Амвон
Амвон (на гръцки: άμβων – възвишение) е термин в сакралната (църковна) архитектура, обозначаващ едно издигнато място – най-високото място в храмовото пространство, разположено в близост до солея в северната част на храма.[1]
Амвонът символизира хълма, от който Христос произнася проповедта за блажените (Евангелие на Матея, 5, 3 – 12), а според св. Герман – надгробния камък, от който ангелът възвестил, че Христос е възкръснал от мъртвите.[1][2]
В древнохристиянските храмове от това издигнато място се четяло Светото Писание, произнасяли се проповедите и се пеели псалми. На амвона имат право да застават свещениците и дяконите, които четат Евангелието. Освен тях, макар и по-рядко, могат да застават иподяконите и четците. Обикновените вярващи нямат право да стоят на амвона.[1]
Първоначално амвонът представлява издигната площадка, заобиколена от парапет. След IV век амвонът става част от храмовия интериор, издигайки се като малка кула. Мястото му е в северната част на централния кораб, но понякога е бил поставян и в средата.[3] Бива закрепван и на една от вътрешните колони на трикорабния наос, като достъпът до него е по стръмна вита стълба. Върху парапета има поставка за Светото Евангелие. Неудобствата при изкачването по стълбата с тежките тържествените одежди водят до промени на мястото за произнасяне на проповедта и днес то обикновено е на солея, пред иконостаса или върху издигната платформа в северната част на наоса. Амвонът все така остава един от пространствените елементи на наоса.[4]
В православните църкви
[редактиране | редактиране на кода]
В православието амвонът се намира в централния кораб на християнските храмове. До XVII век се използва амвон от т.нар. византийски тип. След това се появява и архиерейски тип.
В католическите църкви
[редактиране | редактиране на кода]Амвонът в западните църкви първоначално не се различава от византийския модел. През XI век тук се появяват двойни амвони, разположени от двете страни на храма и изпълняващи различни функции. Разположеният в южната страна на църквата се използва за четене и разяснение на Евангелиета, а намиращият се отляво – за четене на деянията на апостолите и други свещени писания.
Тези амвони играят важна роля при украсяването на църквите. Често те са пищно изрисувани и включват мозайка и резба. В католическите и протестантски църкви амвонът постепенно е заменен от катедра.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Коев, Тотю и Георги Бакалов. Християнски справочник. С., ИК Анубис, 2001, с. 76. ISBN 954-426-406-X
- ↑ Колесникова, Валентина. Православный храм. Символика и традиции.
- ↑ Коев, Тотьо и Георги Бакалов. Християнски справочник. С., ИК Анубис, 2001, с. 216. ISBN 954-426-406-X
- ↑ Коева, Маргарита. Богослужебни последования, тайнства и обреди, извършвани в православния храм.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Статия „Амвон“ на сайта на Руската православна църква
- ((ru)) „Архиерейски амвон“ (статия в „Энциклопедия православия“) Архив на оригинала от 2008-01-19 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Амвон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |