Вещерска организация Уика (Wicca)

Църквата и училището за вещици и вълшебници. Думата witch (вещица) произлиза от англосаксонския термин wicce, който пък на свой ред произхожда от индоеврпейска дума, означаваща ,правя магия". Други думи, които произлизат от wicce, включват wicker (плетена ракита), wicked (зъл, порочен), wiggle (мърдам, шавам) и vicar (викарий).

   Заради популярните конотации на ,,вещица" днес по-голямата част на уика продължава да се практикува тайно. Привържениците на уика вярват в женската страна на божествеността в допълнение на, а понякога и вместо по-конвенционалния образ на един мъжки Бог. Вещиците правят заклинания, които наричат magick, добавяйки k, за да диференцират практиките си от тези на сценичните илюзионисти.

   Днес уика е наречена ,,жива, растяща религиозна традиция", комбинираща практики, предшестващи Инквизицията, с такива, които са само на няколко години.
   
   Според AmerikcanWicca.com: ,,Вещерството днес може да се разглежда като общата сума от всички вещерски практики, включително, но не ограничено до: правене на заклинания, врачуване (предсказване на бъдещето), медитация, билкарство, ритуали и ритуална драма, пеене и танцуване за повишаване на енергията, творческа митология и т. н. Като религия Занаятът е възкресяване и/или реконструкция на предхристиянските религии на Европа и по-специално Северна Европа (което ни дава келтски или норвежки традиции), а друг път гръко-римски, египетски или левантински традиции. Много от нас са се обръщали за вдъхновение към все още живите местни традиции на други земи, например Австралия, Азия, Индия и двете Америки. Някои от нас, осъзнавайки, че ние сме американски вещици, работят с божества  и духовете на земята на местни индиански племена, макар че ние не претендираме да сме членове на някаква индианска традиция. Както пише авторитетът по веществото Марго Адлер, ,,Истинската традиция на Занаята е творчеството".

   На два пъти получили широко представяне престъпни организации и индивиди споменават уика в общуването си с властите и/или пресата. През 1977г. култът ,,Синът на Сам" се нарича в едно писмо Wicked King Wicker (,,Злият крал ракита"). След бомбен атентат в Ню Джързи ,,Юнабомб" се нарича H. C. Wickle (Х. К. Уикъл).

   Според Уилям Дж. Шньобелен уика и франкмасонството си приличат в много отношения. И двете са построени въз основа на три степени, и двете групи се срещат тайно, и двете имат церемониални посвещавания, включващи клетви. Той отбелязва по-конкретните сходства като: ,,(1) Карат кандидатите да свалят всички светски дрехи; (2) карат кандидата да се освободи от целия метал; (3) завързват очите на кандидата и церемониално го овързват с въжета (макар че формата на завръзването варира); (4) карат кандидата да стои в североизточния край на ,,храма" в първа степен; (5) предизвикват кандидата, като бодат голите му гърди с остър инструмент (вещиците използват меч, масоните - върха на компаса); (6) предизвикват кандидата с тайни пароли; (7) карат кандидата със завързани очи да обикаля в кръг храма; (8) изискват от кандидата да полага тържествени клетви за потайност, преди да узнае тайните на групата... (9) и двете имат церемониално развързване на очите на кандидата след клетвата, пред запалени свещи, които би трябвал о да донесат ,,просветление"; (10) и двете предават на новоприетия ,,работните инструменти", които съответстват на степента и той е обучаван на тяхната употреба; (11) и в двете инструменти имат съответствие в церемониалната сфера и сходства с човешкото възпроизводство; (12) на по-високите степени и на двете посвещаваният е воден през ритуално преживяване на раждане и прераждане, в което той играе ролята на героя (героинята) на Занаята; (13) и двете карат кандидатът да търпи (докато е със завързани очи) да го бодат, въртят, разнасят, подхвърлят или предават от човек на човек. Това би трябвало да предизвика ,,променено състояние на съзнанието".