Закарпатска област
Закарпатска област Закарпатська область | |
Местоположение в Украйна | |
Страна | Украйна |
---|---|
Адм. център | Ужгород |
Площ | 12 753 km² |
Население | 1 253 791 души (2020 г.) 98,3 души/km² |
Райони | 13 + 5 |
Губернатор | Анатолий Полосков |
Езици | украински |
Часова зона | UTC+2 (UTC+3; ЛЧВ) |
Телефонен код | +380 31 |
Пощенски код | 88xxx, 89xxx, 90xxx |
МПС код | АО |
ISO 3166-2 | UA-21 |
Официален сайт | www.carpathia.gov.ua |
Закарпатска област в Общомедия |
Закарпатска област или Рутения (на украински: Закарпатська область, или Закарпаття; на унгарски: Kárpátalja) е една от 24-те области на Украйна. Площ 12 753 km² (най-малката в Украйна, 2,11% от нейната площ). Население на 1 януари 2015 г. 1 259 068 души[1] (19-о място по население в Украйна, 2,78% от нейното население). Административен център е град Ужгород. Разстояние от Киев до Ужгород 898 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Сегашната територия на Закарпатска област е била част от български комитат по време на Първото българско царство с център град Хунград (Ужгород). Впоследствие преминава под управлението на Средновековна Унгария, а по-късно до края на Първата световна война, е в пределите на Австрийската империя и Австро-Унгария. След края на войната е присъединена към новообразуваната държава Чехословакия като отделен регион заедно с Бохемия, Моравия и Словакия. По време на Втората световна война областта е окупирана от Нацистка Германия, като е присъединена към Унгария. След края на войната със съветско-чехословашкото съглашение от 29 юни 1945 г. е присъединена към СССР, като на 22 януари 1946 г. е образувана Закарпатска област в състава на Украинската ССР. След разпадането на СССР областта остава в състава на независима Украйна. Преди 1993 г. сред населението в областта има настроения за присъединяване отново към Чехословакия, но те не придобиват голяма популярност, поради разпадането на Чехословакия на две държави (Чехия и Словакия) и тези стремления по-късно са забравени.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Закарпатска област се намира в крайната западна част на Украйна. На юг граничи с Румъния, на югозапад – с Унгария, на запад – със Словакия, на северозапад – с Полша, на север – с Лвовска област и на североизток и изток – с Ивано-Франкивска област. В тези си граници заема площ от 12 753 km² (най-малката по площ в Украйна, 2,78% от нейната площ).[2]
Областта заема югозападните склонове на северната част на Източните Карпати (т.нар. Украински или Лесисти Карпати) и североизточната периферия на Среднодунавската низина, която тук е известна като Закарпатска низина. Планините заемат около 80% от територията на областта, като образуват три успоредни помежду си хребета с посока на простиране от северозапад на югоизток – Вододелен (височина до 1693 m), Полонински (1883 m) и Вулканически (1081 m), отделени един от друг от дълбоки и дълги долини. В източната част на областта, на границата с Ивано-Франкивска област, обособени от напречната, меридионална долина на река Тиса, са разположени масивите Раховски (на запад) и Черногора (на изток) с връх Говерла 2061 m ( ), на границата с Ивано-Франкивска област, най-високата точка на Украйна. Тези два масива имат алпийски форми на релефа. Проходите в Източните Карпати са разположени на височина над 800 m – Ужокски (852 m), Средноверецки (839 m), Вишковски (930 m), Яблоницки (921 m) и др. Югозападно от Източните Карпати са разположени хълмисти и силно разчленени предпланински височини, с височина 300 – 400 m, които стъпаловидно се спускат към Закарпатската низина.[2]
Климатът на областта е умерено континентален. Средната януарска температура в низината е -2 – -3 °C, в предпланинските райони -3 – -4 °С, в планинските райони -5 – -9 °С, а средната юлска съответно 19 – 20 °C, 17 – 18 °С и 6 °С. Годишната сума на валежите се изменя от 600 – 700 mm в низината, 800 – 1000 mm в предпланините, до 1000 – 1400 mm и повече в планините. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в низината е до 230 денонощия, в предпланините 210 – 230 денонощия, в планините 90 – 210 денонощия.[2]
Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Тиса (ляв приток на Дунав), която протича през нея с горното си течение. Нейните основни притоци тук са десни: Тересва, Теребля, Рика, Боржава, Латорица, Уж и др., и водите им се използват като източници на електроенергия, питейно водоснабдяване и напояване. Областта разполага и с множество минерални извори: солени, сернисти, йодисти, въглекисели, железисти и др.[2]
В ниските части на областта са разпространени предимно ливадните (оподзолени и оглинени) и алувиалните почви. Предпланините са заети от кафяви подзолисти и повърхностно-глееви почви, а в планините – кафяви горски с различна степен на опдзоленост, ливадно-кафяви, планинско-ливадни и торфени почви. Около половина от територията на Закарпатска област е заета от гори, като основните дървесни видове са бук (46% от горския фонд), смърч (24%), дъб (4,7%), ела (1,3%) и габър. В характера на растителната покривка е ярко изразена вертикалната зоналност. В Закарпатската низина преобладават обработваеми земи и лозя, а на места се срещат малки дъбово-габърови горички. В предпланинските райони са разпространени предимно дъбовите и дъбово-буковите гори, а в планините – букови (до 800 – 1000 m) и иглолистни (до 1300 – 1500 m) гори с примеси от бор в горния пояс. Районите над 1300 – 1500 m са заети от високопланински пасища – субалпийски до 1850 – 1900 m и алпийски над 1900 m. Планините се обитават от дива котка, рис, вълк, лисица, кафява мечка, дива свиня, европейска кошута, благороден елен, норка, заек и др., и различни видове птици.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2015 г. населението на Закарпатска област област е наброявало 1 259 068 души (2,78% от населението на Украйна). Гъстота – 98,54 души/km². Градско население – 36,78%. Тя има мултиетническо население. Около 80,5% от населението са украинци[3], други етнически групи в областта са: унгарци (12,1%), румънци (2,6%), руснаци (2,5%), цигани (1,1%), словаци (0,5%) и германци (0,3%).
Езиците на етническите групи са уважавани и се изучават в училищата и другите културни институции. Първият унгарски колеж в Украйна е създаден в град Берегово. Областта е родина на около 14 000 цигани, което ги прави най-компактната циганска група в страната. В нея живеят и известен брой русини, които не са признати от украинската власт за малцинство и се смятат за украинска етническа група. Около 10 100 души (0,8%) са се обявили като русини след последното преброяване в страната.[4]
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Закарпатска област се дели на 5 областни градски окръга, 13 административни района, 11 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение и 6 града с районно подчинение и 19 селища от градски тип.[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Ужгород (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Берегове | 19 | 23 732 | гр. Берегове | 23 732 | 71 | |
2. Мукачево | 27 | 85 835 | гр. Мукачево | 85 835 | 42 | |
3. Ужгород | 40 | 115 020 | гр. Ужгород | 115 020 | - | |
4. Хуст | 8 | 28 424 | гр. Хуст | 28 424 | 109 | |
5. Чоп | 6 | 8855 | гр. Чоп | 8855 | 26 | |
Административен район | ||||||
1. Береговски | 635 | 50 985 | гр. Берегове | 71 | Батьово | |
2. Великоберезнянски | 809 | 26 546 | сгт Великий Березни | 7603 | 43 | |
3. Виноградовски | 697 | 121 069 | гр. Виноградов | 25 403 | 108 | Вилок, Королево |
4. Воловецки | 544 | 24 268 | сгт Воловец | 5128 | 114 | Ждениево |
5. Иршавски | 944 | 100 344 | гр. Иршава | 9276 | 83 | |
6. Межгорски | 1166 | 47 909 | сгт Межгоре | 9567 | 154 | |
7. Мукачевски | 998 | 100 805 | гр. Мукачево | 42 | Колчино, Чинадиево | |
8. Перечински | 631 | 31 949 | гр. Перечин | 6683 | 21 | |
9. Раховски | 1892 | 92 655 | гр. Рахов | 15 621 | 209 | Велики Бичков, Кобилецкая Поляна, Ясиня |
10. Свалявски | 673 | 54 642 | гр. Свалява | 17 234 | 67 | |
11. Тячевски | 1818 | 175 375 | гр. Тячев | 136 | Буштино, Дубовое, Солотвино, Тересва, Уст Чорна | |
12. Ужгородски | 870 | 71 354 | гр. Ужгород | - | Среднее | |
13. Хустки | 975 | 95 785 | гр. Хуст | 109 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Закарпатская область, т. 9, стр. 301 – 302
- ↑ ukrcensus.gov.ua
- ↑ ukrcensus.gov.ua, архив на оригинала от 30 април 2009, https://web.archive.org/web/20090430050457/http://ukrcensus.gov.ua/results/general/nationality/zakarpatia/, посетен на 10 май 2006
|