Самарска област

Самарска област Самарская область
Субект на Руската федерация
Самарска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Самара
Площ	53 565 km²
Население	3 193 514 души (2018) 59,6 души/km²
Адм. център	Самара
Федерален окръг	Приволжски федерален окръг
Губернатор	Николай Меркушкин
Часова зона	UTC +4
МПС код	63
Официален сайт	www.samregion.ru
Самарска област в Общомедия

Самарска област е субект на Руската федерация, в Приволжки федерален окръг. Площ 53 565 km² (50-то място по големина в Руската Федерация, 0,31% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 3 193 514 души (12-то място в Руската Федерация, 2,17% от нейното население). Административен център град Самара. Разстояние от Москва до Самара 1098 km.

Историческа справка

Първият руски град на територията на днешната Самарска област е Самара основан като отбранителен пункт през 1586 г. От 27 януари 1935 до 25 януари 1991 г. носи името Куйбишев. През 1683 г. също като отбранителен пункт е основан град Сизран. През 1738 г. като укрепен пункт е основан Ставропол, който през 1780 г. официално е утвърден за град Ставропол, а на 28 август 1964 г. е преименуван на град Толиати. Всичките останали осем града в областта са признати за такива през ХХ в. На 14 май 1928 г. Самарска губерния е преобразувана в Средневолжска област, която на 30 октомври 1929 г. е преименувана на Средневолжски край, а на 27 януари 1935 г. – Куйбишевски край. На 5 декември 1936 г. с приемането на новата Конституция на СССР става Куйбишевска област, а от 25 януари 1991 г. – Самарска област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Самарска област се намира в югоизточната част на Европейска Русия, в Приволжки федерален окръг. На запад и северозапад граничи с Уляновска област, на север – с Република Татарстан, на изток – с Оренбургска област и на юг – със Саратовска област. В тези си граници заема площ от 53 565 km² (50-то място по големина в Руската Федерация, 0,31% от нейната територия).

Релеф

Самарска област е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина, по средното течение на река Волга, където тя образува остър завой, изпъкнал на изток – т.н. Самарска Лъка. Територията на областта се дели от реката на две части: западна (дяснобрежна, по-малка) и източна (лявобрежна). Дяснобрежната част е заета от Приволжското възвишение, силно набраздено от оврази и долове. В северната част на Самарската Лъка се издига възвишението Жигули (височина до 375 m, най-високата точка на областта), чиито северни склонове стръмно се спускат към реката, а южните му склонове са полегати. В лявобрежната част на северозапад е разположено Ниското Заволжие, а на североизток – хълмистото Високо Заволжие с височини над 300 m. Тук се откроаяват височините Сокски Яри, Соколи Яри и Кинелски Яри, всички те са части от обширното Бугулминско-Белебевско възвишение. На юг е разположена полегато-вълнистата равнина Среден Сърт, преминаваща в югоизточните части на областта във възвишението Общ Сърт (височина над 200 m) Тясното пространство между възвишенията Жигули на запад и Соколи Яри на изток е прорязано от долината на Волга и се нарича Жигульовски врати.

Полезни изкопаеми

Самарска област заема видно място по запаси на нефт и газ, горящи шисти, сяра, гипс, мрамор, битуминозни доломити и др.

Климат

Климатът на областта е континентален, засушлив. Средната януарска температура е от -13°С на запад до -14°С на изток, а средната юлска – от 20°С на северозапад до 22°С на югоизток. Годишната сума на валежите се колебае от 450 mm на запад и север до 300 mm и по-малко на юг. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) е около 180 дни. В южните части на областта често явление през лятото са засушаванията и суховеите.

Води

В Самарска област протичат 220 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина над 6 500 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Главната река В областта е Волга, която протича през нея с част от средното си течение. Нейни основни притоци са: леви – Голям Черемшан, Сок, Самара (с десния си приток Голям Кинел), Чапаевка, Чагра, Голям Иргиз (горното течение) и др.; десни – Уса, Сизранка и др. Речната мрежа в областта е слабо развита, особено в южните райони. Реките са с пеобладаващо снежното подхранване (до 96%). Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие и устойчиво лятно-есенно маловодие, през който период множество от по-малките реки в южната част на областта пресъхват. Те замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват през април.

На територията на областта са разположени над 8,6 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1870 km², като само около 1,4 хил. от тях са с площ по-голяма от 10 дка. Те са предимно крайречни езера по долините на Волга, Самара и техните притоци. По високите надзаливни тераси на реките се срещат и суфозионни езера, остатъци от древни крайречни езера, а във възвишението Жигули има няколко малки карстови езера. Изкуствените водоеми в областта са много по-големи от естествени. Най-голими от тях са Куйбишевското и Саратовското водохранилища на река Волга и Кутулукското водохранилище на река Кутулук (ляв приток на Голям Кинел).

Почви, растителност, животински свят

Преобладаващите почви в Самарска област са черноземните. По деснобрежието са развити тъмносивите оподзолени и излужените черноземи, а по левобрежието – на североизток тучни черноземи, които на северозапад се смесват с оподзолени и обикновени черноземи. В южните степни части са развити южни черноземи и тъмнокафяви почви.

Границата между лесостепната (дяснобрежието и северната част на левобрежието) и степната (на юг) зона преминава приблизително по долината на река Самара. Горите заемат около 12% от територията на областта, а във възвишението Жигули залесеността достига до 70%. Преобладават широколистните гори с отделни петна от иглолистни. Във възвишението Жигули и по вододелите са развити широколистни (дъб, липа, клен) и частично смесени гори. По пясъчните почви по левия бряг на Волга и покрай река Самара има борови гори. Южната част на Самарска област е с типична степна растителност, която в естественото си състояние се среща рядко, тъй като почти навсякъде се използва за замеделие.

В областта се срещат вълк, лисица, лос, сърна, бялка, различни видове зайци и гризачи, множество птици, а в реките – разнообразие от риби.

Население

На 1 януари 2018 г. на селението на Самарска област наброава 3 193 514 души (12-то място в Руската Федерация, 2,17% от нейното население). Гъстота 59,62 души/km². Градско население 79,98%. При преброяването нанаселението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на Самарска област е следния: руснаци 2 645 127 души (85,6%), татари 126 124 (4,1%), чуваши 84 105 (2,7%), мордовци 65 447 (2,1%), украинци 42 168 (1,4%) и др.

Външни препратки

• Сайт на администрацията на Самарска област
• САМАРСКА ОБЛАСТ. Справочник за административно-териториалното деление от 1.01.2005 г. – каталог