Света Марина (Пловдив)
Митрополитски храм „Света Марина” е православна църква в град Пловдив, посветена на света великомъченица Марина. Намира се на ул. „Д-р Вълкович” № 7.
История
Според историческите сведения първоначално храмът се намирал в близост до така наречения „Шахабединов мост“ над река Марица. По време на турското робство поробителите разрушили храма до основи, а на християните разрешили да си построят нов храм, но на друго място. Новата църква в чест на света Марина те издигнали южно от Трихълмието. Макар и митрополитски, новопостроеният храм бил малък по размери, тъй като тогава съществували съществени ограниченията за християнските култови средища.
Днес храмът „Света Марина” е разположен в подножието на южните скалисти склонове на Трихълмието. За първи път за този храм споменал през 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах, който по време на пътуванията си из Балканите отседнал за няколко дни в Пловдив. Според него в града тогава съществували осем храма и главният от тях бил „Света Марина”. В него редовно се отслужвало богослужение и там се намирало и седалището на митрополита.
През 1589 г. голям пожар изпепелил до основи дървената конструкция на храма. Христолюбиви българи от града се мотивирали, събрали кой каквито средства имал и възстановили изгорелия храм. Но възможностите тогава били такива, че храмът отново бил построен от дърво. Поради тази причина нов пожар от 1611 г. пак опожарил дървената църква. През средата на ХVІІІ в. отново църквата била опожарена. Сред първите ктитори при въстановяването й били хаджи Андон, Константин Маврудиоглу, Коста Атанасов и свещеник Яни. След това видният пловдивчанин Иван Коюмджиоглу заедно с други христолюбиви местни жители събрали още средства за довършителните работи на храма. Окончателно той бил завършен през 1783 г. по времето на тогавашния пловдивски митрополит Кирил.
За целия период от 1455 г., когато на митрополитския престол бил владиката Дионисий, до 1906 г. църквата „Света Марина” била катедрален храм на пловдивската гръцка митрополия. В днешния си вид църквата била изградена през 1851 г., когато била от основи оновена с каменна зидария. Новият храм вече бил по-голям и по-представителен от стария, тъй като османците премахнали ограниченията за размерите на християнските църкви по това време. При изграждането му работили майстори от прочутата Брациговска школа, ръководени от Никола Томчев – Устабашийски.
Църквата била завършена окончателно през 1856 г., когато бил най-тържествено осветен от тогавашния пловдивски митрополит Хрисант в деня на Св.Св. Константин и Елена – 21 май.[1]
Храмовият празник се чества на 17 юли, когато според православния календар се почита паметта на света великомъченица Марина. В храма се съхранява като голяма светиня и частица от светите мощи на света великомъченица Марина.
Архитектура
По своята същност църквата представлявала типична за възрожденския период базилика, състояща се от три кораба, разделени помежду си от два реда колони с капители и полукръгли арки между тях. Куполът e с многостенна форма. В западната част на храма се намира открита колонада – нартика, изписана с библейски сцени от одринския зограф Стефан К. Никитас през 1858 г.[2] Общо сцените са 29, като 24 от тях са старозаветни. „Отвън осемнадесет обли каменни колони изразяват околовръст свод, та се получава сенчеста артика, под която наивната зография представя множеството библейски сцени. Редят се Соломоновият съд, страдащият Йов, Давид побеждава Голиат, Самсон убиива лъва, Медната змия, намирането на Мойсей в реката, Мойсей получава скрижалите, молитвата на Мойсей, ангел Господен прегражда пътя на Валлама, братята на Йосиф го продават в Египет, Исаак благославя Иакова, изгонването на Измаила и неговата майка Агар, Лот бяга от Содом, Каин убива Авел, грехопадението на прародителите, всемирния потоп.”
В северната част на двора, над входа, е построена дървената камбанария на храм „Света Марина”. Тя била завършена през 1869-1870 г. Представлява отделна от храма постройка и събужда любопитството на всеки, който посети храма. Висока е около 17 м. и е изградена на шест етажа, които започват от земята, като всеки следващ етаж се стеснява над предходния. Изработена е от здраво дъбово дърво и представлява уникална по своята същност архитектура, велико произведение на църковното строителство през ХІХ в.Реставрирана е през 1953 г. Днес „Света Марина” е единственият пловдивски храм с най-голям брой камбани. Всичките 8 камбани, разположени на върха на дървената камбанария в двора, са дело на прочутия леярски род Велеганови. Най-голямата от тях е 180 кг, а най-малката – само 5 кг. [3]
Иконостас
През 1828 г. започнала изработката на нов иконостас за храма, амвон и балдахин за Светия Престол. Майсторите резбари, които извършили това в течение на четири години, били Коста Коци и Коста Пасико от Мецово. Направен от орехово дърво върху липов скелет, иконостасът се отличава с изключителната си монументалност. Венцеслав Константинов го описва по следния начин: „ В цветните орнаменти на иконостаса взимат участие най-красивите български цветя. Тук откриваме стилизирани рози и божури, разцъфнали карамфили, маргарити и макове, зрели слънчогледи. Сред ажурните извивки на дървото изникват плодове – грозде, смокини, нарове. Вплетени са различни пойни птици – славеи, дроздове, чучулиги, разпознаваме орли, щъркели и гълъби, а също и фантастични същества, рожба на артистичното въображение на майсторите – змейове, дракони, крилати лъвове, ангели и херувими... Целият иконостас представлява чудна завеса от растителни и цветни спирали, прелестна песен на радостта, тържествен химн на живота. Виждаме как майката птица храни рожбата си, по-нататък свиреп лъв държи голям боздуган, а библейският Самсон разтваря устата на лъва. Проследяваме борбата между птица и змия, докато една сърна в бяг е захапана от ловджийското куче. Шестокрил ангел се рее над друга ловна сцена, в която е изобразен ловец с пушка и гарван с огромна човка. На царските двери изпъкват фигурите на Свети Георги, който убива змея, и на Свети Димитър. Техните изображения са включени в изящната плетеница – сред нея се открояват два огромни дракона, държащи в устата си чепка грозде, от което кълве мирен гълъб. Тази дълбока символика изразява всечовешката жажда за радост и укротено от пагубни страсти битие”.[4] Иконостасните икони на Иисус Христос и Света Богородица са рисувани от Станислав Доспевски, а повечето от останалите са дело на Никола Одринчанин (1855, 1858, 1866).
Друга важна забележителност на храма е владишният му трон. Той бил изработен през 50-те години на ХІХ в. от Димитър и Антон Станишеви, майстори-резбари от Дебърската школа.
Бележки
Литература
- В. Пеев, Град Пловдив, минало и настояще, Пловдив, 1941
- Ст. Шишков, Пловдив в своето минало и настояще, Пловдив, 1926
- Драговитийски еп. Харитон, Принос към историята на Пловдивските храмове, - Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим, София, 1931