(Translated by https://www.hiragana.jp/)
Сушица (община Ново село): Разлика между версии – Уикипедия Направо към съдържанието

Сушица (община Ново село): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
TedMBot (беседа | приноси)
Ботове
60 398 редакции
м Бот: премахване на невидими контролни знаци в началото и края на реда
 
(Не са показани 26 междинни версии от 14 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Сушица|Сушица}}
{{към пояснение|Сушица|Сушица}}
{{Селище инфо|Република Македония
{{Селище инфо|Северна Македония
| име = Сушица
| име = Сушица
| име-местно = Сушица
| име-местно = Сушица
| вид = село
| вид = село
| знаме =
| изглед = St. George's Church (Sušica) (4).jpg
⚫
| изглед-описание = „Свети Георги“ (1983 - 1984)
| герб =
| изглед =
⚫
| изглед-описание =
| регион = Югоизточен
| регион = Югоизточен
| община = [[Ново село (община в Република Македония)|Ново село]]
| община = [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]]
| област = [[Струмишко поле]]
| област = [[Струмишко поле]]
| площ =
| площ =
| височина = 214
| височина = 214
| население = 1 811
| население = 1811
| население-година = 2002
| население-година = 2002
| кмет =
| основаване =
| основаване =
| пощенски-код = 2434
| пощенски-код = 2434
Ред 22: Ред 19:
}}
}}


'''Сушица''' ({{lang-mk|Сушица}}) е [[село]] в община [[Ново село (община в Република Македония)|Ново село]] на [[Република Македония]]. Населението му е 1811 души (2002).
'''Сушица''' ({{lang|mk|Сушица}}) е [[село]] в община [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] на [[Северна Македония]]. Населението му е 1811 души (2002).


== География ==
== География ==
Селото е разположено в [[Струмишко поле|Струмишкото поле]] на малката Сушичка река или Пресветица, извираща от [[Огражден]].
Селото е разположено в [[Струмишко поле|Струмишкото поле]] на малката Сушичка река или Пресветица, извираща от [[Огражден]].


==История==
== История ==
[[Файл:Sušica mosque (1).jpg|мини|250п|Минарето от разрушената джамия в Сушица]]
През Средновековието Сушица се споменава в грамота на [[Хрельо]], с която той я дарява на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]].<ref>[http://www.novoselo.gov.mk/mk/tourism/viewAttraction.aspx?id=5 Општина Ново Село. Сушица]</ref> Селото се споменава с днешното си име ''Сушица'' и в една грамота на [[Иван Драгаш|Иван]] и [[Константин Драгаш]], датирана около 1378 година.<ref>Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.</ref>
През Средновековието Сушица се споменава в грамота на [[Хрельо]], с която той я дарява на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]].<ref name="Општина Ново Село. Сушица">{{Citation |title=Општина Ново Село. Сушица |url=http://www.novoselo.gov.mk/mk/tourism/viewAttraction.aspx?id=5 |accessdate=2007-07-13 |archivedate=2007-09-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070927081640/http://www.novoselo.gov.mk/mk/tourism/viewAttraction.aspx?id=5 }}</ref> Селото се споменава с днешното си име ''Сушица'' и в една грамота на [[Иван Драгаш|Иван]] и [[Константин Драгаш]], датирана около 1378 година.<ref>Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.</ref>


По време на [[Българските земи под османско владичество|Османското владичество]] селото се превръща в чисто турско юрушко. По-късно става чифлик на богати струмишки бегове и постепенно в него отново се завръща българско население. Във втората половина на XIX век хайдутинът Костадин Банскалията, който действал с чета в [[Струмица|Струмишко]], принуждава един бей да продаде земята на чифликчиите си българи.
По време на [[Българските земи под османско владичество|Османското владичество]] селото се превръща в чисто турско юрушко. По-късно става чифлик на богати струмишки бегове и постепенно в него отново се завръща българско население. Във втората половина на XIX век хайдутинът Костадин Банскалията, който действал с чета в [[Струмица|Струмишко]], принуждава един бей да продаде земята на чифликчиите си българи.


През XIX век селото е със смесено население. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Зушица'' е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 162 [[българи]] и 70 [[ислям|мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 186-187</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото е населявано от 1300 жители, от които 1140 [[българи]] [[християнство|християни]] и 160 [[турци]].<ref>{{МЕС|161|Струмишка Каза}}</ref>
През XIX век селото е със смесено население. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, ''Зушица'' (Zouchitza) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 162 [[българи]] и 70 [[ислям|мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|186-187}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото е населявано от 1300 жители, от които 1140 [[българи]] [[християнство|християни]] и 160 [[турци]].<ref>{{МЕС|161}}</ref>


В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в селото има 784 българи патриаршисти [[гъркомани]]. Там функционира гръцко начално училище.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. рр. 106-107.</ref>
В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в селото има 784 българи патриаршисти [[гъркомани]]. Там функционира гръцко начално училище.<ref>{{Бранков|106-107}}</ref>


Селото е освободено и влиза в границите на [[България]] през октомври 1912 година по време на [[Балканската война]]. Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в Сушица живеят 224 турци, а останалите жители на селото са българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm#a2 Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.]</ref>
Селото е освободено и влиза в границите на [[България]] през октомври 1912 година по време на [[Балканската война]]. Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в Сушица живеят 224 турци, а останалите жители на селото са българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm#a2 Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.]</ref>


След [[Първа световна война|Първата световна война]] селото попада в [[Сърбия]] (КХС). Турското му население се изселва и на негово място са заселени българи от планинското село [[Барбарево]], както и бежанци от [[Егейска Македония]] - [[Кукушко]] и [[Костурско]]. В 1971 година селото има около 1750 жители а в началото на 1981 година - 1940. Според преброяването от 2002 година селото има 1 811 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
След [[Първа световна война|Първата световна война]] селото попада в [[Сърбия]] (КХС). Турското му население се изселва и на негово място са заселени българи от планинското село [[Барбарево]], както и бежанци от [[Егейска Македония]] - [[Кукушко]] и [[Костурско]]. В 1971 година селото има около 1750 жители а в началото на 1981 година - 1940. Според преброяването от 2002 година селото има 1811 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-05 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref>


Автор на иконите в църквата „[[Свети Георги (Сушица)|Свети Георги]]“ (1932 - 1933 година) в селото е видният български зограф [[Гаврил Атанасов]].<ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=297|url= |accessdate=}}</ref>
Автор на иконите в църквата „[[Свети Георги (Сушица)|Свети Георги]]“ (1932 - 1933 година) в селото е видният български зограф [[Гаврил Атанасов]].<ref>{{Василиев|297}}</ref>


{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2
{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2
Ред 47: Ред 45:
|-
|-
| [[македонци]]
| [[македонци]]
| 1 808
| 1808
|-
|-
| [[албанци]]
| [[албанци]]
Ред 72: Ред 70:
|}
|}


Днес Сушица брои около 2500 жители и е второ по големина в община Ново село.<ref>[http://www.novoselo.gov.mk/mk/tourism/viewAttraction.aspx?id=5 Општина Ново Село. Сушица]</ref>
Днес Сушица брои около 2500 жители и е второ по големина в община Ново село.<ref name="Општина Ново Село. Сушица"/>


== Личности ==
== Външни препратки ==
;Родени в Сушица
* [http://www.novoselo.gov.mk/ Официална страница на община Ново село]
* {{флагче|България}} Неша Петрова Янкова (1917 – ?), български математик<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1940— 1941</ref>
* {{флагче|Гърция}} Христо (Христос), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония<ref>{{Cite web|url=https://macedonian-fighters.com/index.php?title=%CE%A7%CF%81%CE%AE%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%82_(3)|title=Χρήστος (3) - Μακεδονομάχοι|website=macedonian-fighters.com|accessdate=2021-09-24}}</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==
{{Reflist}}
<div class="references-small"><references /></div>


⚫
{{Община Ново село (Северна Македония)}}

⚫
{{Община Ново село (Република Македония)}}
{{Портал|Македония}}
{{Портал|Македония}}


[[Категория:Села в община Ново село]]
[[Категория:Села в община Ново село (Северна Македония)]]

Текуща версия към 10:01, 7 май 2024

Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.
Сушица
Сушица
— село —
„Свети Георги“ (1983 - 1984)
„Свети Георги“ (1983 - 1984)
41.4372° с. ш. 22.8364° и. д.
Сушица
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаНово село
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина214 m
Население1811 души (2002)
Пощенски код2434
Телефонен код034
МПС кодSR
Сушица в Общомедия

Сушица (на македонска литературна норма: Сушица) е село в община Ново село на Северна Македония. Населението му е 1811 души (2002).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Струмишкото поле на малката Сушичка река или Пресветица, извираща от Огражден.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Минарето от разрушената джамия в Сушица

През Средновековието Сушица се споменава в грамота на Хрельо, с която той я дарява на Хилендарския манастир.[1] Селото се споменава с днешното си име Сушица и в една грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[2]

По време на Османското владичество селото се превръща в чисто турско юрушко. По-късно става чифлик на богати струмишки бегове и постепенно в него отново се завръща българско население. Във втората половина на XIX век хайдутинът Костадин Банскалията, който действал с чета в Струмишко, принуждава един бей да продаде земята на чифликчиите си българи.

През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Зушица (Zouchitza) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 162 българи и 70 мюсюлмани.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 1300 жители, от които 1140 българи християни и 160 турци.[4]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 784 българи патриаршисти гъркомани. Там функционира гръцко начално училище.[5]

Селото е освободено и влиза в границите на България през октомври 1912 година по време на Балканската война. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Сушица живеят 224 турци, а останалите жители на селото са българи.[6]

След Първата световна война селото попада в Сърбия (КХС). Турското му население се изселва и на негово място са заселени българи от планинското село Барбарево, както и бежанци от Егейска Македония - Кукушко и Костурско. В 1971 година селото има около 1750 жители а в началото на 1981 година - 1940. Според преброяването от 2002 година селото има 1811 жители.[7]

Автор на иконите в църквата „Свети Георги“ (1932 - 1933 година) в селото е видният български зограф Гаврил Атанасов.[8]

Националност Всичко
македонци 1808
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

Днес Сушица брои около 2500 жители и е второ по големина в община Ново село.[1]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Сушица
  • Неша Петрова Янкова (1917 – ?), български математик[9]
  • Христо (Христос), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[10]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Општина Ново Село. Сушица, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927081640/http://www.novoselo.gov.mk/mk/tourism/viewAttraction.aspx?id=5, посетен на 13 юли 2007 
  2. ↑ Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  6. ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  7. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  8. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 297.
  9. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1940— 1941
  10. ↑ Χρήστος (3) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сушица_(община_Ново_село)&oldid=12228118“.