Самоковска художествена школа
Самоковската школа е възрожденска художествена школа, която води началото си от края на 18 век. Нейно средище е град Самоков, но представителите ѝ работят по всички български краища.
Живопис
Основоположник на Самоковската школа е зографът Христо Димитров от с. Доспей, който след завръщането си от Виена, основава частно художествено училище в Самоков. В това училище се обучават синовете му Захарий и Димитър Зограф. Христо Димитров работи в Македония и западните български земи.[1] Неговите синове и внуци Захарий Зограф, Димитър Зограф, Станислав Доспевски, Никола Доспевски, Захарий Доспевски и Иван Доспевски също се занимават с живопис. Свързани с тях са и художниците Христо Йовевич от с. Широки дол, Иван Николов (Йован Иконописец) от с. Продановци и синът му Никола Образописов, Коста Вальов и синовете му Иван и Никола.
Дърворезба и други приложни изкуства
Най-видни самоковски резбари са Атанас Теладур и неговият ученик Стойчо Фандъков. В града печатат илюстровани книги и щампи Никола Карастоянов (баща), Анастас Карастоянов (син) и Георги Клинков. Там работи също единственият български гравьор на скъпоценни камъни през 19 в. Димитър Ат. Геров-Антикаря (1815-1904).
Художествено наследство
Самоковската школа поставя началото на т.нар. светска живопис. Освен иконопиство и дърворезба майсторите от тази школа работят и в областта на часовникарството и златарство.[2]
Изследвания
- Мавродинов, Н. Изкуството на Българското възраждане. С., 1957, 71-76, 189-232, 251-254, 298-313, 345-350.
- Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 313-476.
- Свинтила, В. Икони от Самоковската школа. С., 1979.
- Рошковска, А. Възрожденска декоративна стенопис от самоковски зографи. С., 1982.
- Гергова, И. Самоковската художествена школа и украсатана на ръкописната книга. – Проблеми на изкуството, 42, 2009, кн. 2, 42-47
Вижте също
- Банска художествена школа
- Дебърска художествена школа
- Тревненска художествена школа
- Търновска художествена школа
