Бобов дол (община)

Бобов дол (община) 42.367, 23.017
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Област Кюстендил
Площ	206.188 km²
Население	9 145 души
Адм. център	Бобов дол
Брой селища	18
Управление
Кмет	Елза Величкова (Партия на зелените, БСП – Обединена левица, ИТН, Републиканци за България; 2015)
Общ. съвет	13 съветници БДЦ (7) ГЕРБ (3) БСП (3)
Бобов дол (община) в Общомедия

Географска карта на община Бобов дол

Община Бобов дол е разположена в Западна България и е една от съставните общини на област Кюстендил.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северната част на Област Кюстендил. С площта си от 206,188 km² заема 6-о място сред 9-те общините на областта, което съставлява 6,76% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток и югоизток – община Дупница;
• на юг – община Бобошево;
• на югозапад – община Невестино;
• на запад – община Кюстендил;
• на север – община Радомир, Област Перник.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Бобовдол е ниско планински, хълмист и равнинен. Тя се намира в историко-географската област Краище.

Средата на общината е заета от историко-географската област Разметаница, която е северозападно продължение на Горната Дупнишка котловина. Релефът на областта е равнинен, слабо наклонен на юг-югоизток и тук южно от село Големо село, в коритото на река Разметаница е най-ниската точка на общината – 482 m н.в. В северната ѝ част е разположен общинският център град Бобов дол. На запад чрез ниска седловина Разметаница се свързва с Кюстендилската котловина, като в пределите на общината (землището на село Горна Козница) попада най-източната ѝ част.

От север, изток и юг историко-географската област Разметаница е заобиколена от Конявска планина. В пределите на общината попадат части от четири от петте дяла на планината. На северозапад, северно от село Горна Козница е югоизточната част на Същинския дял на Конявска планина с височина до 1295 m. На изток от него се намират южните склонове на делът Колош, с връх Колош (1314 м), най-високата точка на общината, разположен северозападно от село Голема Фуча. На североизток и изток от Разметаница, като изпъкнала на североизток дъга се издига източният дял на Конявска планина – Гологлавски височини с връх Манастирище (1094 m). На юг от Републикански път II-62 в пределите на община Бобов дол се простират северните разклонения на южния дял на Конявска планина – т.нар. Поглед планина с връх Поглед (965 m), разположен югоизточно от село Локвата.

Води

От север на юг, по източната периферия на Разметаница протича река Разметаница (десен приток на Джерман, от басейна на Струма), която със своя десен приток Бабинска река отводнява над 2/3 от територията на общината. Западната част на общината се отводнява от левия приток на Струма река Лява (Козничка река). На територията на община Бобов дол има изградени няколко микроязовира, по-големи от които са: „Долистово“, „Големо село“ и др., водите на които се използват основно за напояване.

Климат

Климатът е преходноконтинентален с влияние на Средиземноморието по поречието на река Струма, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Средната годишна температура е 10.2 °C, а относителната влажност на въздуха – 72%. Средният годишен валеж е 676 л/m². Пролетта започва през първата половина на март със случай на рязко затопляне и при чувствително повишаване на количеството на валежите през април. Лятото е топло и сухо със средни максимални температури 35 – 36 °C към края на юли и началото на август. В определени случай абсолютните максимални температури достигат и до 38 – 39 °C. През първата половина на есента времето е тихо, умерено топло и сухо, но след това рязко застудява и нарастват валежите. Зимата е умерено студена с около 5 – 6 дни валежи на сняг средно за всеки месец. Наблюденията върху количествата на валежите показват, че най-много вали през април – юни и по-малко през октомври – декември.

Полезни изкопаеми

Основно богатство на община Бобов дол е Бобовдолският въглищен басейн, който заема площ от 50 – 60 km³ и по запаси на кафяви въглища с напреднала степен на въглефикация е най-големият в страната, като в него са съсредоточени около 60% от запасите на кафяви въглища в България. Възрастта на въгленосните наслаги се приема, че е от края на олигоцена и началото на миоцена. Тези наслаги лежат върху пъстра подложка от еруптивни, кристалинни и седиментни скали. Въгленосните наслаги започват с конгломерати, пясъчници, аргилити и всички преходи между тях, след което идват материалите на въгленосната задруга. Тя е представена от аргилити, пясъчници и въглищни пластове и е с дебелина 90 – 160 m. Покрита е със слабо битуминозни аргилити и пясъчници с обща дебелина 400 – 500 m. На места се срещат и плиоценски наслаги. В тектонско отношение басейнът се отнася към един от най-сложните. Въгленосната задруга съдържа 6 – 7 въглищни пласта с дебелина 1 – 3 m, а на места до 12 m. Дебелината на въглищните пластове и качеството на въглищата се изменят в различните части на басейна. Максималната дълбочина, на която се намират пластовете в дълбоката Бабинска синклинала е около 800 m. В някои участъци са развити долните три пласта, в други само горните. Въглищата имат черен цвят, тъмнокафява черта, смолист до матов блясък, мидест и неравен лом. Пепелното съдържание е много променливо и се движи от 15 до 30%. Въглищата са с високо съдържание на сяра и са склонни към самозапалване. Те са хумусни и имат съвсем малко сапропелити. Басейнът е континентален, лимничен.

История

Районът на община Бобов дол е обитаван от дълбока древност от траките. В село Бабинска река са открити тракийски скални ниши, уникални за югозападната част на България. На връх Колош има останки от укрепления от ХІІ век /периодът на византийското владичество между Първата и Втората българска държава/. За първи път името Бобов дол се споменава през 1576 г. в османски данъчни документи. През 30-те години на ХІХ век френският геолог Ами Буе посещава района и проучва находищата на каменни въглища. Промишлената разработка на тези находища обаче започва след Освобождението на България от османското владичество. През 1891 г. находището се превръща в държавна мина. През 1917 г. е построена теснолинейна железопътна линия от Дупница до мините. След 1944 г. започва икономически подем. От 1954 г. в местността „Банковица“ започва изграждането на квартал „Миньор“. На 31 октомври 1967 г. селището от градски тип Бобов дол е обявено за град. В периода 1973 – 1975 г. на 10 километра от града, край Големо село се постоява ТЕЦ „Бобов дол“ по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/. През 70-те и 80-те години на ХХ век градът преживява своя икономически и демографски разцвет – в него идват на работа хора от всички краища на страната и дори от чужбина /най-многобройни са групите работници от Никарагуа в средата на 80-те години/. По време на Възродителния процес /1984 – 1989 г./ в града са принудително заселени известен брой семейства на български турци от районите на Кърджали и Лудогорието. След 1989 г. икономическият хаос в страната се отразява пагубно на икономиката на града, чиито мини се разграбват и подготвят за приватизация. В резултата на икономическия упадък голяма част от населението емигрира към други градове на страната и чужбина /главно в Италия и Испания/.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	9067	100,00
Българи	8 082	89,14
Турци	48	0,53
Цигани	290	3,20
Други	37	0,40
Не се самоопределят	31	0,34
Неотговорили	579	6,39

Демографска характеристика

За периода от 1 януари 1994 г. до 31 декември 1998 г. родените деца са 830, а починалите лица са 1631. Механичният прираст е -228, а естественият – 127. За периода 1991 – 1999 г. са родени 945 деца, починали са 1861 души. Естественият прираст е -102, а механичният – 170 души годишно. Данните показват увеличена миграция (характерна изключително за младите хора) и смъртност през последните няколко години.

Миграционните процеси, ниската раждаемост и високата смъртност влошават възрастовата структура на населението в общината. Младите хора до 30-годишна възраст са около 2378 души, пенсионерите са 3480.

Броят на лицата в трудоспособна възраст е около 6912, от тях 3220 са заети в промишлеността, 190 – в строителството, 150 – в селското стопанство, 200 – в търговията, 250 – в образованието, 205 – в здравеопазването, 80 – в управлението.

Населени места

Общината има 18 населени места с общо население 6862 жители към 7 септември 2021 г.

Списък на населените места в община Бобов дол, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Бабино	164	10,542		Коркина	157	19,343
Бабинска река	83	3,192		Локвата	4	3,629
Блато	19	7,087		Мала Фуча	109	6,579
Бобов дол	4283	18,286		Мали Върбовник	52	7,919
Голема Фуча	77	14,963		Мало село	257	8,498
Големо село	428	15,124		Мламолово	579	16,670
Голям Върбовник	112	12,875	Големи Върбовник	Новоселяне	39	6,873
Горна Козница	85	25,401		Паничарево	52	7,037
Долистово	262	10,157		Шатрово	100	12,013
				ОБЩО	6862	206,188	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• Указ № 423/обн. 6 април 1949 г. – признава н.м. Альов гроб (от с. Вуково, сега в община Бобошево) за отделно населено място – с. Локвата;
• Указ № 230/обн. 22 май 1950 г. – признава н.м. Бабинска река (от с. Новоселяне) за отделно населено място – с. Бабинска река;
• Указ № 596/обн. 24 август 1965 г. – признава с. Бобов дол за с.гр.т. Бобов дол;
• Указ № 959/обн. 28 декември 1965 г. – заличава с. Крушовица поради изселване;
• Указ № 960/обн. 4 август 1966 г. – уточнява името на с. Големи Върбовник на с. Голям Върбовник;
• Указ № 788/обн. 31 октомври 1967 г. – признава с.гр.т. Бобов дол за гр. Бобов дол.

Транспорт

През територията на община Бобов дол преминава последният участък от 13 km от трасето на жп линията Дупница – Бобов дол.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 44,8 km:

• участък от 5,5 km от Републикански път II-62 (от km 23,3 до km 28,8);
• последният участък от 16,8 km от Републикански път III-602 (от km 11,5 до km 28,3);
• участък от 20,3 km от Републикански път III-623 (от km 0,7 до km 21,0);
• началният участък от 2,2 km от Републикански път III-6232 (от km 0 до km 2,2).

Топографска карта

• Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

Официален сайт на община Бобов дол Архив на оригинала от 2012-06-18 в Wayback Machine.

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.