5 Астрея
- Вижте пояснителната страница за други значения на Астрея.
5 Астрея .svg){kind=small} | |
 Сравнение между размерите на 1 Церера и 5 Астрея | |
| Откриване A | |
|---|---|
| Открит от | Карл Лудвиг Хенке |
| Дата | 8 декември 1845 г. |
| Предварително означение | 1969 SE B |
| Категория | Основен пояс |
| Орбитални параметри C Епоха 26 ноември 2005 г. (юлиански ден 2453700,5) | |
| Ексцентрицитет (e) | 0,193 |
| Голяма полуос (a) | 384 945 Gm (2,573 АЕ) |
| Перихелий (q) | 310 688 Gm (2,077 АЕ) |
| Афелий (Q) | 459 202 Gm (3,070 АЕ) |
| Орбитален период (P) | 1507,676 дни (4,13 години) |
| Средна орбитална скорост | 18,39 km/s |
| Инклинация (i) | 5,369° |
| Дължина на възходящия възел ( | 141,690° |
| Параметър на перихелия ( | 357,530° |
| Средна аномалия (M) | 194,442° |
| Физически характеристики | |
| Размери | 117 km[1][2] |
| Маса | 2,4×1018 kg |
| Плътност | ~2,7 g/cm³[3] |
| Повърхностна гравитация | ~0,023 m/s² |
| Втора космическа скорост | ~0,062 km/s |
| Период на въртене | 0,700 03 дни |
| Спектрален клас | С-клас астероид |
| Абсолютна величина | 6,85 |
| Албедо | 0,227 |
| Средна повърхностна температура | ~167 K |
| 5 Астрея в Общомедия | |
5 Астрея е голям астероид в основния пояс. Повърхността му има силна отразителна способност и съставът ѝ най-вероятно е смес от никел и желязо, примесени с магнезиеви и железни силикати.
Астрея е петият открит астероид. Открива го германският астроном Карл Лудвиг Хенке на 8 декември 1845 г. Това е първият от общо двата астероида, които той открива. Вторият е 6 Хеба. Хенке е аматьор астроном и работник в пощенска служба. Когато е открил Астрея, всъщност е искал да наблюдава 4 Веста.
С фотометрия се установява, че Астрея има ретроградно въртене, като северният полюс показва ректасцензия 9 ч. 52 мин., деклинация 73° с 5° несигурност.[2] Това дава наклон на оста около 33°.
Астрея няма забележителни физически характеристики, но астероидът става известен с откритието си, защото 38 години (след откриването на Веста 4) се е смятало че са само четири.[4]
Според видимата си звездна величина е седемнайсетият най-ярък астероид е пояса.
След откриването на Астрея последват откритията на хиляди други астероиди. Всъщност след откриването му, останалите четири са понижени от планети в астероиди. Става ясно, че те просто са най-големите по размери от новия клас небесни тела – астероидите.
Наблюдавана е само една слънчева окултация от 5 Астрея (2 февруари 1991 г.).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Supplemental IRAS Minor Planet Survey
- ↑ а б M. J. López-Gonzáles & E. Rodríguez Lightcurves and poles of seven asteroids, Planetary and Space Science, Vol. 53, p. 1147 (2005).
- ↑ G. A. Krasinsky et al Hidden Mass in the Asteroid Belt, Icarus, Vol. 158, p. 98 (2002).
- ↑ The Planet Hygea // spaceweather.com. 1849. Посетен на 1 юли 2008.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Информация за 5 Астрея (орбитална диаграма; ефемерида) в базата данни за малки тела на JPL/НАСА
- AN 23 (1846) 393 ((de))
- MNRAS 7 (1846) 27
| Астероиден пояс |
| ... | 4 Веста | 5 Астрея | 6 Хеба | ... |
| 1 Церера | 2 Палада | 3 Юнона | 4 Веста | 5 Астрея | 6 Хеба | 7 Ирида | 8 Флора |
| 9 Метис | 10 Хигия | 11 Партенопа | 12 Виктория | 13 Егерия | 14 Ирена |
| 15 Евномия | 16 Психея | 17 Тетида | 18 Мелпомена | 19 Фортуна | 20 Масалия |
| ||||||||