Ким Чен Ир
| Ким Чен Ир 김정일 | |
| севернокорейски политик | |
 | |
| Роден |
16 февруари 1941 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 декември 2011 г.
|
| Погребан | Мемориален дворец Къмсусан, Пхенян, Северна Корея |
| Религия | атеизъм |
| Учил в | Университет „Ким Ир Сен“ Малтийски университет |
| Политика | |
| Партия | Корейска работническа партия |
| Лидер на Северна Корея | |
| 8 юли 1994 – 17 декември 2011 | |
| Генерален секретар на КРП | |
| 8 октомври 1997 – 17 декември 2011 | |
| Върховен главнокомандващ на КНА | |
| 24 декември 1991 – 17 декември 2011 | |
| Военна служба | |
| Звание | генералисимус |
| Години | 1991 – 2011 |
| Служил на |  Северна Корея |
| Род войски | Корейска народна армия |
| Семейство | |
| Род | Династия Ким |
| Баща | Ким Ир Сен |
| Майка | Ким Чен Сук |
| Братя/сестри | Ким Гьон Хи Ким Пхьон Ир Ким Ман Ир |
| Деца | Ким Чен Нам Ким Чжон Чул Ким Чен Ун Ким Йо чонг |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Ким Чен Ир в Общомедия | |
Ким Чен Ир (на корейски: 김정일) е бивш генерален секретар на Корейската работническа партия и върховен ръководител (официален титул)[1] на Корейската народнодемократична република.
Бивш върховен главнокомандващ на Корейската народна армия, четвъртата най-голяма войска в света. Ким Чен Ир наследява баща си Ким Ир Сен като ръководител на КНДР след смъртта на последния през 1994 година. В страната си той често е наричан „Любимият ръководител“.[2] Ким Чен Ир умира от инфаркт на 17 декември 2011, а смъртта му е обявена от държавните медии два дни по-късно.[3] Посмъртно е удостоен със званието генералисимус.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Детство
[редактиране | редактиране на кода]Според съветските архиви, Ким Чен Ир е роден през 1941 година във Вятское, Хабаровски край,[4] носейки русифицираното име Юри Ирсенович Ким. Там баща му Ким Ир Сен е бил командир на 1-ви батальон от 88-а съветска бригада, съставена от китайци и корейци. Майка му е Ким Чен Сук. Официалната версия на севернокорейската историография е по-различна, и посочва връх Пектусан за негово родно място. Има и разлика в датите – според съветските и повечето чужди историци Ким Чен Ир се ражда на 16 февруари 1941, а според севернокорейските – на същата дата, но година по-късно. В официалната му биография пише, че след раждането му на връх Пектусан се появила двойна дъга, а на небето изгряла ярка звезда.[2]
Непосредствено след края на Втората световна война и освобождението на Корея от японска окупация, семейството му се завръща на полуострова, настанявайки се в бивше имение на японски офицер в град Сонбон. Там през 1948 година се удавя брат му, „Шура“ (руски прякор) Ким. Година по-късно по време на раждане умира и майка му.[5]
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Ким посещава 4-то основно училище и после 1-во средно училище в Пхенян, завършвайки средното си образование около 1960.[6] Някои чужди историци отхвърлят това твърдение и считат, че е завършил поне началното си образование в Китай, за да е в безопасност от военните действия по време на Корейската война.[7] Отрано проявява интерес към политиката, присъединява се към т.нар. Детски съюз, а после и към Младежката демократическа лига (МДЛ), където участва в кръжоци по изучаване на марксистка литература.[8] През септември 1957 става заместник-председател на МДЛ за своята гимназия. Освен това е проявявал интерес и към земеделието, музиката и механиката. В работилниците на часовете по трудово обучение активно поправя двигатели на камиони и електромотори.
Висшето си образование започва през 1960 година, постъпвайки в университета Ким Ир Сен. Завършва политическа икономия на марксизма през 1964, паралелно с това изучавайки философия и военни науки. Научава английски в университета на Малта през 1970-те години.[9]
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]
_07.jpg)
Присъединява се към Корейската работническа партия през 1961 година и започва бързо да се издига в редиците ѝ. По това време напрежението между Китай и СССР е вече неимоверно нараснало. КРП, все още вярна на марксист-ленинистката идеология, провежда чистка срещу „ревизионистите“, които биват обвинени в неподчинение на заповедите на Ким Ир Сен и „разводяване“ на революционната линия с конфуциански феодализъм.[10] Ким Чен Ир започва активно да се занимава с поддържане на идеологическата цялост на партията и прокарването на идеологията в медиите и културата на страната.[11]
В края на 1960-те насочва вниманието си към армията и започва да свива бюрокрацията в тази сфера, която според него отслабва контрола на партията върху военните. Основното притеснение идва от навика на чиновниците да преиначават заповедите от централните институции в своя полза. Занимава се също така с отдела по пропаганда и агитация и акцентира върху развитието на филмовото изкуство. Като част от мерките за елиминиране на бюрократичните спънки в държавния апарат и едновременно с това подсилване на агитацията, Ким задължава всички чиновници да работят на място с подчинените си за определен брой дни от месеца.[12] През февруари 1974 бива избран за политкомисар в политбюро на ЦК на КРП, и същата година инициира кампанията за т.нар. Три революции. Тя се състои от изпращане на специализирани партийни екипи, които дават кратки технически, политически и научни лекции на работниците в предприятията из страната, както и в селските стопанства. Малко след това движение са сформирани и „ударни бригади“ от учени, които имат за цел да ускорят научно-техническото развитие в страната.
Взема участие и ръководи инициативи за обединение на Корея. В средата на 1980-те години вече е водеща фигура в КРП и въоръжените сили, и започва да се изгражда култ около личността му. Ким Чен Ир вече е най-влиятелният човек в страната след баща си. Според избягалия от КНДР член на КРП Хван Чжан-йоп, държавният апарат под управлението на Ким Чен Ир става още по-автократичен. Докато Ким Ир Сен е приемал съвети и дори критика от подчинените си, младият Ким още в първите си години на ръководство е бил безкомпромисен и е изразявал силно желание да дирижира дори най-малките детайли от държавната политика. Според Хван той дори определя размера на жилищата за партийни членове и какви подаръци могат да получават те.[13] През 1983 в Рангун, Мианмар избухва бомба по време на посещение на висши южнокорейски официални лица. Атентатът е бил насочен срещу тях, а заловеният атентатор признава, че е бил инструктиран лично от Ким Чен Ир да извърши операцията.[14] В друг атентат през 1987 година севернокорейски агенти взривяват пътнически самолет на Кориън Еър, при който загиват всички 115 пътници на борда.[15]
През 1992 за пръв и единствен път е чут гласът на Ким Чен Ир. По време на парада по случай 60-годишнината от създаването на Корейската народна армия, той се приближава до микрофона и извиква „Слава на героичните войници от народната армия!“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ansa.it // Ansa.it, 28 септември 2009. Посетен на 11 март 2010.
- ↑ а б Biography of the Dear Leader Kim Jong Il // Korea-dpr.com. Архивиран от оригинала на 2008-06-12. Посетен на 5 декември 2008.
- ↑ Почина Ким Чен Ир, днес.бг, 19 декември 2011
- ↑ "Profile: Kim Jong-Il" BBC News. Ed. Steve Herrmann. 9 октомври 2006. Посетен на 17 декември 2007.
- ↑ "The Kims' North Korea" Архив на оригинала от 2017-02-24 в Wayback Machine., Asia Times, 4 юни 2005.
- ↑ Kim Hyun Sik, „THE SECRET HISTORY of KIM JONG IL“, Foreign Policy, 1 септември 2008, бр. 168, стр.44
- ↑ Martin, Bradley K. (2004). Under the Loving Care of the Fatherly Leader, New York: St. Martin's Press. ISBN 0-312-32221-6
- ↑ Kim Jong Il – Short Biography Архив на оригинала от 2008-06-12 в Wayback Machine.. Pyongyang: Foreign Languages Press, 1998, стр. 4.
- ↑ Calleja, Stephen. 1982 Labour government „secret“ agreement with North Korea – ‘Times change’ – Alex Sceberras Trigona // The Malta Independent. 7 февруари 2010. Архивиран от оригинала на 2011-05-01. Посетен на 15 септември 2010.
- ↑ Mansourov, Alexandre. Korean Monarch Kim Jong Il: Technocrat Ruler of the Hermit Kingdom Facing the Challenge of Modernity Архив на оригинала от 2007-08-16 в Wayback Machine., Asia-Pacific Center for Security Studies
- ↑ Kim Jong Il – Short Biography Архив на оригинала от 2008-06-12 в Wayback Machine.. Pyongyang: Foreign Languages Press, 1998, стр. 18 – 23
- ↑ Pyongyang: Foreign Languages Press, 1998, стр. 35
- ↑ Testimony of Hwang Jang-yop
- ↑ Fake ashes, very real North Korean sanctions Архив на оригинала от 2008-07-18 в Wayback Machine., Asia Times Online, 16 декември 2004.
- ↑ "North Korea: Nuclear Standoff", The Online NewsHour, PBS, 19 октомври 2006.
