Факториел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
 
(Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители)
Ред 1: Ред 1:
'''Факториел''' е [[функция]] на [[цели числа|цялото число]] n (<math>n \in \mathbb{Z}</math>), равна на произведението на всички естествени числа, по-малки или равни на n.
'''Факториел''' е [[функция]], дефинирана за всички [[цели числа|цели неотрицателни числа]] n (<math>n \in \mathbb{Z}</math>), равна на произведението на всички [[Естествено число|естествени числа]], по-малки или равни на n.


Така, <math>n! = \prod_{i=1}^{i=n} i</math>
Така, <math>n! = \prod_{i=1}^{i=n} i</math>
Ред 9: Ред 9:


== Рекурсивно задаване на функцията факториел ==
== Рекурсивно задаване на функцията факториел ==
Факториел може да бъде определена и чрез [[рекурсия]], т.е. чрез функцията от предходното естествено число, по-малко от n:

Факториел може да бъде определена и чрез [[рекурсия]], т.е. n! може да се изрази чрез факториел от естествени числа, по-малки от n:
* n!=(n-1)!·n
* n!=(n-1)!·n


Ред 16: Ред 15:


== Произволни реални и комплексни числа ==
== Произволни реални и комплексни числа ==
Съществува обобщение на факториел, наречено [[Гама-функция]] на [[Ойлер]], дефинирано за произволни [[Комплексно число|комплексни числа]] ''z'' с положителна реална част, аналогично факториел за естествени числа:
Факториелът може да се определи и за произволното комплексно число ''z'', по същия начин, както се определя факториела за естествени числа, но се нарича [[Гама-функция]] на [[Ойлер]]:


:<math>\Gamma(n+1) = n \, \Gamma(n)</math>
:<math>\Gamma(n+1) = n \, \Gamma(n)</math>


която може и да се определи като:<math>
която може и да се определи като:<math>
\Gamma(z) = \int_0^\infty t^{z-1} e^{-t}\,\mathrm{d}t \,\!
\Gamma(z) = \int_0^\infty t^{z-1} e^{-t}\,\mathrm{d}t \,\!
</math>
</math>
, а предното определение следва от това след [[интегриране по части]]. Въведеното от самия Ойлер определение е:
, а предното определение следва от това след [[интегриране по части]]. Въведеното от самия Ойлер определение е:
Ред 28: Ред 27:


Интересно следствие от тези определения е, че <math>\left({1 \over 2}\right)! = {\sqrt{\pi}\over 2}</math>
Интересно следствие от тези определения е, че <math>\left({1 \over 2}\right)! = {\sqrt{\pi}\over 2}</math>



== Приложения ==
== Приложения ==
=== Пермутация ===
=== Пермутация без повторение ===
{{основна|Пермутация}}
{{основна|Пермутация}}
Практическото приложение на факториела е чрез него да се изчислят всички възможни подредби на елементите на определено множество, като всеки елемент участва точно веднъж и мястото в подредбата му има значение. Когато този елемент е един е ясно, че и подредбата му е по един единствен начин (т.е. 1! = 1). Тъй като това е принцип за всяко число, е прието, че и николко (нула) елемента може да имат само една подредба, т.е. 0! = 1.
Практическото приложение на факториела е чрез него да се изчислят всички възможни подредби на елементите на определено множество, като всеки елемент участва само веднъж и мястото му в подредбата има значение. Когато този елемент е един е ясно, че и подредбата му е по един-единствен начин (т.е. 1! = 1). Тъй като това е принцип за всяко число, е прието, че и николко (нула) елемента може да имат само една подредба, т.е. 0! = 1.


''Пример'': Да се изчисли колко различни знамена може да има от 3 цвята: бяло, зелено и червено. Използвайки функцията факториел получаваме:
''Пример'': Да се изчисли колко различни знамена може да има от 3 цвята: бяло, зелено и червено. Използвайки функцията факториел получаваме:

Текуща версия към 08:02, 24 май 2022

Факториел е функция, дефинирана за всички цели неотрицателни числа n (), равна на произведението на всички естествени числа, по-малки или равни на n.

Така,

Например:

  • 5! = 5*4*3*2*1 = 120
  • 10! = 10*9*8*7*...*2*1 = 3628800
  • По конвенция, 0! = 1

Рекурсивно задаване на функцията факториел[редактиране | редактиране на кода]

Факториел може да бъде определена и чрез рекурсия, т.е. чрез функцията от предходното естествено число, по-малко от n:

  • n!=(n-1)!·n

Използвайки началната стойност 1! =1 и рекурсивното задаване на функцията, можем да я изчислим за всяка стойност на n∈ℕ.

Произволни реални и комплексни числа[редактиране | редактиране на кода]

Съществува обобщение на факториел, наречено Гама-функция на Ойлер, дефинирано за произволни комплексни числа z с положителна реална част, аналогично факториел за естествени числа:

която може и да се определи като: , а предното определение следва от това след интегриране по части. Въведеното от самия Ойлер определение е:

, а днес използваното дължим на Адриан Мари Льожандър.

Интересно следствие от тези определения е, че

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

Пермутация без повторение[редактиране | редактиране на кода]

Практическото приложение на факториела е чрез него да се изчислят всички възможни подредби на елементите на определено множество, като всеки елемент участва само веднъж и мястото му в подредбата има значение. Когато този елемент е един е ясно, че и подредбата му е по един-единствен начин (т.е. 1! = 1). Тъй като това е принцип за всяко число, е прието, че и николко (нула) елемента може да имат само една подредба, т.е. 0! = 1.

Пример: Да се изчисли колко различни знамена може да има от 3 цвята: бяло, зелено и червено. Използвайки функцията факториел получаваме:

3! = 1 × 2 × 3 = 6

Практическо доказателство: За целта поставяме всеки един от трите цвята (б, з, ч) на първо място, а останалите два цвята имат точно два начина за подредба (защото 2! = 1 × 2) и така общо стават 6:

бзч, бчз, збч, зчб, чзб, чбз

Ако добавим четвърти цвят (син) ще имаме четири пъти повече подредби (4! = 3! × 4), защото на всеки от 6-те варианта ще имаме 4 места за синия цвят. На първия начин (бзч) това са:

сбзч, бсзч, бзсч, бзчс

и т.н. за останалите 5, или общо 24 подредби.

4! = 1 × 2 × 3 × 4 = 24

Теория на числата[редактиране | редактиране на кода]

Факториелът служи за изразяване на коефициентите на Нютоновия бином), при разлагането на аналитичните функции, например синус и косинус, в ред на Тейлър, което позволява практическото им изчисление с дадена точност, и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]