Телеграфия
Телеграфия (на старогръцки:
Използването на код изисква той да бъде известен на изпращача и получателя. Според вида на използваните сигнали се налагат и други ограничения. Ранни примери за телеграфия са димните сигнали, запалените огньове, сигнализацията с отразена светлина и флагове както и телеграфът (механичен) на Клод Шап от 1789, ползван от Наполеон I по време на Революционните войни. С изобретяването на електричеството през XIX век се утвърждава електрическият телеграф, а с появата на радиото – радиотелеграфията с азбуката на Морз и други форми на безжична телеграфия. С появата на интернет средствата за телеграфия се усложняват значително и стават много по-лесни за универсална употреба, защото използваният код е скрит зад подходящи потребителски интерфейси, като например обмяната на електронна поща и незабавни съобщения.
Терминология
[редактиране | редактиране на кода]Телеграфът[1] е устройството за предаване и получаване на съобщения на големи разстояния, т.е. за телеграфия. Думата телеграф сега обикновено се отнася за електрическия телеграф. Безжичната телеграфия е известна също като „CW“ (в превод „непрекъсната вълна“), за разлика от ранните радио предаватели, използващи искров разрядник.
Телеграфно съобщение, изпратено по електрически телеграф от телеграфист с помощта на Морзова азбука, е известно като телеграма или каблограма.
По-късно телеграма, изпратена посредством телетип, става известна като телексно съобщение.
Използването на телеграфа намалява с навлизането на нови средства за телекомуникации в края на XX и началото на XXI век.
В България
[редактиране | редактиране на кода]Първите телеграфни линии в българските земи и в Османската империя са изградени по време на Кримската война. Участъкът между Варна и Русе влиза в експлоатация през април 1855 г. Впоследствие е продължен до Букурещ и свързан с австрийската телеграфна мрежа. През октомври същата година е завършено и полагането на подводна телеграфна линия между Варна и Цариград. В края на 1855 г. е открита електрическа телеграфна линия между Шумен и Цариград, а през 1857 г. започва да работи линия от Пловдив до Одрин.[2]
БТК спира предлагането на услугата „Телеграма“ на 1 февруари 2005 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Hochfelder, David, The Telegraph in America, 1832–1920 (Johns Hopkins University Press, 2012).
- Müller, Simone M., and Heidi JS Tworek. "'The telegraph and the bank': on the interdependence of global communications and capitalism, 1866–1914." Journal of Global History 10#2 (2015): 259–283.
- Pichler, Franz, Magneto-Electric Dial Telegraphs: Contributions of Wheatstone, Stoehrer and Siemens, The AWA Review vol. 26, (2013).
- Thompson, Robert Luther. Wiring a continent: The history of the telegraph industry in the United States, 1832–1866 (Princeton UP, 1947).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Думата в електронния вариант на РБЕ
- ↑ Русев, Иван. За хронологията и някои дискусионни въпроси относно появата и ползването на телеграфа през Кримската война (1853 – 1856 г.) // История и култура на България и българите (IX–XIX в.). Исторически изследвания и археологически приноси в памет на проф. д-р Валентин Плетньов. Acta Musei Varnaensis XIII–2. 2019. с. 289 – 310.