Карл Фридрих Гьорделер
| Карл Фридрих Гьорделер | |
 | |
| Кмет на Лайпциг | |
| Мандат | 22 май 1930 г. – 31 март 1937 г. |
|---|---|
| Предшественик | Карл Вилхелм Август Роте |
| Наследник | Рудолх Хаке |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | 2 февруари 1945 г.
|
| Националност |  Германия |
| Религия | лутеранство |
| Деца | 5 |
| Полит. партия | Германска национална народна партия |
| Образование | Тюбингенски университет |
| Професия | политик, икономист |
| Военна служба | |
| Години | 1914 – 1918 |
| Преданост |  Германска империя |
| Военно звание | капитан |
| Войни/Битки | Първа световна война |
Портал  Втора световна война | |
| Карл Фридрих Гьорделер в Общомедия | |
Карл Фридрих Гьорделер (на немски: Carl Friedrich Goerdeler) е германски политик и икономист, един от ръководителите на германската съпротива срещу нацизма.
Участва в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г. При успех е трябвало да заеме поста Канцлер на Германия в новото правителство. Заловен и екзекутиран на 2 февруари 1945 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Семейство и образование
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в семейството на пруски държавен служител, баща му е съдия от първа инстанция. Подобно на тримата си братя, той учи право (в университетите Тюбинген и Кьонигсберг между 1902 – 1905 г.).[1] Той защитава докторската си дисертация в областта на държавните и правните науки. През 1910 г. се жени за Анелизе, родена в Улрих, семейството им има две дъщери и трима сина.
Общински и държавен служител
[редактиране | редактиране на кода]Работи в общинския отдел на Золинген. През Първата световна война служи в германската армия, където е повишен в капитан. През 1918 г. е ръководител на финансовия отдел на германските окупационни власти в Литва и Беларус. През 1919 г. той действа като политически посредник в централата на 17-ия армейски корпус (Данциг). През 1920 г. се присъединява към дясната Германска национална народна партия, чийто член остава до 1931 г. Между 1920 – 1930 г. е втори кмет на Кьонигсберг, а в периода 1930 – 1937 г. е кмет на град Лайпциг. Като общинска фигура обръща голямо внимание на спасяването на бюджета на града, като стриктно балансира доходите и разходите и се опитва да увеличи производителността на труда.
През 1931 – 1932 г. и 1934 – 1935 г. Гьорделер е комисар на Райха за цените. През 1932 г. пенсионираният райхсканцлер Хайнрих Брюнинг препоръчва Гьорделер да бъде неговият наследник, но неговата кандидатура е отхвърлена от райхспрезидента Паул фон Хинденбург.
Опозиционер
[редактиране | редактиране на кода]От средата на 1930-те години има разногласия между Гьорделер и нацистите – по-специално, той е монархист и с негативно отношение към тяхната икономическа, расова и религиозна политика. През 1935 г. той подава оставка като райхскомисар, и през 1937 г. напуска и поста кмет на Лайпциг в знак на протест срещу разрушаването на паметника на композитора Феликс Менделсон Бартолди.
След това става съветник в електрическата корпорация Robert Bosch GmbH в Щутгарт. В това си качество той прави редица чуждестранни пътувания, в резултат на които той представя аналитични бележки, адресирани до големите бизнесмени, генерали и държавни служители. През 1937 г. Гьорделер посещава Белгия, Холандия, Франция и Съединените щати, през 1938 г. – Швейцария, Италия, Югославия, Румъния и България, а през 1939 г. – Франция, Алжир, Англия, Либия, Египет, Палестина, Сирия, Турция, Швейцария. В бележките си той се противопоставя на агресивната военна политика на Нацистка Германия, като смята, че е твърде рискована. Той говори за разрешаване на външнополитически задачи с мирни средства. На 6 август 1939 г. пише в една от бележките:
„Ние нямаме истински съюзници на наше разположение. Япония не е съюзник, а страна, която хладнокръвно ще се възползва от ситуацията в Европа и в случай на победа безсрамно ще унищожава и германски интереси в Източна Азия. Каква е стойността на италианския съюзник, може да се види от моя доклад за пътуването ми до Италия; всъщност Германия трябва да разчита само на собствените си сили.“
След избухването на Втората световна война Гьорделер остава уверен в неприемливостта на агресивния курс, въпреки първоначалните успехи на германските войски.
Участие в съпротивата
[редактиране | редактиране на кода]Той е една от ключовите фигури в гражданската антихитлеристката опозиция, групирана около консервативните противници на нацисткия режим.
Само няколко дни преди заговора от 20 юли 1944 г. Гестапо решава да арестува Гьорделер, но той се укрива.[2] Скрива се в Берлин, после в имението на един от приятелите си и отново в Берлин.[3] След 20 юли за залавянето му е установена награда от 1 милион, но никой не знае къде се намира.[4] При тези обстоятелства той продължава своята писателска дейност, написва трактат за бъдещето на Германия, което, според него, зависи от спазването на християнските принципи. Той напуска Берлин на 8 август и прекарва известно време в Западна Прусия. На 12 август е идентифициран в хотел в Конрадсвалде от някоя си Хелена Шверцел, която го издава на властите, след което получава обещаната награда лично от Хитлер (през 1946 г. тя е осъдена на 6 години лишаване от свобода). Членовете на семейството на Гьорделер са изпратени в концентрационен лагер.
Процес и екзекуция
[редактиране | редактиране на кода]
Поведението на Гьорделер по време на разследването се разглежда от различни автори по различни начини. Някои се фокусират върху това, че назовава много имена на заговорници.[5] От гледна точка на Герхард Ритер, това поведение на Гьорделер се обяснява като желание да затрудни (забави) следствието до неизбежното поражение на Германия, както и неговите опити да покаже на Хитлер реалното влияние на заговорниците.
Гьорделер е главният обвиняем в процеса на Народна съдебна палата срещу заговорниците на 7 – 8 септември 1944 г., на който е осъден на смърт. Изпълнението на присъдата обаче е отложено, което му дава възможност, по нареждане на Хайнрих Химлер, да разработи програма за развитие на местното самоуправление, икономиката и общинската икономика. На 2 февруари 1945 г. е екзекутиран в затвора в Пльоцензе.[6]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]В много градове на Германия, в чест на Гьорделер, са наречени улици и площади – сред които в Берлин, Лайпциг, Золинген, Аахен, Франкфурт на Майн, Бремен, Бохум, Леверкузен, Мюнстер и др. Издадена е пощенска марка с неговото изображение.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Encyclopædia Britannica Volume 10 Garrison-Halibut, Chicago: University of Chicago Press, 1969, page 521 – 522
- ↑ Ritter, Gerhard, The German Resistance page 285.
- ↑ Wheeler-Bennett, page 633
- ↑ Wheeler-Bennett, page 634
- ↑ Manvell, Roger & Frankel, Heinrich The Men Who Tried to Kill Hitler, Skyhouse: New York 2008 pages 178 – 179
- ↑ Rothfels, page 152
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Rothfels, Hans The German Opposition To Hitler London: Oswald Wolff, 1961, ISBN 0-85496-119-4.
- Wheeler-Bennett, John The Nemesis of Power The German Army In Politics, 1918 – 1945, London: Macmillan, 1967, ISBN 1-4039-1812-0.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гёрделер, Карл Фридрих“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
