Смилец

Вижте пояснителната страница за други личности с името Смилец.

---

Смилец
български владетел
Роден	XII век
Починал	1298 г. Търново, Втора българска държава
Управление
Период	1292 – 1298
Предшественик	Георги I Тертер
Наследник	Иван IV Смилец
Герб
Семейство
Род	Смилец
Братя/сестри	Радослав (севастократор) Войсил (деспот)
Съпруга	Смилцена Палеологина
Деца	Теодора Смилец Марина Смилец Иван IV Смилец

Смѝлец (на сърбохърватски: Смилица или Smilica) e български цар от Втората българска държава, царувал от 1292 до 1298 г. Произхожда от „най-знатния род сред българите“ – огромните фамилни феодални владения се простирали от Сливен до Копсис, т.нар. Средногорско княжество.

Цар Смилец бележи началото на една от средновековните династии – Смилецовци.

Управление

След абдикирането на цар Георги I Тертер и бягството му в столицата на Византия Константинопол, Смилец заема българския престол със съгласието на хан Ногай. След като става цар, започва война с Византия, но претърпява пълен неуспех.

Около 1296 г. жени дъщеря си Теодора за сръбския престолонаследник и внук на неговия предходник на търновски трон Стефан Дечански (негов първи брак; по-късно Теодора ражда бъдещия цар и негов внук Стефан Душан). Същевременно татарските войски на Златната орда продължават да нахлуват и да диктуват положението.

Смъртта му се отнася към ноември 1298 г. и представлява истинска загадка пред българската медиевистика, тъй като както споменава византийският историк Георги Пахимер:

„

След Чака Смилец изчезва.

“

.

Семейство

Смилец е женен за дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, известна в изворите просто като Смилцена (буквално Смилецовица или жената на Смилец). От този брак има син и две дъщери:

• Иван IV Смилец
• Марина, омъжена за Алдемир (Елтимир), крънски деспот
• Теодора, омъжена за Стефан Урош III Дечански, сръбски крал

Външни препратки

• биография Архив на оригинала от 2005-03-20 в Wayback Machine.