Авари
![](https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Avaric_-_Drinking_Bowl_-_Walters_57565_-_Profile.jpg/250px-Avaric_-_Drinking_Bowl_-_Walters_57565_-_Profile.jpg)
Аварите (apar/abar; гр. αβαροι, ομβροι; руск. обри; кит. а-ба, а-бо; ар. ал-абар) са номадско евразийско племе, появило се в Европа в началото на VI век и създало своя държава първоначално на река Волга, а после в Панония.
В литературата се използва и името евразийски авари, за да се прави разлика с кавказки авари (аварци) – съвременна народност от Северен Кавказ.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Произходът на аварите е неизяснен, като по въпроса има две основни версии.
Според първата, която е застъпена от А. Грусе, те произхождат от Средна Азия и се идентифицират с хионитите кидарити[1]. Тази версия донякъде се потвърждава от известието в „Син Тан шу“ („Нова история на династията Тан“), където се споменава, че град Кундуз, намиращ се в Бактрия, преди се е наричал Ахуан (Град на аварите). Персийско-арабското му наименование е [War-waliz] (Град на аварите)[2]. Етнонимът „уар/вар“ се среща и в редица арменски, тюркски и китайски източници, а племето най-често се локализира в областта на град Кундуз. Около 460 – 467 г., Кингила, основател на Ефталитската империя премества кидаритите от околностите на Ахуан в Хорезм. В полза на средноазиатския им произход се изказва и Й. Ковачевич, който смята, че те водят потеклото си от племето апар (абар), което между 459 и 600 г. пребивава в степите на Западен Туркестан[3]. Според гръцките източници Менандър и Теофилакт Симоката клонът на кидаритите, състоящ се от уари (вари, на гръцки:
Другата теория е, че те са жужани, спасили се от тюркския погром, но днес тя няма много поддръжници поради липсата на достатъчно доказателства в изворите. Доводите, които се привеждат най-често, са времето, през което се появяват в източноевропейските степи (557/558 г.), съвпадащо с окончателния разгром на жужаните от тюркския каган Мукан в 555 г. Другият довод е лесният начин, по който убедили живеещите на север от Кавказ барсили, оногури и савири (на гръцки: βαρσηλτ
![](https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b6/Klosz_Gyorgy_Ozora-Totipuszta.jpg/250px-Klosz_Gyorgy_Ozora-Totipuszta.jpg)
Исторически извори[редактиране | редактиране на кода]
Приск Ритор е първият историк, съобщаващ за племето авари, живеещо в Западен Сибир (средата на V век). Това подкрепя теорията за произхода от Балхаш, която се потвърждава и от китайските сведения за близките племена Хуа. Според записките на Приск, през 461 – 463 г. аваро-хуните прогонили сабирите от този район и сабирите се принудили да се преместят в района около Волга, тъй като „мъгла се извиси от небето, плашейки хората“ и това било последвано от многобройни „лешояди (или хищници), спускащи се върху хората“. През 550 г. църковният историк Захарий Ритор споменава за аварска общност на запад. В средата на VI век също така Менандър съобщава за аварите. По същото време Прокопий Кесарийски в своята „История на войните, книги I и II“ различава бели хуни и европейски хуни. В началото на VII век Симокат определя тези два вида хуни като истински авари и псевдоавари съответно. Според сведенията от Симокат и от други източници, аварите, които навлизат в Европа, са обединение на уйгурски народ, наречен унди(?) и монголски народ, наречен вари(?). Те се обединяват през 410–70 г. около Балк. Основание за това са антропологичните доказателства, както и етимологията на имена в аварския хаганат като Баян, което значи „благоденстващ“ на монголски, но „женски“ на повечето западноалтайски езици. Абасидският персийски географ и разказвач на истории от IX век Ибн Факих споменава аварите в своя труд, въпреки че държавата им тогава вече не съществува[5].
![](https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Coins_of_the_Avars_6th-7th_centuries_CE_imitating_Ravenna_mint_types_of_Heraclius.jpg/250px-Coins_of_the_Avars_6th-7th_centuries_CE_imitating_Ravenna_mint_types_of_Heraclius.jpg)
Военни кампании[редактиране | редактиране на кода]
Аварите се появяват в северночерноморските степи около 555 година. Там те подчиняват някои местни племена, като оногури, и савири, които са включени в аварския племенен съюз. По-късно подчиняват и кутригурите. При достигането си до Балканите представляват разнородна група от около 20 хиляди конници.[6]
Аварските племена се заселват в Панония (дн. Унгария), където през 562 г. покоряват местните славяни и германското племе херули. Завземат Трансилвания, а може би и Влашко. През 567 г. подчиняват и гепидите. Аварите обаче продължават на юг и нападат Византия, тъй като тя отказва да им предаде за заселване областта Малка Скития (Добруджа). Империята е атакувана ежегодно по цялата граница от Белград до устието на Дунав от 568 г., та чак до 582 г., по времето на хаган Баян. Аварите постепенно опустошават Мизия, Тракия и Македония и плътно се доближават до двата най-големи града на империята – Цариград и Солун.
Император Маврикий сключва договор в 584 г. с аварите на Баян, като се задължава да им плаща злато в размер на 80 000 номизми годишно. На следващата година данъкът е увеличен на 100 000 номизми, но аварите смятат, че ще вземат повече, ако продължат нападенията си. А през 593 г. решават да поограбят и Западна Европа. Започват нападенията им над Тюрингия и Бавария.
Първоначално аварите се заселили в Малка Скития (дн. Добруджа) и изпълнявали ролята на византийски федерати. Били използвани от Империята срещу враговете ѝ от Източна и Западна Европа (франки). Впоследствие аварско-византийските отношения охладнели и те, водени от своя каган Баян, се заселили в Панония, откъдето изгонили гепидите (567/568 г.). Оттогава започнали почти непрекъснати аварски походи срещу балканските провинции на Византия, своеобразен връх на които е обсадата на Константинопол през 626 г. от прабългари, авари и персийци. Походи били насочени и на запад срещу франки (в една битка през 566 г. дори бил пленен техният крал Сигиберт), лангобарди и бавари. От несполучливата обсада на Константинопол през 20-те години на VII в., Аварският каганат започнал да запада и впоследствие се разпаднал на две части. Удар върху аварите нанесъл Карл Велики, който от 791 г. започнал военни кампании срещу тях с цел окончателното премахване на аварската опасност[7] По времето на хан Крум Аварският хаганат е превзет от Първата българска държава. Във византийския сборник „Свидас“ се описва унищожението на Аварския каганат: „...Същите българи унищожили аварите. Попита Крум аварските пленници: „От какво, мислите, че загина началникът (архонтът) ви и всичкият народ?“ И те отговорили: „От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните; после несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите; после от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници; после – от подкупничеството; после – от търговията, защото всички като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина погибел произлезе от това.“
Аварите в Хронология на преселението на народите[редактиране | редактиране на кода]
![](https://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/timeline/69azsisxmo7a6oy96auhdr7cdiawvth.png)
Държавност[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Хан Кубрат спасява Византия от аварите Архив на оригинала от 2007-03-07 в Wayback Machine., Божидар Димитров за вестник Стандарт.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Grousset, A., L’empire des steppes, Paris, 1941, p. 226
- ↑ Малявкин, А., Танские хроники...с. 62 – 64
- ↑ Ковачевић, J., Аварски каганат. Београд, 1977, с. 23 – 25
- ↑ ГИБИ, т. II, с. 229 и с. 338 – 339
- ↑ Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 954-9942-03-1
- ↑ Curta, Florin. Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250. Cambridge Medieval Textbooks, 2006. ISBN 0-521-81539-8.
- ↑ Pohl, W. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567 – 822 n. Chr. München, 1988.