Преглед на кода на Internet Protocol

{{Стек на Интернет протокола}}
'''Internet Protocol''' (IP) е [[Мрежов протокол|протокол за комуникация]], който стои в основата на [[интернет]].

Предназначението на протокола е да позволи адресация на информацията, която се изпраща по мрежата. На всеки [[хост]] в мрежата се дава уникален адрес (наречен [[IP адрес]]). Когато се изпраща информация през мрежата, тя се разделя на малки [[пакет (мрежи)|пакети]], наречени IP пакети. Към всеки пакет се прикрепя т. нар. хедър, който съдържа IP адреса на подателя и получателя и други служебни данни. С помощта на тези адреси компютрите, през които минава пакетът, решават какво да правят с него.

Протоколът не гарантира сигурното пристигане на информацията и няма корекция на грешки. IP се използва от транспортни протоколи като [[TCP]] и [[UDP]].

== История ==
Разработен от д-р [[Винт Сърф]] и д-р [[Робърт Кан]] като част от проект на [[Министерство на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]], IP се използва за пръв път през [[1969]] г. в [[ARPANET]].

== Структура на IP пакет ==
Всеки IP пакет съдържа:

* номер на версия – 4 бита
* информация дали пакетът е част от по-голямо количество данни, съответно:
** DF (Don't fragment) – 1 бит
** MF (More fragments) – 1 бит
** Fragment-Offset – 1000000000000000000 bit
* TTL – Time To Live или през колко хоста може да премине даден пакет, преди да се счита за загубен (всеки хост, през който преминава пакетът намалява стойността на това поле с 1) – 8 бита
* идентификатор на ползващия транспортен протокол – 8 бита
* IP адрес на подателя
* IP адрес на получателя

== IPv4 ==
През 2010 г. широко се използва версия 4 на протокола, при която IP адресите са 32-битови цели числа. За удобство един такъв IP адрес се записва като 4 осембитови десетични числа, разделени с точка. Решението IP адресите да се представят с десетични числа идва от факта, че повечето хора се чувстват по-комфортно, като използват десетични числа.

Например IPv4 адресът на Wikipedia се записва така:
: 208.80.152.2

Основният недостатък на протокола е, че броят на адресите, които могат да се запишат с 32 бита е недостатъчен. За справяне с този проблем са създадени редица механизми (например [[NAT]]), но те решават проблема само частично и временно.

През последните години тази версия на протокола започва да бъде измествана от по-новата версия 6.

=== Специални адреси ===
Някои IP адреси имат по-специално предназначение – за осъществяване на мрежова връзка с текущия компютър или с други компютри в [[Локална мрежа|локалната мрежа]]. Специалните адреси са:

* 10.0.0.0 ~ 10.255.255.255 – Предназначени за големи локални мрежи
* 127.0.0.0 ~ 127.255.255.255 – Предназначени за свързване с текущия компютър
* 172.16.0.0 ~ 172.31.255.255 – Предназначени за средноголеми локални мрежи
* 192.168.0.0 ~ 192.168.255.255 – Предназначени за малки локални мрежи

== IPv6 ==
През последните години тази версия на протокола започва да влиза в масова употреба. IP адресите от [[IPv6]] са 128-битови числа. Тези IP адреси се представят като осем 16-битови цели числа, разделени с [[двоеточие]]. Допустимо е да се пропуснат нулите в старшите битове на всяко от числата. IPv6 може да се представи и по класическия начин, познат от IPv4.

Един примерен IPv6 адрес изглежда така:
: 2001:0db8:0000:0000:0000:8a2e:0370:7334
Но може да се запише съкратено и така:
: 2001:db8::8a2e:370:7334

== Външни препратки ==
* RFC 791 – Internet Protocol (1981)
* RFC 2460 – Internet Protocol, версия 6 (1998) (остаряла версия – RFC 1883)

[[Категория:Интернет протоколи|*]]