(Translated by https://www.hiragana.jp/)
Йохан Лудвиг Буркхарт – Уикипедия Направо към съдържанието

Йохан Лудвиг Буркхарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йохан Лудвиг Буркхарт
Johann Ludwig Burckhardt
швейцарски изследовател
Роден
Починал

Религияислям
Националност Швейцария
Учил вКеймбриджки университет
Научна дейност
ОбластГеография, ориенталистика
Йохан Лудвиг Буркхарт в Общомедия

Йохан Лудвиг Буркхарт (на немски: Johann Ludwig Burckhardt) е швейцарски пътешественик, ориенталист, географ, изследовател на Азия и Африка.

Ранни години и образование (1784 – 1812)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 ноември 1784 година в Лозана, Швейцария, в богато семейство, търговци на коприна от Базел. Учи история и философия в университетите в Лайпциг и Гьотинген. През лятото на 1806 г. заминава за Лондон с цел да бъде нает на държавна служба, но не успява и се присъединява към Африканската асоциация, която подготвя експедиция по суша от Кайро до Тимбукту. За да се подготви за пътуването, Буркхарт започва да изучава арабски език и се запознава детайлно с исляма. Същевременно минава курс по астрономия, медицина и химия в Кеймбриджкия университет.

През 1809 г. заминава за Малта, а през есента на следващата година пристига в Алепо, Сирия, където усъвършенства арабския и изучава местните обичаи. Приема името Ибрахим ибн Абд Алла и така изучава Корана, че може да мине за ислямски богослов.

Експедиционна дейност (1812 – 1815)

[редактиране | редактиране на кода]

Откриване на древния град Петра (1812)

[редактиране | редактиране на кода]

През юни 1812 тръгва през пустинята към Кайро, като преминава пеша от Дамаск през Източна Йордания и Синайския п-ов. По пътя край Мъртво море попада на група араби, които му разказват за някакъв скрит в скалите древен град и за да не предизвика подозрение, си измисля легендата, че е дал обет да принесе агне в жертва на пророка Аарон на върха на планината Джебел Харун. Бедуините се съгласяват да го съпроводят и керванът поема на път. На 22 август пътешествениците достигат до изсечен в скалите скален проход, носещ името Сик. Камилите навлизат по него и след километър пред очите на Буркхарт се открива гледка на издялана в камъка червеникава фасада на храм, висок 30 м. Така е открито едно от чудесата на света – столицата на набатейците, скалния град Петра.

Пътешествие по Нил (1813)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1813 г., отново в ролята на Ибрахим ибн Абд Алла и заедно с Мохамед Абу Саад, възрастен арабин, поема на дълъг път по Нил. Пътешествениците се движат по тясна пътечка покрай източния бряг на реката, когато в местността Абу Симбел внезапно виждат от другата страна огромни каменни пилони, а между тях – високи статуи. Голям проблем е преминаването през Нил, но Буркхарт успява да го реши. Двамата с Абу Саад разчистват едва видимата от пясъка цепнатина и изведнъж се озовават в пещерата на изсечен в скалите храм. В светлината на факлите виждат безбройни барелефи и изваяни от камък колони с капители, оформени като женски глави. Така Буркхарт преоткрива за човечеството едни от най-известните египетски храмове – на фараона Рамзес II и на неговата любима жена Нефертари, голяма част от които пясъкът поглъща през 6 век пр.н.е. Светилищата са построени след победоносната кампания на владетеля в Нубия и покоряването на тамошните племена. След значителни усилия Буркхарт не успява да изкопае входа на храма. Той открива в пясъците горен фриз на единия от храмовете и споделя находката си с италианския изследовател Джовани Батиста Белцони (1778 – 1823), който успява през 1817 да разкрие входа и да влезе във вътрешността. Хилядолетия по-късно двата храма са пренесени заради изграждането на Асуанския язовир на друго място.

Пътуване до Мека (1813 – 1815)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1813 г., преоблечен като турски търговец, изследва долината на Нил от Асуан до Бербер (18° с.ш.), а оттам достига до Червено море при Суакин, като по пътя изследва долното течение на река Атбара (десен приток на Нил). На 18 юли 1814 пристига в Джида, където се разболява от дезинтерия. След като пристига в Мека, прекарва няколко месеца там, като изпълнява различните ритуали, свързани с хадж. Буркхарт описва подробно града, ритуалите и културата на местните жители, които писания са ценен източник на информация за изследователя Ричард Бъртън, който пътува до Мека десетилетия по-късно.

По-късно Буркхарт се отправя за Медина, където отново се разболява от дизентерия и прекарва три месеца във възстановяване. Отпътувайки от Арабия, той пристига изтощен на п-ов Синай и по суша на 24 юни 1815 пристига в Кайро.

Последни години (1815 – 1817)

[редактиране | редактиране на кода]

Буркхарт прекарва оставащите две години от живота си, редактирайки дневниците си. Той живее скромно в Кайро, докато чака и се подготвя за кервана, който ще го отведе на запад през Сахара до Тимбукту и река Нигер.

През 1816 пътува до Александрия, след това до връх Синай, където посещава манастира „Света Катерина“. След завръщането си в Кайро отново е поразен от дизентерия и на 15 октомври 1817 година умира на 32-годишна възраст, като не успява да осъществи планираното си пътуване до Нигер.

Погребан е в Кайро като мюсюлманин, а на надгробния му камък пише:

Това е гробът на благословения и приет от Божията милост почтен покоен шейх Ибрахим, праведен син на Абд Алла Буркхарт от Лозана.

Буркхарт завещава колекцията си от 800 тома ориенталски ръкописи на библиотеката на Кеймбриджкия университет.

  • „Travels in Nubia“, London, 1819
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Johann Ludwig Burckhardt в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​