Потребител:Luxferuer/Пясъчник

//www.magicalindia.info/bg/brahma-syzdatelyat-na-vselenata.html

Брахма разделил себе си на две и от едната половина възникнал първият мъж – Ману, родоначалник на човешкия род, а от другата – жената. От различните части на тялото на бога произлезли различните варни, или касти: от устата му – Брахманите, защото тяхната функция била да предават знанието на хората, от ръцете му: Кшатриите – войните, защитаващи обществото, от бедрата му: Вайшите – земевладелците и търговците, от стъпалата на бога: Шудрите – хората на изкуството и слугите, а от прахта под краката на Брахма се родили Далитите или „Недосегаемите“, които живеели презрени от другите и трябвало да работят най-тежката и мръсна работа.

В онези далечни времена на сътворението всички хора били като боговете, но те злоупотребили с божествените си способности и започнали да ги използват с лоши намерения. Тогава Брахма решил да отнеме божественото в тях и да го скрие така, че да не го открият никога повече. Той събрал всички богове, за да обсъдят къде да скрият божествената искра. „Да я закопаем дълбоко в недрата на земята“ – предложили безсмъртните. „Не, човеците ще копаят чак до дълбините и ще я намерят рано или късно“ – казал богът на сътворението. „Да я хвърлим на дъното на най-дълбокия океан“ – обадили се боговете. „Хората са жадни за знания, все някога ще се доберат до истината къде сме поставили тяхната божествена същност и ще слязат до океанското дъно, за да си я върнат“ – отговорил Брахма. „Ами тогава да я занесем на върха на най-непристъпната планина“ – обърнали се към бога другите богове. „И това няма да попречи тя да бъде открита, защото в стремежа си да опознаят всяко кътче на земята, смъртните ще изкатерят всички върхове и нищо няма да остане скрито за тях“ – със съжаление поклатил глава богът.

Отчаяни, безсмъртните възкликнали: „Оказва се, че сме безсилни да намерим място, подходящо да се скрие божествената искра на хората. В желанието си да разрешат всички загадки и да изследват целия свят, те ще я намерят, където и да я сложим.“.

След дълга размисъл, Брахма намерил решение: „Ще укрием божественото им начало някъде много дълбоко в техните души, там те със сигурност няма да погледнат никога...“.

Всички богове се съгласили с него и скрили божествената човешка същност в душата на хората. От тогава до днес, човекът изкачва планините, слиза до морското дъно, изследва Космоса и земните недра, рови се из прашните книги и обикаля света в търсене на божествената частица, но никога не се сеща да се обърне към себе си и да надникне в дълбините на своята душа, където отдавна изгубеното божествено начало чака да бъде открито.

https://jordansilistra.blogspot.com/2021/04/14.html

Известни плашила в България

• Баба Яга
• Торбалан
• Змей Горянин
• Триглавата ламя

Дали някой би могъл да го разчете

Въ Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы – Копривщица . Дали някой би могъл да го разчете.--Luxferuer (беседа) 15:26, 28 юли 2021 (UTC)

Аз чета Църковнославянски език, може би до следващата седмица бих могъл, ако няма други желаещи. Само пишете дали и някой друг не се захваща, защото си е предизвикателство това. Вижте и шаблоните

Уикипедия:Вавилон
Потребители по език

,

	Този преводач превежда от .

и

{{{1}}}

, кой какво си е сложил на потребителската страница. --Иван (беседа) 18:22, 28 юли 2021 (UTC)

За сега други мераклии няма. --Luxferuer (беседа) 18:40, 28 юли 2021 (UTC) Значи се заемам аз, следващата седмица ще пиша, докъде съм стигнал. --Иван (беседа) 18:44, 28 юли 2021 (UTC) @ symbol.svgLuxferuer Вижте беседата на статията. --ANRH (беседа) 03:29, 30 юли 2021 (UTC) Ето ги надписът и точния превод:

„ БЛАГОВОЛЕНИЕМЪ ОТЦА И ПОСПЕШЕНИЕМЪ СЪ НАМ СОВЕРШЕНИЕМЪ СВЯТАГО ДУХА СОГРАДИ СЯ ОТ ОСНОВАНИЕ СИЯ СВЯТАЯ ЦЕРКОВЪ ВО ВРЕМЯ ПРЕОСВЯЩЕННАГО МИТРОПОЛИТА ФИЛИПОПОЛСКАГО КИРЪ ЙОАНИКИЯ СЪ ДОЗВОЛЕНИЕМЪ ОБЩЕБРАТСВЕННО ВСЕЯ ОТ КОПРИЩИЦА МАЛИ И ВЕЛИКИ И ОСТАЛСЯ НА ТРИ СВЯТИХЪ ПРЕСТОЛОВЪ ПЕРВО ХРАМ УСПЕНИЕ ПРЕСВЯТЫ БОГОРОДИЦЫ ВТОРУ РОЖДЕСТВО ЧЕСТНАГО И СЛАВНАГО КРЕСТИТЕЛЯ ЙОАННА ТРЕТЮ СОБОРЪ СВЯТИХЪ АРХАНГЕЛЪ МИХАИЛА И ГАВРИИЛА ЛЕТО ОТ ВОПЛОЩЕНИЯ БОГА СЛОВА: 1817 ИНДИКТА Е: МЕСЯЦА ИУЛИЯ И: 8-ГО ЧИСЛА: + “ Превод: По благоволението на [Господа] Бога-Отца и с нашите усърдни трудове, извършени по благодатта на Светия Дух съгради се от основите тази свята църква, по времето на преосвещения митрополит Филипополски Киръ1 Йоаникия, с общото братско съгласие на всички, от Копривщица, малки и големи, и остана [построен], с три свети престола2, първият [главен и наречен на] храма [в чест на] Успението на Пресветата Богородица, вторият [в чест на] Рождеството на честния и славния Кръстител Йоан [и] третият [в чест на] Събора на Светите Архангели Михаил и Гавриил [в] лето от Въплъщението3 [на] Бога-Слово [Иисус Христос]: 1817, индикта4 е: месец юли и числото5 е: 8-о + Бележки: 1 – Господин; 2 – олтара; 3 – Раждането; 4 – авторът има предвид индикта от годишния богослужебен кръг, на календара, на Православната църква, а не 15-годишния римски индиктион; 5 – датата.

Поздрави, --Иван (беседа) 20:03, 30 юли 2021 (UTC) Допълнение: в Православната църква, на 1 олтар (престол) може да се извършва само 1 литургия дневно. Затова са особено ценни храмовете с 2, 3 или повече престола (олтара), например манастирът Седемте престола, тъй като в тях за 1 ден могат да се извършат 2 или повече литургии (в зависимост от броя на олтарите), в чест на двама или повече светии. --Иван (беседа) 20:20, 30 юли 2021 (UTC)

(напр. „Категория:Места, на които е извършена екзекуция чрез огън“)

• в

Митю Недялков Митев
краевед, разказвач и събирач на народни предания, песнопеец
Роден	4 ноември 1932 г. село Цепераните, обл. Велико Търновска
Починал	1991 г.
Семейство
Майка	баба Цана

Митю Недялков Митев е народен творец, краевед и събирач на местни предания и легенди от Тревненския балкан и по-точно в района на прохода Хаинбоаз. Той е роден на 1 ноември 1932 г. в с. Цеперани, Великотърновско. Това селце е една от двадесете и една балкански махали, в землището на с. Райковци, близо до Прохода на Републиката. Взети заедно, всички пръснати махали от с. Вонеща вода до предела на прохода са около шейсет на брой. Този сърцат бъларин е успял да събере множество разкази и предания от още живите свидетели на турското робство и Освобождението. В своеобразния си стил на народен разказвач, с което се славел и приживе, той описва историите такива каквито са били, такива каквито са ги знаели самите жители на тези изстинали огнища на българщината.

На девет години остава без баща. Преди това баща му работи като делач на траверси (горски работник). Малкият Митю завършва трети прогимназиален клас (дн. осми клас) в училището намиращо се в с. Райковци. На петнадесет годишна възраст се разболява от ставен ревматизъм и става негоден за физическа работа. От 1949 г. постъпва на работа в Райковската община, като търговски закупчик и събирач на данъци. Така започва неговото обхождане на все още населените тогава махали и колиби на Стара планина. С гъдулка под ръка, той ходи от село на село и между работата си по събиране на таксите за общината пее, свири, събира и разказва истории на хората в този край. Често замръква където го настигне нощта, храни се и преспива у различни местни селяни. А когато се организирали вечеринки и други прояви в местното читалище той бил неизменен участник.

И така, в предвид това, че тези селца се намират в непристъпната, по времето на робството, част от балкана, така наречената Дишколска община, песните и преданията изобилствали от епични истории за хайдути, комити и техните страшни истории.

Интересна е краеведската история на тази област. Дишколията, се наричала така по името на местния данък дишак – данък който турците искали на местните, след като ги нагостят, заради това, че си търкали зъбите. На този обичай, българите не оставали длъжни. Тук, в балкана било пълно с хайдути и комити, а се случвало няколко години под ред турската хазна и поща да бъдат обирани в прохода. Но това е само една незначителна част от всички достоверни и не толкова истории, които родолюбивия българин старателно записал приживе.

През 1954 г. Митю Недялков отново е покосен от болестта. Това го кара да напусне работа, но не и да спре краеведската си и артистична работа. Свиренето и пеенето в местното читалище, по сборове и седянки продължава. Събирането и записването на историите той осъществява до средата на 80-те години, когато те вече са пълни и редактирани от него, но не срещат отклик у тогавашните писателски и научни среди. Преписани на стара пишеща машина, те обикалят бюрата на множество научни работници, писатели и др., но му е отказано да бъдат отпечатани. Така той умира, в началото на 90-те, без неговата дейност да бъде издадена или запазена по какъвто и да било начин.

Всички ръкописи остават в ръцете на старата баба Цана – негова майка, която успява да ги даде на родолюбивия българин, роден в с.Цепераните – Пламен Пенчев (издател). Той, заедно с редактора Георги Бонев Георгиев издават книгата „Цеперанските хайдути“ – заглавието дадено на записките от самия Митю Митев. Придържайки се към оригиналните ръкописи, те успяват да предадат тези ценни разкази на бъдните поколения, както е била волята на Митю Н. Митев – „За да се знае и помни!“.

Издания

Митев Н., Митю. „Цеперанските хайдути“. Стара Загора, Изд-во „Аскент – Пламен Пенчев“, 2004 г. ISBN 954-91594-1-2

Книгата „Цеперанските хайдути“ добива значителна популярност в средите на „любителите“ на старини до такава степен, че вече е трудно да бъде открита и закупена. „Явно тя е като настолно четиво за иманярите“.

Изследвания с посочен източник „Цеперанските хайдути“

• Петкова, Миглена. Балканът и неговите тайни (локалната памет на балканджиите в разкази, предания и легенди). Годишник на историческия факултет на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Година III (XXXV), 2019. Изследвания в чест на 65-годишнината на професор доктор Мария Иванова. Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“, 2022. ISBN 2603-3534
• Geni.com. Богдан войвода Цеперански. (Богдан Станчев Стойчев), 30 август 2021 г.
• Silversparkbooks.blogspot.com. Белновръшки войводи, пътепис. 2017 г.
• Община Велико Търново. Село Райковци. Историческа справка.
• Великденско изкачване на Белновръх – махали Сеймени и Цеперани, пътепис. 2016 г.

Външни препратки

• Дишколска община
• Село Райковци

Категория:Български краеведи Категория:Български писатели Категория:Тревненци Категория:Балканистика Категория:Хайдути Категория:Български историци Категория:Български читалищни дейци

Burak Çetin

Luxferuer/Пясъчник
Роден	1895 г. Добърско
Починал	21 октомври 1976 г. Дорково
Псевдоним	Баба Султана анархистката
Семейство
Съпруг	Стате Джупанов
Деца	Михаил (Миле), Боян, Марийка, Христина (Рисана), Спасуна, Янка (Янче) и Величка внуци Милош Зяпков Костадин Зяпков

Султана Кръстева Цинзова е родена през 1895 г. в село Добърско. След време страва жена на Стате Джупанов. По-късно хората от фамилия Джупанови сменят фамилното си име на Статеви. Животът на Султана и Стате от 1914 година преминава в Дорково. Двамата имат седем деца. от които едно почива като малко.

От деветгодишна ходи всяка година от Димитровден до Гергьовден да работи в памучните полета в Гърция заедно с баща си, който обаче почива в с. Сармусакли, около Сяр. Въпреки страха от турци и гърци, децата по няколко дни пътуват до Мехомия, Неврокоп и Сяр за да работят.

Стате Джупанов, който е един от основателите на комунистическата партия в Дорково се запознава с анархизма под влиянието на Тодор Белчев от Разлог. За превръщането му в анархист заслуга имат предимно свободомислието на Султана и влиянието на синът им Боян. Синът им Михаил за убийството на офицер от държавна сигурност през 1953 г. получава смъртна присъда, заменена с 20-годишен затвор и изтърпяна в затворите в Пазарджик, Сливен и лагера в Белене. Група анархисти от Чепинско е арестувана на 16 декември 1948 г. Боян Статев, който е в таза група умира като лагерист на 33 години. При кошарата край Дорково, където той е арестуван семейството се събира всяка година за да го почете.

Макар и борбена натура, Султана Цинзова в годините след смъртта на сина и тъгува по него. Придружена от кучето Мурад, което инак често виси на гроба на Боян, тя нерядко излиза в гората да си поплаче. Тя плаче а кучето вие с нея.

Цитати

Най-лошото е да нямаш срам. А най-добре е – да нямаш от какво да те е срам!

За нея

Баба Султана от Дорково, книга-сборник на Янка Статева – планирана дата на издаване 30 юни 2021 г., 978-619-188-625-8 Съставител Костадин Георгиев Зяпков,Милош Георгиев Зяпков

„	Баба Султана беше мъдрец, философ, човек с необикновено трудолюбие, с чуден глас на народна певица, невероятен разказвач.	“
Костадин Зяпков

{Anonymous-EU}

Надежда Петренко и Иван Сиврев – Любен Каравелов

Надежда Яковлевна Петренко е българска скулпторка от известения сливенски род Кавръкови.

Надежда Петренко е от град Сливен и е внучка на наричания „последния възрожденски зограф“, Атанас Кавръков. Дъщеря му, художничката Иванка Кавръкова-Петренко, омъжена за украински белогвардеец, е майка на скулпторката. Надежда учи в художествената гимназия „Илия Петров“, след две годишна подготовка при проф. Мито Гановски.

Освен фигурите на момите и момците украсяващи сливенския „мост със скулпторите“ (1971), Надя Петренко е авторка, заедно с арх. Иван Сивриев на паметника на Любен Каравелов в Копривщица (1973), на входния знак на град Айтос, наричан „момчето със сокола“ и скулптурата на „Бременната“ на площада в софийския квартал Драгалевци. Надежда Петренко е автор на още много скулптури и малки пластики, предимно на женски фигури, както и на красивата женска гола фигура в градския парк в Карнобат.

В градската градина около Художествена галерия „Никола Петров“ във град Видин, след съгласуване на технологията е извършена възстановка на скулптурата „Майчинство“ на Надя Петренко, след с времето претърпяни няколко интервенции, често най-случайни. „Майчинство“ е изработена от седиментна утаечна скала.

Съпруг на Надежда Петренко е скулптора Христо Танев, също като нея работил в Копривщица. Имат две съвместни изложби.

Luxferuer/Пясъчник
Вид	информационен център
Местоположение	Копривщица, България
Тип на сградата	обществен
Стил	1995 г.
Технически параметри	1 етаж
Статут	недействащ
Сайт	Уеб сайт булевард „Х. Н. Палавеев“ № 77А,

Посетителският център „Богдан“ е един от двата туристически информационни и културни обекти в град Копривщица в сферата на туризма. В него може да се получи обстойна информация и рекламни материали за туристическите обекти и маршрути, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения в града, вклчително конна езда и планинско колоездене.

Центърът „Богдан“ е създаден през 2006 г. и е разположен на главната улица, до средно училище „Любен Каравелов“ и срещу административния център и сградата на Община Копривщица. Тук туристите могат да намерят необходимата информация за престоя си, туристически маршрути в града и околностите. Удобствата на туристическия център предлагат:

• информация за паметниците на културата на града музей;
• актуална информация за културни събития;
• атракционни туристически програми – еднодневни или многодневни екскурзии;
• информация за пешеходни маршрути в периферния район на Копривщица;
• отворени училища;
• туристически водач за планината;
• организиране на излети сред природата;
• конна езда;
• образование по екология;
• конферентни зали;
• организиране на учебни посещения в екологичния парк за деца;
• спорт със „здравен курс“;
• информация за ресторанти и хотели.

Туристически информационен център на сдружение „Съвет по туризъм“, предлагащ информация за хотели, ресторанти, музеи и други паметници на културата, културни прояви, транспорт, маршрути за пешеходен туризъм, занаяти и др. в град Копривщица е с пощенски код 2077 и адрес на пл. „20-ти Април“ № 6.

Вижте също

• Туризъм в Копривщица

Източници

Категория:Туризъм в Копривщица Категория:Сгради и съоръжения в Копривщица Категория:Обекти, наречени на Богдан войвода Категория:Основани в България през 2006 година Категория:Закрити организации в България