Революция в Русия (1905)

Първата революция в Русия (използва се в историографията за разграничение от последвалата я Октомврийска революция) или Революцията в Русия от 1905 година са действията по масово надигане на поданиците срещу държавната власт в Руската империя в периода от януари 1905 г. до юни 1907 г., които се изразяват в цяла поредица бунтовни действия в рамките на две години.

Първа руска революция Первая русская революция
Иля Репин, 17 октомври 1905 г.
Страна	Руска империя
Дата	22 януари 1905 – 16 юни 1907 г.
Причини	множество нарушения на правата на работниците недоволство от съществуващото ниво на граждански свободи дейност на либералните и социалистическите партии контрареформи абсолютната власт на императора липсата на национално представително тяло и конституция
Основни цели	подобряване на условията на труд преразпределение на земята в полза на селяните либерализация на страната увеличаване на гражданските свободи
Резултати	създаване на парламент третоюнски преврат ограничаване на самодържавието умерено реакционна политика на властите, насочена към провеждане на най-спешните реформи частично ликвидиране на проблемите на поземления въпрос запазване на проблемите на труда и националните въпроси
Организатори	Партия на социалистите-революционери РСДРП Съюз на освобождението „Социалдемокрация на Кралство Полша и Литва“ Полска социалистическа партия Бунд „Латвийски горски братя“ Латвийска социалдемократическа работническа партия Беларуска социалистическа общност Финландска партия на активната съпротива „Поалей Цион“ „Хляб и свобода”
Движещи сили	работници, селяни, интелигенция, отделни части на армията
Брой на участниците	140 хиляди – 2 милиона души
Противници	армейски части; привърженици на император Николай II, различни черносотници организации
Загинали	9000 души
Ранени	8000 души
Арестувани	няма данни
Първа руска революция в Общомедия

История

Първоначален тласък за начало на масовите протести с политически лозунги прераснали в бунтове е т.нар. „кървава неделя“ – стрелба от страна на войниците от императорската армия срещу участниците в една мирна демонстрация на работници, оглавявана от агента на царската тайна полиция Георгий Гапон на 9 (22) януари 1905 г. Съществуват различни трактовки за случилото се, отприщило поредицата революционни действия в страната. Версията на органите за сигурност по онова време е, че стрелбата е провокация от страна на силите излъчили тогавашния финансов министър на Русия. В резултат от инцидента в страната избухва масово стачно движение, а в армията и флота – бунтове, целящи сваляне на монархията и установяване на „демократично народно управление“.

В резултат от събитията през 1905 г. излиза т.нар. Октроирана (т.е. прогласена от действащия държавен глава) конституция, прогласена с царски Манифест от 17 октомври 1905 година, и предоставяща граждански свободи като: свобода на съвестта, свобода на словото, свобода на събранията и сдруженията. С този акт се учредява руски парламент, състоящ се от Държавен съвет и Държавна Дума (тя е учредена няколко месеца преди това). Без одобрението на парламента не може да встъпи в сила нито един закон. В същото време императорът си запазва правото за разпуска Думата и да упражнява вето върху нейните решения. Впоследствие Николай II не еднократно използва тези права.

В резултат на манифеста императорът изменя съществуващите Основни държавни закони (на руски: Основные государственные законы Российской империи), и те фактически се превръщат в първата руска конституция.

На 3 (16) юни 1907 г. в тази първа руска конституция са изменени правилата за избор на депутати в Държавната дума.

Според марксистката и съветската историография, революционната вълна е предизвикана от създалата се революционна ситуация вследствие от избухналата и загубена от царската власт руско-японска война.

Последвали събития

Властта в Русия по онова време успява да овладее ситуацията, но революцията води до поражение на Русия във войната й с Япония, непозволявайки й да използва предимствата си, за да обърне хода й, както е правела във войните си с Франция през 1812 година и други, които са били водени на територии с по-добри природни условия от Руския Далечен изток, а по време на Първата световна война, в резултат от проточилия се няколко години световен военен конфликт, в който централна роля има Русия, властта не успява да удържи новата революционна ситуация в страната и през 1917 г. в Русия избухват последователно две революции – Февруарска и Октомврийска революция. Според противоположни трактовки на революционните събития в Русия от началото на 20 век, те са предизвикани в резултат от провокация по предварително изготвен план целящ дестабилизация на Русия и промяна във формата на държавно устройство, а оттук и в начина на осъществяване на държавното управление и политиката на страната.

Източници

• Хроника на събитията от първата руска революция (1905 – 1907)

Външни препратки

• Петиция рабочих и жителей Петербурга для подачи Николаю II, 9 января 1905 г.
• Первая русская революция
• Дневник на Николай II от 1905 г. Архив на оригинала от 2009-04-06 в Wayback Machine.