Никола Одринчанин
| Никола Одринчанин | |
| художник-иконописец | |
 | |
| Роден |
около 1810
|
|---|---|
| Починал | около 1866
|
Никола Одринчанин (на гръцки: Νικόλαος Αδριανουπολίτης) е иконописец от времето на Българското Възраждане.
Прозвището му сочи, че е родом от Одрин. Не се знае къде е учил живопис. Към 1830 г. се заселва в Пловдив: всички запазени негови произведения са в този град и в Пловдивска епархия (Асеновград, Брацигово, Морозово, Калугерово, Казанлък). Най-ранната му подписана икона (сега в Пловдивската градска художествена галерия) датира от 1830 г. Последната и най-известна негова творба е иконата „Рождество Христово" (1866) в иконостаса на храма „Света Марина". Обиконовено подписва работите си на гръцки език, но тези в изначално българската църква „Свети Георги" на пловдивския квартал Мараша имат славянски надписи (1845-1855). Негови са и повечето иконостасни икони (1845) на храм „Света Богородица" и иконата „Св. св. Петър и Павел" (1848) в храма „Свети Константин и Елена". Не е известно да е работил стенна живопис. Синът му Милтиадис също е познат като зограф в Пловдив през 1868-1909 г.
Литература
- Мутафов, Е. и др. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008, 38-39, 85-86, 140, 230-234