(Translated by https://www.hiragana.jp/)
Емил Верхарен – Уикипедия Направо към съдържанието

Емил Верхарен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емил Верхарен
белгийски поет
Портрет от Люсиан Воле, около 1900 г.
Портрет от Люсиан Воле, около 1900 г.

Роден
Починал
27 ноември 1916 г. (61 г.)
ПогребанБелгия

Националност Белгия
Учил вЛьовенски католически университет
Литература
Период1883 – 1916
Жанровестихотворение, пиеса
Направлениесимволизъм
Дебютни творби„Градове октоподи“ (1895)
Подпис
Емил Верхарен в Общомедия

Емил Верхарен (понякога изписван като Емил Верхарн, на френски: Émile Adolphus Gustavus Verhaeren) е белгийски поет. Той е сред основоположниците на символизма и е смятан за една от най-значимите фигури в белгийската литература.[1]

Емил Верхарен е роден на 21 май 1855 година в Синт Амандс, провинция Антверпен, в семейство на френскоезични фламандци от средната класа. Макар като дете да говори и местния нидерландски диалект, той получава образованието си изцяло на френски и по-късно пише на този език. От 1866 година учи в йезуитския колеж „Света Варвара“ в Гент, а след това завършва право в Льовенския католически университет, където за пръв път започва да публикува свои текстове.[2]

След като се дипломира, през 1881 година Верхарен започва работа при известния брюкселски адвокат Едмон Пикар. В Брюксел той се включва активно в живота на артистичните среди и няколко години след като се установява там се отказва от юридическата си кариера, за да се занимава с литература. Започва да публикува стихотворения и критични статии в белгийски и чуждестранни списания, сред които „Ар модерн“ и „Жон Белжик“. В художествената си критика подкрепя млади художници като Джеймс Енсор.

През 1883 година публикува първата си стихосбирка „Фламандки“ („Les Flamandes“), включваща реалистични и натуралистични стихове, посветени на родната му страна. Приета с ентусиазъм в авангардистките кръгове, тя предизвиква скандал в родното му място. Родителите му дори опитват, с помощта на селския свещеник, да изкупят целия тираж на книгата и да я унищожат. Скандалът всъщност е негласна цел на автора, стремящ се да получи известност, и той продължава активно да пише поезия. Следващите му стихосбирки включват символистични стихотворения с мрачен тон – „Les Moines“, „Les Soirs“, „Les Débâcles“ и „Les Flambeaux noirs“. През 1891 година се жени за Март Масен, художничка, известна с акварелите си, с която се запознава две години преди това. Двамата се установяват в Брюксел, а любовта му към нея е отразена в три стихосбирки с любовна лирика – „Les Heures claires“, „Les Heures d'après-midi“ и „Les Heures du soir“.

Следват поредица издания, превърнали го в един от най-плодовитите френскоезични поети на епохата. През 1898 година е поставена и първата му пиеса, „Les Aubes“.

Портрет на Верхарен от Феликс Валотон за Книга на маските на Реми дьо Гурмон (1898).

В края на века Емил Верхарен се превръща в своеобразен говорител на авангардните артистични кръгове в Брюксел и става автор на множество критически статии в издания, като „Жон Белжик“ и „Ар Модерн“. С дейността си той допринася за популяризирането на много млади писатели и художници, сред които е и Джеймс Енсор.

В началото на 20 век Верхарен вече е международно известен, пътува и изнася лекции в цяла Европа, а произведенията му са преведени на повече от 20 езика. Той е изявен пацифист и преживява тежко началото на Първата световна война. По време на войната се установява в Англия, където пише последната си стихосбирка „Червените крила на войната“ („Les Ailes rouges de la Guerre“).

Емил Верхарен умира на 27 ноември 1916 година в Руан, като пада под движещ се влак, на който се опитва да се качи.[3]

Четенето (1903) от Тео ван Риселберг. Верхарен е изобразен с червена дреха.
  • Les Flamandes, 1883
  • Les moines, 1886
  • Les soirs, 1888
  • Les débâcles, 1888
  • Les flambeaux noirs, 1891
  • Les campagnes hallucinées, 1893
  • Les villes tentaculaires, 1895
  • Les heures claires, 1896
  • Les visages de la vie, 1899
  • Les forces tumultueuses, 1902
  • La multiple splendeur, 1906
  • Les rythmes souverains, 1910
  • Les ailes rouges de la guerre, 1916
  • Les flammes hautes, 1917 [написана през 1914]
Критически текстове и есеистика
  • James Ensor
  • Rembrandt
  • Monet
  • Impressions (3 тома)
Пиеси
  • Le cloître (драма в четири действия)
  • Philippe II
  • Hélène de Sparte
  • Les Aubes

Емил Верхарен на български език

[редактиране | редактиране на кода]
  • Четири поеми : Песни на луди ; Бунт ; Рибарите на кон, превод Гео Милев, Ст. Загора : книгоизд. Касабов, 1915
  • Поеми, превод Гео Милев, Ст. Загора ; София : Везни, 1923
  • Ковач : Поема, превод Гео Милев, София : Пламък, 1924
  • Разкази : Добра смърт ; На село ; Опдорския панаир ; Трите приятелки ; Една нощ, превод Светослав Минков и Владимир Полянов, София : Филип Чипев, 1925
  • Стихии : Избрани стихотворения и поеми, съставителство и превод Лъчезар Станчев, София : Народна култура, 1965[4]
  • Възхвала на вятъра : Стихотворения и поеми, съставителство Лъчезар Станчев, превод Гео Милев, Елисавета Багряна, Лъчезар Станчев, София : Народна култура, 1986[5]
  • Стихотворения (на български и френски), съставителство и превод Кирил Кадийски, София : Нов Златорог, 2011
  • Полунощни приказки, превод Красимир Кавалджиев, София : Библиоскоп, 2012
  • Пламъци над календара, съставител Николай Тодоров, превод Лиляна Крушева-Стойнова, София : ИК Гутенберг, 2016
  • Поезия в проза, съставителство и превод Тодорка Минева, София: СОНМ, 2021