Стефан Иванов (писател)
Тази статия е за писателя. За други хора с това име вижте Стефан Иванов.
| Стефан Иванов | |
| български поет и културолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Литература | |
| Псевдоним | СИв, Сив Анов |
| Период | от 2001 г. |
| Жанрове | лирика |
| Направление | Съвременна българска поезия |
| Повлиян | Алан Гинсбърг, Чарлз Буковски, Георги Рупчев, Димитър Воев[1] |
| Семейство | |
| Уебсайт | siv.sofiascape.com |
Стефан Иванов е български поет, драматург, публицист и културолог. Публикува и под псевдонимите „СИв“ и „Сив Анов“. Поезията му се отличава с атмосфера на носталгия и декаданс, и с предимно урбанистичната обстановка, особено свързана със София.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Иванов роден през 1986 година в София. Завършва Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и философия в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирал е в Сорбоната.[2] В гимназията е вокалист и автор на текстовете на група Homesick[3].
Публикува поезия, проза, пътеписи, интервюта, есета и литературна критика в повече от двадесет вестника и списания „Егоист“[4], „Maxim“, „Една седмица в София“, „Капитал Лайт“[5], „Алтера“, „Жената днес“, „Мениджър“, „Интро“[6], „Hustler“, „Ах, Мария“, вестниците „24 часа“, „Литературен вестник“, „Монитор“, „Сега“ и „Култура“). Част е от писателския кръг „Бързалитература“, наред с Тома Марков, Радослав Парушев и Момчил Николов. Поддържа популярен поетичен блог.[7][4]
Негова поезия е превеждана на английски, гръцки, португалски, хърватски и сръбски език.
Превеждал е Алън Гинсбърг и Сергий Жадан.
Редактор е на романа „Алкохол“ на Калин Терзийски и на романа „Невидимо присъствие“ на Момчил Миланов.
Организира литературно-музикални събития като „Зачитане“ в кино „Влайкова“ в София, „Точка срещу точка“ в клуб „Бекстейдж“, „Бавно: изговорен свят“ (заедно с музикалната група Блуба Лу) в Театрална работилница „Сфумато“[8][9][10]. Участвал е в организирането и на чисто музикални събития в клубовете О!Шипка[1] и Бекстейдж.
Доктор по философия с дисертация на тема „Естетически режими на визуалните образи на Франсис Бейкън. Традиция и трансформация“ с научен ръководител Мая Иванова (2018).[11]
Книги
[редактиране | редактиране на кода]Стихосбирки[1]
[редактиране | редактиране на кода]- 4 секунди лилаво (под псевдонима Сив Анов), София 2003, изд. Литавра;
- Гинсбърг срещу Буковски в публиката, Пловдив 2004, ИК "Жанет 45, ISBN 954-491-204-5;
- Списъци, София 2009, изд. Сиела, ISBN 9789542806059
- Без мен, София 2024, изд. Кота 0, ISBN 9786197766004
Участия в сборници
[редактиране | редактиране на кода]- „Секс off“, София 2006, ИК „Изток-Запад“, ISBN 954-321-215-5
- „Имена на любовта“, съст. Йордан Ефтимов и Пламен Дойнов, София 2008, изд. Милениум, ISBN 978-954-340-086-7
- „Антология на живите“, съст. Мартин Карбовски, София 2008, изд. Далет, ISBN 978-954-92244-1-2
- „Любовни упражнения“, съст. Ваня Щерева, София 2011, изд. Мавзолея, ISBN 978-954-92452-4-0
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Разговори с Маргарита Младенова, София 2024, изд. Кота 0, ISBN 9786197766011
Драматургия
[редактиране | редактиране на кода]През 2012 Стефан Иванов започва работа по първата си пиеса, плод на сътрудничество с театралите от Театрална работилница „Сфумато“. Постановката на пиесата се подготвя в съавторство с Иван Добчев под името „Медея – майка ми“.[12] Пиесата е изградена върху злободневни сюжети, вълнуващи българското общество и медии през последните няколко години преди създаването ѝ, и по-конкретно моралните конфликти, свързани с отглеждането и възпитанието на децата в бедни семейства, сираците и децата в институциите, социалното дъно, гетата и социално слаби малцинствени групи.[13] Според авторите на постановката, актуалността е задължителна за всяка театрална драма още от корените ѝ.[14]
На 14.12.2012 г. е премиерното представление на Голямата сцена на театър „Сфумато“, постановката получава положителни отзиви от критиката.[15][16] Получава наградата „Икар 2013“ за най-добър театрален спектакъл за 2012 г.[17]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Отличен като „лауреат на логото за sms-поезия“, една от трите първи награди за 2005 г. в ежегодния конкурс на Мтел.[18]
Два пъти е бил подгласник, според гласуването на публиката, във фестивала „София: Поетики“ (2008, 2010)[19]. В списъка на списание „Егоист“ за стоте най-успешни хода на списанието и виновниците за тях е на 16 място. Номиниран е за Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2009 г.
Носител е на първата награда за поезия за 2009 г. на литературен клуб Spirt & Spirit, поддържан от Любен Дилов - син и издателство „Сиела“, което издава една от трите стихосбирки на Стефан Иванов.[20][21]
През 2011 и след две втори места, Стефан Иванов най-сетне печели наградата във фестивала „София: Поетики“ 2011, определяна с гласуване от публиката.[22][23]
За постановката „Медея – майка ми“ Стефан Иванов и Иван Добчев получават наградата „Икар 2013“ на САБ за най-добър театрален спектакъл за 2012 г.[24]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Жюстин Томс. Стефан Иванов: „Списъци“, ценности, спомени и истории // Кафене.бг, 11 януари 2010. Посетен на 20 януари 2011.
- ↑ Ирина Маринова. Списъкът на Стефан // Програмата.бг, 12 ноември 2009. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 20 януари 2011.
- ↑ Lrprjud // в-к „Сега“, 2004-4-17. Посетен на 29 януари 2011.
- ↑ а б Александър Кръстев. Стефан Иванов: Писането е покана за диалог // azcheta.com, 13 ноември 2009. Посетен на 21 януари 2011.
- ↑ Статии от Стефан Иванов // в. Капитал. Посетен на 20 януари 2011.
- ↑ Гергана Стойчева. Стефан Иванов: „Аз тепърва се уча да пиша“ // Словеса, 7 април 2010. Посетен на 20 януари 2011.
- ↑ „Списъци“, Стефан Иванов // Разпилени парченца weblog, 20 ноември 2009. Посетен на 21 януари 2011.
- ↑ Стефан Иванов и „Блуба Лу“ в интерактивен мултиарт пърформанс // bTV, 2010-16-11. Посетен на 21 януари 2011.
- ↑ Георги Марчев. Видео: „Бавно: Изговорен свят" // в. „Дневник, 29 ноември 2010. Архивиран от оригинала на 2011-01-29. Посетен на 20 януари 2011.
- ↑ Светослава Кузманова. Бавно: Изговорен Свят // "Дарик Радио, 22 януари 2011. Посетен на 22 януари 2011.
- ↑ Стефан Любенов Иванов // НАЦИД. Посетен на 1 октомври 2024.
- ↑ „Медея, майка ми“ в ТР Сфумато", интервю с Иван Добчев // БНР Христо Ботев, 14 декември 2012. Посетен на 31 март 2013.
- ↑ Виолета Цветкова. „Сфумато“ сменя посоката // в. Труд, 2 януари 2013. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 31 март 2013.
- ↑ Театрални пресконференции: „Медея, майка ми“ в ТР Сфумато // Teatralnow, 14 декември 2012. Посетен на 31 март 2013.[неработеща препратка]
- ↑ Патриция Николова. Медея – майка ми, Или защо „мярата на мярата ни убягва“ // SOFIA LIVE, 17 декември 2012. Посетен на 31 март 2013.
- ↑ Сабина Василева. Прокудени търсят корените си в „Сфумато“: „Медея, майка ми“ успява в намерението си да предизвика осезаема реакция у публиката // в. Сега, 3 януари 2013. Посетен на 31 март 2013.
- ↑ СТС / ИКАР® 2013 // Съюз на артистите в България, 2013-3-27. Посетен на 31 март 2013.
- ↑ Мартин Митов. Едвин Сугарев е носителят на голямата награда за SMS-поезия // Словеса, 10 юни 2005. Посетен на 22 януари 2011.
- ↑ Ясен Василев взе голямата награда на София: Поетики 2010 // Кафене.бг, 31 август 2010. Посетен на 28 януари 2011.
- ↑ Литературен клуб Spirt and Spirit раздава награди // bTV, 18 февруари 2010. Посетен на 26 януари 2011.
- ↑ Ясен Василев – поетът на София // БНР, 14 октомври 2010. Архивиран от оригинала на 2013-06-28. Посетен на 29 януари 2011.
- ↑ Борисовата градина на Стефан Иванов // webcafe.bg, 30 август 2011. Посетен на 31 март 2013.
- ↑ Кремена Димитрова. София Патетики // в. Новинар, 31 август 2011. Архивиран от оригинала на 2011-12-05. Посетен на 31 март 2013.
- ↑ СТС / ИКАР® 2013 // Съюз на артистите в България, 2013-3-27. Посетен на 31 март 2013.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Блог на Стефан Иванов
- Стар блог на Стефан Иванов Архив на оригинала от 2010-03-17 в Wayback Machine.
- Страница на Стефан Иванов на сайта Литературен клуб
- Страница на Стефан Иванов в Литернет
- „Поети в кадър: Стефан Иванов“, YouTube, качено от GlobusMediaGroup на 22 април 2015 г.
|
