Преглед на кода на Индокитайска война

==== 1953 ====
[[Файл:French indochina napalm 1953-12 1.png|мини|Френски военноморски самолет ''Grumman F8F Bearcat'' пуска [[напалм]] върху дивизия на Виет Мин, ноември 1953 г.]]
[[Файл:Dien bien phu castor or siege deinterlaced.png|мини|ляво|Френски парашутисти скачат от американски ''Fairchild C-119 Flying Boxcar'' в битката за Биен Диен Фу.]]
В резултат на проведените в началото на 1953 г. големи военноморски операции, френските сили превземат голяма виетнамска база на брега на залива [[Куиньон]].<ref name=autogenerated2 /> През май 1953 г. генерал [[Анри Навар]] поема поста на главнокомандващ в Индокитай и заявява пред френското правителство, че за Франция няма възможно да спечели войната и че най-доброто, на което може да се надява, е патово положение. Малко по-рано, на 9 април 1953 г. виетнамската комунистическа войска нахлува в съседен [[Лаос]], унищожавайки френските колониални и лаоските гарнизони. Тази операция разкрива слабото място на френските колониални сили. От една страна французите се опитват да защитят Лаос, а от друга да защитят военните бази в района на Ханой и не успяват да окажат съществена помощ на защитниците. За да си възвърне загубената инициатива и да защити Лаос от виетнамците, през ноември 1953 г. французите [[битка при Диен Биен Фу|обсаждат]] [[Диен Биен Фу]] със сила от над 10 хиляди войници, които впоследствие нарастват до 15 хиляди.<ref>Р. Эрнест Дюпюи, Тревор Н. Дюпюи. Всемирная история войн (в 4-х тт.). Книга 4 (1925 – 1997). Москва, „Полигон – АСТ“, 1998. с. 626 – 627</ref> Целта на гарнизона е да възпрепятства работата на системата за доставки на Виетмин в Северен Лаос. Успоредно с това се планира операция за борба с партизаните в централните части на Виетнам. По този начин, виетнамското командване, използвайки стратегията „да примамиш на покрива и да махнеш стълбата“, привличат французите в предварително заложен капан.<ref>{{cite book|author=Колотов В.Н.|title=Стратагемность мышления вьетнамского полководца Во Нгуен Зяпа как ключевой элемент исторической победы при Дьенбьенфу // Восток-Запад: историко-культурный альманах: 2013 – 2014 / под ред. акад. В. С. Мясникова; Ин-т всеобщей истории РАН; Ин-т научной информации по общественным наукам РАН. – Москва: Наука – Вост. лит., 2014. с. 80 – 103}}</ref> Операцията е тактически успех за французите, но Зиап съзрява слабостта на френската позиция и придвижва войски към града. Битката за града прераства в най-тежкото и най-дългото сражение през войната.

Към края на 1953 г. числеността на френските сили в Индокрай е 190 хиляди военнослужещи (Френската армия и Чуждестранния легион), а числеността на армията на Бао Дай е около 150 хиляди военнослужещи. Общата численост на силите на комунистите се оценява на около 425 хиляди войници и [[партизани]], но Франция разполага с превъзходство при тежкото въоръжение, техниката и авиацията.<ref>Сергей Балмасов. Дьен-Бьен-Фу: подвиг и Голгофа французского Иностранного легиона // журнал „Солдат удачи“, № 12 (111), декември 2003. с. 37 – 40</ref>

На 4 декември 1953 г. правителството на ДРВ приема закон за [[аграрна реформа]], според който се премахва [[Право на собственост|правото на собственост]] над земя, установена от колониалните власти, а земите на французите и поддръжниците им подлежат на конфискация и преразпределение. До края на войната, в 11 провинции 311 хил. виетнамски селяни без земя получават 227 хил. [[хектар]]а земя. Провеждането на аграрната реформа увеличава поддръжката на правителството на ДРВ сред селяните.<ref>Е. П. Глазунов, М. П. Исаев. Страны Индокитая: путь борьбы и победы. Москва, „Мысль“, 1984. с. 27 – 29</ref>