Любен Апостолов

Любен Апостолов
	Любен Апостолов
български офицер
	Любен Апостолов по време на процеса срещу него през 1945 г.
Звание	Полковник
Години на служба	1914 – 1944
Служи на	България
Военно формирование	1-ви пехотен полк
Битки/войни	Първа световна война; Втора световна война
Награди	Военен орден „За храброст“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	27 април 1895 г. Крива паланка, Османска империя
Дата и място на смърт	22 януари 1945 г. (49 г.) Кавадарци, Демократична федеративна Югославия
Родства	Константин Попапостолов (баща);

Любен Константинов Апостолов е български военен деец, полковник, командир на 56^-и пехотен велешки полк по време на Втората световна война (1941 – 1944).

Биография

Любен Апостолов е роден на 27 април 1895 година в Крива паланка. Приет е във Военното училище в София. Участва като юнкер в Първата световна война. През 1915 година служи в Първи пехотен македонски полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. На 9 март 1916 година завършва 37-ият випуск на Военното училище. Служи в 1^-ви пехотен софийски полк, а от 1922 г. служи в 13^-и пограничен участък, а от следващата година служи в 6^-а пехотна дружина. През 1928 г. е назначен за началник на подучастък от 22^-ри граничен участък. От 1930 г. служи в 30^-и пехотен шейновски полк, след което от 1933 г. е началник на секция в Щаба на войската. През 1939 г. е назначен за началник на Инвалидния дом, на която служба е в началото на Втората световна война (1941 – 1945).

Втора световна война (1941 – 1945)

От септември 1942 до 1944 година Апостолов командва 56^-и пехотен велешки полк. При антипартизанска акция той заповядва разстрела на 12 млади леви активисти от Ваташа, извършен на 16 юни 1943 година. Те са местни младежи, които са помагачи и симпатизанти на югославските комунистически партизани, като са задържани същия ден по домовете им. След Деветосептемврийския преврат е уволнен от армията на 13 септември 1944 година.^[1] През ноември 1944 година Апостолов е арестуван в България и предаден на комунистическата власт в Югославия. Пред съда твърди, че не е участвал лично в акцията, а е издал заповедта за разстрел, понеже му е докладвано, че жертвите са участници в съпротивата, пленени по време на сражение. Съгласно разпорежданията, действащи по онова време в армията, спрямо тях не се прилага Женевската конвенция за военнопленниците и те следва да се разстрелват на място. Осъден е на смърт, а присъдата е изпълнена в Кавадарци през 1945 година.^[2]

Военни звания

Подпоручик (12 март 1916)
Поручик (14 октомври 1917)
Капитан (30 януари 1923)
Майор (3 октомври 1933)
Подполковник (6 май 1936)
Полковник (6 май 1940)

Бележки

↑ Ташев, Т., стр. 9
↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 75. (на македонска литературна норма)

Използвана литература

Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009

[1] Ташев, Т., стр. 9

[2] Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 75. (на македонска литературна норма)

[1]

[2]