(Translated by https://www.hiragana.jp/)
Вокил – Уикипедия Направо към съдържанието

Вокил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вокил
династичен клан
Информация
СтранаБългария
Парентална династияняма
ОснователКормисош (първи известен)
Последен владетелУмор
Настоящ потомъкняма
Основана737
Разпадане765
Националностпрабългари
Кадетски линииняма

Вокѝл (или Укил) е българска (прабългарска) владетелска династия, вписана в Именника на българските ханове, от която произхождат няколко владетели, управлявали България през VIII век:

По време на политическата криза, обхванала младата българска държава, родът Вокил враждува с рода Угаин, като представители на двата рода се редуват да управляват. Властта се сменя чрез организирани от другия род бунтове, при които ханът бива или убит, или принуден да бяга във Византия.

Някои историци предполагат, че Вокил и Укил са един и същи род. Други са на мнение, че родът всъщност е славянски.

Според други историци произходът на клана Вокил е сред племената на Юеджите.[1]

Теории за произхода[редактиране | редактиране на кода]

Казахският тюрколог Юрий Зуев привлича вниманието към косвени доказателства, предполагащи връзките между Вокил и различни централноазиатски народи през Античността и Ранното средновековие. Засегнатите народи включват:

  1. Hūjiē (呼よび揭) или Wūjiē (烏がらす揭), за които смята, че са издънка на юеджите или усуните[1]
  2. Xījiē (奚結), племе тиель[2]
  3. Augaloi от региона Трансоксиана отвъд Амударя, сред индоевропейски говорещите тохари[3]

Подобни теории обаче са противоречиви и не могат да бъдат всички верни. Убедителни доказателства, които ги доказват или опровергават, никога не са били представени и няма консенсус сред учените дали такива връзки съществуват или не.

Юеджи и Усуни[редактиране | редактиране на кода]

Юеджите и усуните са китайски екзоними за два отделни индоевропейски народа, живели в Западен Китай и Централна Азия през древността. Преди края на IV век пр. н. е. са били разположени в области, които по-късно са били част от китайските провинции Гансу и Синдзян.[4] Имало е значително взаимодействие между тях и съседния народ – хунну, за които много учени предполагат, че са предшественици на хуните.

През около 200 г. пр. н. е. лидерът на хунну Маодун атакува юеджите[5] [6] и покорява няколко други народа.[7] Впоследствие юеджите нападат усуните около 173 г. пр.н.е.[5][8] и убиват техния крал Нандуми (на китайски: 難なん兜かぶと靡).[8] Според една усунска легенда малкият му син Liejiaomi е оставен в дивата природа, но е спасен по чудо от вълчица, която му позволява да суче, и гарвани, които го хранят с месо.[9][10][11][12] Този основен мит споделя прилики с основателните митове на много други народи в Централна Азия.[13] По-специално, това е основата на теориите, че Ашина – кралският клан на гьоктюрките произхожда от усуните.[14] През 162 г. пр. н. е. юеджите претърпяват още едно, по-решително поражение от ръцете на хунну и се оттеглят от Гансу.[5] Според Джан Циен юеджите се разпокъсват и повечето бягат на запад в долината на река Или.[5][15] Усуните и хунну по-късно прогонват основната част от юеджите на юг, през Согдиана, в Бактрия. Усуните се установяват след това в Гансу, в долината Ушуй-хе (китайски: „Гарваново [-черна] водна река“), като васали на хунну.[8]

Според китайската хроника Ханшу през 49 г. пр. н. е. владетелят на хунну Джъджъ побеждава три малки държави. Зуев разчита имената на тези държави като Hujie (呼よび揭) или Wūjiē (烏がらす揭), Jiankun (堅けん昆こん) (т.е. киргизи) и динлин (丁ちょう零れい). Докато други учени смятат Hujie ~ Wujie за най-вероятно издънка на усуните, Зуев счита за възможно те да са били остатък от юеджите. Ханшу говори, че Hujie са се оттеглили в района на езерото Байкал и склоновете на Големия Хинган (до Динглинг).[16] Според Зуев Hujie са емигрирали по-нататък на запад, първоначално в района на Аралско море, и може да са се присъединили към юеджите при тяхната миграция към Согдиана и Бактрия.[16]

Augaloi[редактиране | редактиране на кода]

През II век от н.е. Птолемей (VI, 12, 4) пише за Долна Сърдаря, че близо до северната част на Амударя са се намирали ятиоите и тохарите (т.е. бактрийците), а на юг от тях е бил народ, известен като Augaloi.

Юрий Зуев постулира, че Augaloi, споменати от Птолемей, са укил.[17] Въпреки това мнозинството от учените смятат Augaloi за погрешно предаване на племената саки.

Xijie[редактиране | редактиране на кода]

Това име може да е синикизация на igil – тюркски корен, означаващ „много“ ( Xijie < 奚結γがんまiei-kiet < igil ). В средата на VII век се съобщава, че Xijie са разположени на северния бряг на река Керулен.[18][19]

Текстът на староуйгурски погребален паметник за Моянчур (ум. 759 г.) се отнася до Qara Igil bodun : комбинация от определящото qara („чернота“) и igil („хора“).[20] (Това име може също така да предполага влиянието на Манихейството, което има „черно-бяла“ дуалистична космология.[21])

В жълтоюгурски текст от IX век се споменава, че Xijie са имали силен лидер на име Igil kül-irkin (старотибетски Hi-kil-rkor-hir-kin) и са били разположени до Iduq-kas, Iduq-qash, или Iduk- Az (старотибетски: Hi-dog-kas ), който може да е бил издънка или приемник на юеджите или аланите,[22] или тюркизирани енисейскоговорещи.[23]

Връзка с огузите[редактиране | редактиране на кода]

Обстоятелствена връзка между огузите и Вокил е назоваването на Веркил, герой от епоса „Книга на Деде Коркут“.[24]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Yu. Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 56
  2. ↑ Jiu Tangshu Vol. 199 lower txt. "鐵てつ勒，本ほん匈奴きょうど別種べっしゅ。自じ突厥強きょう盛もり，鐵てつ勒諸郡ぐん分散ぶんさん，衆しゅう漸やや寡弱。至いたり武德ぶとく初はつ，有ゆう薛延陀、契ちぎり苾、回かい紇、都と播、骨ほね利り幹みき、多た覽らん葛かずら、僕ぼく骨こつ、拔野古いにしえ、同どう羅ら、渾部、思おもえ結ゆい、斛薛、奚結、阿おもね跌、白しろ霫等，散在さんざい磧北。" tr. "Tiele are originally Xiongnu's splinter stock. As Tujue are strong and prosperous, all Tiele districts are divided and scattered, the masses gradually dwindled and weakened. At the beginning of Wude [era], there are Xueyantuo, Qibi, Huihe, Dubo, Guligan, Duolange, Pugu, Bayegu, Tongluo, Hun, Sijie, Huxue, Xijie, Adie, Baixi, etc. scattered north of the desert."
  3. ↑ Blažek, V. & Schwartz, M. "Tocharians: Who they were, where they came from, and where they lived" in Tocharian Studies: Works 1 (2011), p. 119
  4. ↑ G. Haloun, "Zur Üe-tsï-Frage. In: Zeitschrift der Deutschen Morgenländischen Gesellschaft", 91, NF 16, 1937, p. 301, in Yury Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 42
  5. ↑ а б в г Benjamin, Craig. The Yuezhi Migration and Sogdia // Transoxiana Webfestschrift 1 (Ēran ud Anērān). Transoxiana, October 2003.
  6. ↑ Beckwith 2009
  7. ↑ Enoki Koshelenko
  8. ↑ а б в Beckwith 2009
  9. ↑ François Hulsewé
  10. ↑ Shiji 《史記しき·大だい宛あて列傳れつでん》 Original text: 匈奴きょうど攻おさむ殺ころせ其父，而昆莫生棄於野の。烏がらす嗛肉蜚其上じょう，狼おおかみ往乳之の。
  11. ↑ Beckwith 2009
  12. ↑ Watson 1993
  13. ↑ Beckwith 2009
  14. ↑ Sinor Klyashtorny
  15. ↑ Hanshu 《漢書かんしょ·張ちょう騫李廣こう利り傳でん》 Original text 時どき，月がつ氏し已やめ為ため匈奴きょうど所しょ破やぶ，西にし擊げき塞ふさが王おう。
  16. ↑ а б Yu. Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 56
  17. ↑ Yu. Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 55
  18. ↑ Tang Huiyao Vol. 72 txt. "奚結馬ば。與あずか磧南突厥馬ば相しょう類るい。在ざい雞服山南さんなん。赫連枝川えだがわ北住きたずみ。今こん雞祿州しゅう。印しるし坎" tr. "The Xijie's horses and the horses of the Tujue south of the shoal. They dwelt south of Jifu mountains, north of Helianzhi river, now [in] Jilu pronvince. Their tamga [resembles] [the character] 坎"
  19. ↑ Wang Pu, "Summary review of Tang dynasty, 618-907 (Tang Huiyao)", Shanghai, 1958, ch. 72, p. 1307, in Yu. Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 45
  20. ↑ Mogoin Shine Usu monument, line 14
  21. ↑ Yu. Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 45
  22. ↑ J. Bacot, "Reconnaissance en haute asie septentrionale par cinq envoyé ouigours au VIIIE siècle.", JA, 2, 1956, p. 147, in Yu. Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 45
  23. ↑ Barthold, W. 12 Vorlesungen über die Geschichte der Türken Mittelasiens, Berlin, Arthur Collignon, Deutsche Gesellschaft für Islamkunde, 1935, p. 37
  24. ↑ Yu. Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 57
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vokil в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вокил&oldid=12251113“.