Гулиелмо Маркони

Гулиелмо Маркони Guglielmo Marconi
италиански инженер
Роден	25 април 1874 г. Болоня, Италия
Починал	20 юли 1937 г. Рим, Италия
Погребан	Санта Кроче, Италия
Религия	католицизъм
Националност	Италия
Учил в	Болонски университет
Техника
Област	Радиотехника
Учил при	Аугусто Риги
Известен с	развитието на безжичната телеграфия
Награди	Нобелова награда за физика (1909)
Семейство
Подпис
Гулиелмо Маркони в Общомедия

Гулиѐлмо маркиз Марко̀ни (Шаблон:Lang-it, роден Гулиелмо Джова̀ни Марѝя Маркони, Шаблон:Lang-it) е италиански физик и изобретател с голям принос в областта на радиотехниката, съизобретател на радиото и основател на Радио Ватикана.

Биография

Роден е на 25 април 1874 г. в Болоня. Учи в техническо училище в Ливорно. Основни понятия за електромагнитните вълни получава от италианския физик Аугусто Риги, без да има систематично образование.

През 1895 г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той добавя морзов телеграфен ключ към предавателната част на осцилатор на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча, с което създава първообраз на антената. Успява да предаде сигнал на 2,5 km.

През 1896 г. Маркони заминава за Великобритания, където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през 1897 г. реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 km. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира Wireless Telegraph & Signal Company („Безжична телеграфна и сигнална компания“), като получава патент за принципа на действие на електрическа връзка без проводник. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 km.

През 1900 г. Маркони прилага разработката на Карл Фердинанд Браун за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние около 3 400 km. За този експеримент предавателят е монтиран в Корнуол, Англия, а приемникът – в Сейнт Джонс, Нюфаундланд. През 1901 г. Маркони построява радиостанция в Уелфлийт, Масачузетс, откъдето през 1903 г. е предадено известното радиосъобщение между президента на САЩ и краля на Англия.

По-късно Маркони патентова:

• насочена антена (1905 г.);
• сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.);
• рамкова антена (1913 г.) и др.

През 1905 г. Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба.

През 1921 г. Маркони започва изследвания в областта на късовълновата телеграфия и през 1927 г. компанията му създава международна мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии.

По време на Първата световна война Маркони работи за радиослужбите на Италия.

Маркони умира в Рим на 20 юли 1937 г. В негова чест всички радиостанции в света преустановяват предаванията си за 2 минути.

Нобелов лауреат

През 1909 г. Маркони и германският физик Карл Фердинанд Браун получават Нобелова награда за физика с обосновката „за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“.

Политическа дейност и признание

През 1923 г. Маркони става член на фашистката партия на Мусолини и е издигнат за председател на Италианската академия на науките, както и за член на Големия фашистки съвет. През 1929 г. крал Виктор Емануил III го удостоява с титлата маркиз.

Семейство

През 1905 г. Маркони се жени за дъщеря на ирландския барон О'Браън, от която има 3 дъщери и син. По-късно се развежда. Маркони сключва втори брак през 1927 г., от който има дъщеря.

Източници

• Агенция Фокус от 2 юни 2006 г.
• Нобелови лауреати, еднотомна енциклопедия, Издава Българска енциклопедия – БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8

Вижте също

• Университет „Гулиелмо Маркони“