Ото Гюнше
Ото Гюнше | |
германски щурмбанфюрер | |
Гюнше през 1935 г. | |
Звание | щурмбанфюрер |
---|---|
Години на служба | 1933 – 1945 |
Служи на | Нацистка Германия |
Род войски | СС |
Военно формирование | 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер |
Битки/войни | Втора световна война |
Награди | Железен кръст Значка за раняване |
Дата и място на раждане | 24 септември 1917 г.
|
Дата и място на смърт | 2 октомври 2003 г.
|
Ото Гюнше в Общомедия |
Ото Гюнше (на немски: Otto Günsche) е германски щурмбанфюрер, член на СС. Личен служител на Адолф Хитлер. Той е във Фюрербункера на 30 април 1945 г., когато Хитлер се самоубива.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Гюнше е роден в Йена. След като напуска средното си училище на 16 г., доброволно се занимава с 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер и се присъединява към нацистката партия на 1 юли 1934 г.[1] За първи път се среща с Адолф Хитлер през 1936 г. Той е адютант на Хитлер от 1940 до 1941 г. От 1 януари 1941 г. до 30 април 1942 г. посещава академията на офицерите на СС.[1] На 12 януари 1943 г. Гюнше се превръща в личен адютант на Хитлер.[1] От август 1943 до 5 февруари 1944 г. Гюнше се бие на Източния фронт и във Франция.[1] През март 1944 г. отново е назначен за личен адютант на Хитлер.[2] Също е член на Führerbegleitkommando, който осигурява сигурността на Хитлер.[3] По време на войната един или двама винаги са присъстващи с Хитлер по време на конференциите във военната ситуация. Той присъства на опита за покушение срещу Хитлер от 20 юли 1944 г. във Вълчата бърлога в Растенбург. Бомбеният взрив спуква тъпанчетата на Гюнше и го ранява.[4]
С настъпването на края на Нацистка Германия Гюнше е натоварен от Хитлер на 30 април 1945 г., да осигури изгарянето на тялото му след смъртта му.[5] Този следобед той стои настрана пред стаята, докато Хитлер и Ева Браун се самоубиват.[6] По-късно, след като се уверява, че телата са изгорени с бензин, доставен от шофьора на Хитлер Ерих Кемпка, Гюнше напуска Фюрербункера след полунощ на 1 май.[7] На 2 май 1945 г. Гюнше е пленен от Червената армия, която обкръжава града, и е отведен в Москва за разпит от НКВД.[1]
Той е затворен в Москва и след това в Бауцен в ГДР и освободен на 2 май 1956 г.[1] По време на лишаването си от свобода Гюнше и Хайнц Линге са основни източници за операция „Мит“, биографията на Хитлер, подготвена за Йосиф Сталин. Досието е редактирано от НКВД офицери. Докладът е приет от Сталин на 30 декември 1949 г. Публикуван е под формата на книга през 2005 г.
Гюнше умира от сърдечна недостатъчност в дома си в Ломар, Северен Рейн-Вестфалия през 2003 г. Той има три деца.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Joachimsthaler 1999, с. 281.
- ↑ Hamilton 1984, с. 149.
- ↑ Hoffmann 2000, с. 54 – 56.
- ↑ Hamilton 1984, с. 148.
- ↑ Kershaw 2008, с. 955.
- ↑ Kershaw 2008, с. 954.
- ↑ Kershaw 2008, с. 954, 956, 957, 960.
- ↑ Associated Press 2003.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Angolia, John. For Führer and Fatherland: Military Awards of the Third Reich. R. James Bender Publishing, 1987. ISBN 0912138149.
- The Hitler Book: The Secret Dossier Prepared for Stalin from the Interrogations of Hitler's Personal Aides. New York, Public Affairs, 2005. ISBN 978-1-58648-366-1.
- Hamilton, Charles. Leaders & Personalities of the Third Reich, Vol. 1. R. James Bender Publishing, 1984. ISBN 0-912138-27-0.
- Hoffmann, Peter. Hitler's Personal Security: Protecting the Führer 1921 – 1945. New York, Da Capo Press, 2000, [1979]. ISBN 978-0-30680-947-7.
- Joachimsthaler, Anton. The Last Days of Hitler: The Legends, the Evidence, the Truth. London, Brockhampton Press, 1999, [1995]. ISBN 978-1-86019-902-8.
- Kershaw, Ian. Hitler: A Biography. New York, W. W. Norton & Company, 2008. ISBN 0-393-06757-2.
- Associated Press. Otto Günsche, 86, Who Helped to Burn Hitler’s Body, Dies // The New York Times, 14 октомври 2003.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Otto Günsche в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|