(Translated by https://www.hiragana.jp/)
Ото Гюнше – Уикипедия Направо към съдържанието

Ото Гюнше

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ото Гюнше
германски щурмбанфюрер
Гюнше през 1935 г.
Гюнше през 1935 г.

Званиещурмбанфюрер
Години на служба1933 – 1945
Служи на Нацистка Германия
Род войскиСС
Военно формирование1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер
Битки/войниВтора световна война
Награди Железен кръст
Значка за раняване

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
2 октомври 2003 г. (86 г.)
Ото Гюнше в Общомедия

Ото Гюнше (на немски: Otto Günsche) е германски щурмбанфюрер, член на СС. Личен служител на Адолф Хитлер. Той е във Фюрербункера на 30 април 1945 г., когато Хитлер се самоубива.

Гюнше е роден в Йена. След като напуска средното си училище на 16 г., доброволно се занимава с 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер и се присъединява към нацистката партия на 1 юли 1934 г.[1] За първи път се среща с Адолф Хитлер през 1936 г. Той е адютант на Хитлер от 1940 до 1941 г. От 1 януари 1941 г. до 30 април 1942 г. посещава академията на офицерите на СС.[1] На 12 януари 1943 г. Гюнше се превръща в личен адютант на Хитлер.[1] От август 1943 до 5 февруари 1944 г. Гюнше се бие на Източния фронт и във Франция.[1] През март 1944 г. отново е назначен за личен адютант на Хитлер.[2] Също е член на Führerbegleitkommando, който осигурява сигурността на Хитлер.[3] По време на войната един или двама винаги са присъстващи с Хитлер по време на конференциите във военната ситуация. Той присъства на опита за покушение срещу Хитлер от 20 юли 1944 г. във Вълчата бърлога в Растенбург. Бомбеният взрив спуква тъпанчетата на Гюнше и го ранява.[4]

С настъпването на края на Нацистка Германия Гюнше е натоварен от Хитлер на 30 април 1945 г., да осигури изгарянето на тялото му след смъртта му.[5] Този следобед той стои настрана пред стаята, докато Хитлер и Ева Браун се самоубиват.[6] По-късно, след като се уверява, че телата са изгорени с бензин, доставен от шофьора на Хитлер Ерих Кемпка, Гюнше напуска Фюрербункера след полунощ на 1 май.[7] На 2 май 1945 г. Гюнше е пленен от Червената армия, която обкръжава града, и е отведен в Москва за разпит от НКВД.[1]

Той е затворен в Москва и след това в Бауцен в ГДР и освободен на 2 май 1956 г.[1] По време на лишаването си от свобода Гюнше и Хайнц Линге са основни източници за операция „Мит“, биографията на Хитлер, подготвена за Йосиф Сталин. Досието е редактирано от НКВД офицери. Докладът е приет от Сталин на 30 декември 1949 г. Публикуван е под формата на книга през 2005 г.

Гюнше умира от сърдечна недостатъчност в дома си в Ломар, Северен Рейн-Вестфалия през 2003 г. Той има три деца.[8]

  1. а б в г д е Joachimsthaler 1999, с. 281.
  2. Hamilton 1984, с. 149.
  3. Hoffmann 2000, с. 54 – 56.
  4. Hamilton 1984, с. 148.
  5. Kershaw 2008, с. 955.
  6. Kershaw 2008, с. 954.
  7. Kershaw 2008, с. 954, 956, 957, 960.
  8. Associated Press 2003.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Otto Günsche в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​