Фенрир

Фенрир
	Фенрир
Характеристики
Описание	митично същество в скандинавската митология
Родители	Локи; Ангрбода
Деца	Скол; Хати
	Фенрир в Общомедия

Тази статия е за персонажа от скандинавската митология. За спътника на Сатурн вижте Фенрир (спътник на Сатурн).

Фенрир (в превод – обитател на тресавищата), Фенрисулфр (на старонорвежки: Fenrisúlfr – Вълкът Фенрис) или Хродвитнир (на старонорвежки: Hróðvitnir – славния вълк) е огромен вълк в скандинавската митология, бог на мъглата и илюзиите.

Легенда

Фенрир е едно от децата на Локи от великанката Ангробода. Локи живее три години с великанката, като за този период има три деца от нея – Хел, змията Йормунганд и вълкът Фенрир. Когато боговете разбират за тях, те са извикани в Асгард и Хел е изпратена да владее подземния свят Нифлхейм, Йормунганд на дъното на Световното море, а Фенрир, който още е съвсем мъничък (на ръст колкото обикновен вълк) е оставен в Асгард. Много скоро обаче Фенрир пораства дотолкова, че гърбът му се извисява над дворците в небесния град и единствен Тир се осмелява да го храни. Тогава боговете, усетили заплахата от чудовищния вълк, решават да го вържат. След месец труд те изковават огромната верига Лединг и под претекст, че искат да проверят силата на вълчето, го връзват с нея, но Фенрир я разкъсва без усилие. Асите се опитват да го вържат и с веригата Дроми, изковавана за три месеца и три пъти по-дебела от Лединг, но Фенрир с лекота се справя и с нея. Ужасените богове се обръщат за помощ към джуджетата, известни като най-изкусните майстори, които след няколко месеца им представят вълшебната верига Глейпнир.

Боговете са разочаровени от новата верига – тя прилича повече на копринено въже, но все пак решават да опитат – отвеждат Фенрир на остров Люнгви, където го подлагат на последното изпитание. Заподозрял измама (условието е, че ще го освободят ако не успее да се справи с веригата), вълкът се съгласява да се подложи на изпитанието, само ако някой от асите постави дясната си ръка в устата му – съгласява се единствено бог Тир, най-храбрият измежду тях. Боговете слагат веригата Глейпнир на Фенрир, който въпреки всичките си усилия не успява да се освободи от нея и след отказа на боговете да го освободят, отхапва ръката на Тир и се нахвърля срещу останалите. Хеймдал втъква меча си в раззинатата му паст, като по този начин вълкът не може да затвори устата си – воят му разтърсва земята, а от лигите му, стичащи се от устата се образува река Вон (на нордически: „Надежда“ – реката на очакването). Краят на веригата Глейпнир, наречен Гелгя, боговете прекарват през огромната каменна плоча Хьол, която заравят на миля в земята, а самият край връзват за канарата Твити, която заравят още по-дълбоко. Вълкът Фенрир остава на острова и очаква Рагнарьок, когато ще се освободи и ще се нахвърли върху боговете.

Според мита, когато дойде Рагнарьок, Фенрир ще се освободи от веригата Глейпнир и заедно със сестрите си и другите демони ще тръгне на бой срещу боговете. В последвалата битка той ще разкъса върховния бог Один, но ще загине от ръката на синът му Видар.

Връзването на Фенрир
(Дороти Харди, 1909)
Връзването на Фенрир
(Джордж Райт, 1908)

Вижте също