Народното събрание, и 35 000 лева - Софийската община.
Откриването на паметника Левски станало на 22 октомври 1895 г. Тържествата започнали още предишната съботна вечер с представлението на Вазовите "Хъшове" в театър "Славянска беседа", а в неделя заранта в църквата "Свети Крал" била отслужена панихида за успокоение на душата на дякона Левски.
Иначе като при всяко тържество присъствието е внушително
Най-отпред са роднините на Левски и неговите сподвижници от страната, а накрая някъде в колоната се мъдрят представителите на дружество "Чех" в София и Италианското дружество. След тях са само представителите на занаятчийския еснаф и редовите граждани.
А в челната колона са тези, които най-малко са помогнали - министрите, народните представители, столичното кметство, окръжни комисии и кметства от провинцията, господа офицерите, висшите чиновници. И като финал над множеството звучат думите на княз Фердинанд: "Нека този паметник бъде свидетел за народната признателност и служи за насърчение при изпълнения на дълга към отечеството." След него приятелят на Левски Стоян Заимов държи реч, в която описва заслугите на Апостола към България, духовенството ръси паметника със светена вода, военна музика свири българския химн, признателни българи поднасят над 100 венци и паметникът тържествено се предава на софийския кмет.
Текстове под снимки:
1. Паметникът на Левски, сниман през 1907 г.
2. Архитектът А. Колар.
3. Снимка от тържественото откриване на паметника на 22 октомври 1895 г.
|
