Гулиелмо Маркони: Разлика между версии
м {{Личност/Инженер |
Emil Iliev (беседа | приноси) м поправена запетая |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
Роден e на [[25 април]] [[1874]] г. в [[Болоня]]. Учи в техническо училище в [[Ливорно]]. Основни понятия за [[електромагнитни вълни|електромагнитните вълни]] получава от италианския физик [[Аугусто Риги]], без да има систематично образование. |
Роден e на [[25 април]] [[1874]] г. в [[Болоня]]. Учи в техническо училище в [[Ливорно]]. Основни понятия за [[електромагнитни вълни|електромагнитните вълни]] получава от италианския физик [[Аугусто Риги]], без да има систематично образование. |
||
През [[1895]] г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той добавя [[Морзова азбука|морзов]] [[електрически телеграф|телеграфен]] ключ към предавателната част на [[осцилатор]] на [[Херц]], заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с |
През [[1895]] г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той добавя [[Морзова азбука|морзов]] [[електрически телеграф|телеграфен]] ключ към предавателната част на [[осцилатор]] на [[Херц]], заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча, с което създава първообраз на [[антена]]та. Успява да предаде сигнал на 2,5 km. |
||
През [[1896]] г. Маркони заминава за [[Великобритания]], където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през 1897 година реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 километра. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира „Безжична телеграфна и сигнална компания“, като получава патент за принципа на действие на електрическа връзка без [[проводник]]. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока [[Ламанш]] на разстояние 45 километра. |
През [[1896]] г. Маркони заминава за [[Великобритания]], където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през 1897 година реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 километра. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира „Безжична телеграфна и сигнална компания“, като получава патент за принципа на действие на електрическа връзка без [[проводник]]. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока [[Ламанш]] на разстояние 45 километра. |
Версия от 11:46, 20 август 2015
Гулиелмо Маркони Guglielmo Marconi | |
италиански инженер | |
![]() | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Санта Кроче, Италия |
Религия | католицизъм[1] |
Учил в | Болонски университет[2] |
Техника | |
Област | Радиотехника |
Награди | ![]() |
Семейство | |
Подпис | ![]() |
Гулиелмо Маркони в Общомедия |
Маркиз Гулиелмо Маркони (на италиански език Guglielmo Marchese Marconi) е италиански физик и изобретател с голям принос в областта на радиотехниката, основател на Радио Ватикана.
Биография
Роден e на 25 април 1874 г. в Болоня. Учи в техническо училище в Ливорно. Основни понятия за електромагнитните вълни получава от италианския физик Аугусто Риги, без да има систематично образование.
През 1895 г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той добавя морзов телеграфен ключ към предавателната част на осцилатор на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча, с което създава първообраз на антената. Успява да предаде сигнал на 2,5 km.
През 1896 г. Маркони заминава за Великобритания, където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през 1897 година реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 километра. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира „Безжична телеграфна и сигнална компания“, като получава патент за принципа на действие на електрическа връзка без проводник. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 километра.
През 1900 г. Маркони прилага разработката на Карл Фердинанд Браун за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние около 3 400 километра. За този експеримент предавателят е монтиран в Корнуол, Англия, а приемникът в Сейнт Джонс, Нюфаундланд. През 1901 г. Маркони построява радиостанция във Уелфлиит, Масачузетс, откъдето през 1903 г. е предадено известното радиосъобщение между президента на САЩ и краля на Англия.
По-късно Маркони патентова:
- насочена антена (1905 г.),
- сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.),
- рамкова антена (1913 г.) и др.
През 1905 г. Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба.
През 1921 година Маркони започва изследвания в областта на късовълновата телеграфия и през 1927 г. компанията му създава международна мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии.
По време на Първата световна война Маркони работи за радиослужбите на Италия.
Маркони умира в Рим на 20 юли 1937 г. В негова чест всички радиостанции в света преустановяват предаванията си за 2 минути.
Нобелов лауреат
През 1909 г. Маркони и германският физик Карл Фердинанд Браун получават Нобелова награда за физика с обосновката "за техния принос в развитието на безжичната телеграфия".
Политическа дейност и признание
През 1923 г. Маркони става член на фашистката партия на Мусолини и е издигнат за председател на Италианската академия на науките, както и за член на Фашисткия висш съвет. През 1929 г. крал Виктор Емануил III го удостоява с титлата маркиз.
Семейство
През 1905 г. Маркони се жени за дъщеря на ирландския барон О'Браън, от която има 3 дъщери и син. По-късно се развежда. Маркони сключва втори брак през 1927 г., от който има дъщеря.
Източници
- Агенция Фокус от 2 юни 2006 г.
- Уикипедия на английски
- Нобелови лауреати, еднотомна енциклопедия, Издава Българска енциклопедия - БАН, Фондация "Отворено общество", София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8
Вижте също
|
- ↑ 100 EMINENTES CIENTÍFICOS CRISTIANOS QUE CAMBIARON EL MUNDO
- ↑ Guglielmo Marconi Biography // 2 април 2014 г. Посетен на 9 януари 2019 г.