Дрезден
Дрезден Dresden | |
— град — | |
Страна | Германия |
---|---|
Провинция | Саксония |
Площ | 328,48[1] km² |
Надм. височина | 113 m |
Население | 523 058 души (2010) |
Първо споменаване | 1206 г.[2] |
Пощенски код | 01067 – 01326 |
Телефонен код | +49 351 |
МПС код | DD |
Официален сайт | www.dresden.de |
Дрезден в Общомедия |
Дрезден (на немски: Dresden; на горнолужишки: Drježdźany, на чешки: Drážďany, на полски: Drezno) е град в източната част на Германия, административен център на федерална провинция Саксония. Той е важен транспортен възел. В града са развити електротехническа, електронна, оптична, химическа, фармацевтична и др. промишленост.[3] Територията, която обхваща града, е 328.31 km2. През 2010 година населението му е 523 058 жители, а гъстотата на населението – 1593 д/km2.[4]
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен по брега на река Елба, на 113 метра надморска височина. Намира се на 184 km в южно от столицата Берлин, на 108 km от град Лайпциг, и на 150 km от чешката столица Прага.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В периода 968 – 1144 година Дрезден е включен в германското маркграфство Майсен. От 1485 е резиденция на саксонските херцози. От 1806 до 1918 година е столица на Кралство Саксония.[3]
Дрезден е разрушен през Втората световна война. Градът е подложен на тежки нощни бомбардировки от съюзнически самолети, при което загиват между 25 000 и 40 000 цивилни и са разрушени много културни ценности.[3] По това време Дрезден е бил цивилен град, в който не е имало каквито и да било военни съоръжения. Мотивът на американци и англичани за масивните бомбардировки е да наложат психически натиск на немския народ и правителство. След края на войната Дрезден е почти напълно възстановен и реконструиран в стария си център по времето, когато е част от ГДР.
През 2002 г. градът преживява катастрофално наводнение.
Култура и забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Дрезден е град, който изключително богат на изкуство и култура, натрупвана през вековете. В него се намират над 50 музея, над 35 театрални и други сцени и известни сгради от различни епохи и в различен стил.
Музеи и галерии
[редактиране | редактиране на кода]Голяма част от художествените богатства събрани в Дрезден са събрани в Държавни художествени колекции Дрезден. Те са обединени в различни колекции и се намират в различни сгради, които сами по себе си са също произведения на изкуството.
- бароков дворец Цвингер от 18 век: В него се намира основно Галерията на старите майстори;
- Албертинум и Галерия на новите майстори;
- църквата „Хофкирхе“ също от 18 в.;
- Католическата църква – катедралата „Фрауенкирхе“;
- Дрезденски замък-резиденция и намиращите се него колекция Грюнес Гевьолбе, нумизматичен кабинет, гравюрен кабинет и оръжейна палата
- Дрезденска оръжейна палата – намира се в Дрезденския замък-резиденция;
- Опера Земпер;
- Тераса на Брюл;
- Музей на транспорта;
- Военно-исторически музей;
- Златния конник;
- Йенидже – промишлена сграда с уникална архитектура;
- Шествие на князете (Княжеска процесия) – знаменито настенно пано от майсенски порцелан. Създаден 1904 – 1907 г. То е най-голямото порцеланово пано, съставено от 25 хиляди положени плътно плочки, като на него е изобразена тържествена конна процесия, отразяваща хилядолетната история на управляващия в Саксония княжески дом Ветини. Намира се на външната стена на галерея „Дългият ход“ (на немски: Langer Gang), съставляващ външната северна стена на конюшнята „Щалхоф“ (на немски: Stallhof) в комплекса Дрезденски замък-резиденция.
Във възстановения център на Дрезден се намират голяма част от музейните сбирки, както и най-красивите сгради на града.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Трамваи
[редактиране | редактиране на кода]Трамвайната система в града е построена през 1872-ра година. В града са оперирали трамвайни мотриси Татра в периода от 1968 до 1984.[5]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]БВП на глава от населението в града достига до 31,100 евро на глава от населението. По времето на Студената война, градът е основен експортен център на Източна Германия.[6]
Забележителности в околностите на Дрезден
[редактиране | редактиране на кода]В близост до Дрезден се намират много забележителности и населени места със свои собствени забележителности и история.*
- Майсен град в който се намира стар замък и производство на порцелан от времето на Възраждането. Там се намира и голям музей на порцелана.
- Саксонска Швейцария – Национален парк.
- Крепостта Кьонигщайн крепост от Възраждането.
- Замък Морицбург – ловния замък на Август Силния
- Фрайберг – Университетски град и старинен град със запазена средновековна архитектура.
- Радебойл – град на 2 километра от Дрезден, наричан още саксонската Ница.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дрезден
- Фолкер Браун (р. 1939), писател
- Дурс Грюнбайн (р. 1962), писател
- Матиас Замер (р. 1967), футболист
- Ерих Кестнер (1899 – 1974), писател
- Карл Микел (1935 – 2000), писател
- Пьотър Столипин (1862 – 1911), руски политик
- Йохан Центуриус фон Хофмансег (1766 – 1849), биолог
- Хайнц Чеховски (1935 – 2009), писател
- Добрин Петков (1923 – 1987), диригент и музикант
- Починали в Дрезден
- Карл Гелеруп (1857 – 1919), датски писател
- Ян Дисмас Зеленка (1679 – 1745), чешки композитор
- Фридрих Паулус (1890 – 1957), офицер
- Каспар Давид Фридрих (1774 – 1840), художник
- Фридрих фон Шлегел (1772 – 1829), философ
- Хайнрих Шюц (1585 – 1672), композитор
- Янко Янев (1900 – 1945), български писател
- Други
- Хюстън Стюарт Чембърлейн (1855 – 1927), английски антрополог, завършва хуманитарни науки в университета
- Венцеслав Андрейчев (1941 – 2001), български физик, завършва Техническия университет през 1966
- Херберт Бломстет (р. 1927), шведско-американски диригент, работи в града през 1975 – 1985
- Камен Веселинов (р. 1946), български учен, учи и работи в Техническия университет през 1963 – 1975
- Сергей Рахманинов (1873 – 1943), руски композитор, живее в града през 1906 – 1909
- Ервин Ромел (1891 – 1944), офицер, служи в града през 1929 – 1933
- Георги Танев (политик) (р. 1943), български политик, завършва Техническия университет през 1970
- Ернст Теодор Амадеус Хофман (1776 – 1822), писател, живее в града през 1813 – 1815
- Владимир Путин (1985 – 1990), министър-председател на Русия
Побратимявания
[редактиране | редактиране на кода]Дрезден е побратимен град със следните 13 града:[7]
Сътрудничество
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.destatis.de
- ↑ www.dresden-central.de // Посетен на 18 юни 2023 г. (на немски)
- ↑ а б в г Дрезден // Patuvane.info
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.
- ↑ nycsubway.org
- ↑ Economy of Dresden www.traveltill.com
- ↑ от Dresden.de – побратимявания Архив на оригинала от 2008-10-16 в Wayback Machine.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
|