Кореща
Тази статия е за областта. За селото вижте Кореща (село).
| Кореща | |
| Страна | Гърция |
|---|---|
Корѐща, произнасяно в местния диалект Корèшча, често членувано Корещата (на гръцки: Κορέστια, Корестия, на македонска литературна норма: Корешта) е историко-географска и етнографска област в Егейска Македония, Гърция. Областта е разположена в Северозападната част на страната на територията на административна област Западна Македония.
Корещата обхваща следните селища:
- От дем Костур: Габреш (Гаврос), Дреновени (Кранионас), Жервени (Агиос Антониос), Кономлади (Макрохори), Кореща (Корестия), Поздивища (Халара), Статица (Мелас), Чърновища (Маврокамбос), Сливени (Коромилия), Жупанища (Левки), Косинец (Йеропиги), Дъмбени (Дендрохори) и заличеното Лабаница (Агиос Димитриос).
- От дем Преспа: Смърдеш (Кристалопиги), Брезница (Ватохори), Руля (Котас), Желево (Андартико), Ощима (Тригоно), Търнава (Прасино) и заличените Въмбел (Мосхохори) и Бесвина (Сфика);
Понякога към областта е причислявано и село Връбник (на албански Върник)[1] както и Височица[1] и Капещица, които днес се намират в Албания.[2]
Така областта граничи на северозапад с планината Корбец (Трикларио), на североизток с Бигла (Варнудас), на югоизток с областта Пополе и на югозапад с Нестрамско. Дели се на Долна и Горна Кореща.
През Корещата протича река Бистрица, Желевската или Рулската река (смятана понякога за начало на Бистрица) и нейният приток Белишката река, Дрено̀вската река.
Първото споменаване на Корещата е в една грамота на император Василий II, издадена в 1019 година – веднага след завоюването на България – с която се определят правата на понижената в архиепископия Охридска патриаршия.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Съществуват различни версии за етимологията на името. Според българския езиковед Йордан Заимов то идва от старобългарското 
– „петел“.[3] Гръцките учени както и някои от Северна Македония смятат, че името произлиза от античната македонска област Орестия.[4][5] Според Любица Станковска то идва от личното име Корета.[6]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Λιάκος Σωκράτης
Ν .,Τ α εκατόν δέκα ονόματα Κουρεστίων, Στενών Πισοδερίουκ α ι Πρέσπας, Θεσσαλονίκη 1976.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 30.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 29.
- ↑ Заимов, Йордан. „Българските географски имена с -jь“. София, 1973, стр.119.
- ↑ Δήμος Καστοριάς, архив на оригинала от 4 март 2008, https://web.archive.org/web/20080304145209/http://www.kastoriacity.gr/history_geog.htm, посетен на 26 ноември 2007
- ↑ Аргировски, Мито. За етимологията на Корешта. Onomastica Jugoslavica, 6, Zagreb, 1979, стр.112 – 113.
- ↑ Станковска, Љубица. „Топонимски вариjации во Костурско-Леринската област“. в: Македонските диjалекти во Егеjска Македониjа, Скопjе, 1994, стр.241.
