(Translated by https://www.hiragana.jp/)
Automobiles Gonfaronnaises Sportives – Уикипедия Направо към съдържанието

Automobiles Gonfaronnaises Sportives

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от AGS)
Аутомобилес Гонфаронаисес Спортивес
База Франция
Основател Анри Жулиен
Известни пилоти Филип Стрейф
Габриеле Таркини
Паскал Фабре
ШасиJH--
ДвигателФорд
Мотори Модерни
Участие във Формула 1
Дебют1986 ГН Италия
Активност1986-1991
Състезания47
Шампион-
Шампион при пилотите-
Победи-
Общо точки2
Първи позиции-
НБО-
Последен старт1991 ГН Монако
Automobiles Gonfaronnaises Sportives в Общомедия

Automobiles Gonfaronnaises Sportives (AGS) е отбор от Формула 1, участвал в шампионата през периода 1986 – 1991 г. Има 30-годишна история в автомобилните спортове.

Отборът е създаден от Анри Жулиен през 60-те години. Жулиен е бивш пилот и изявява талант като техник и собственик на отбора.

Първата кола АГС JH1 е създадена за Формула Франция през 1969 г. от бившия сътрудник на Жулиен, белгиеца Кристиан Вандерплен, който остава в отбора до 1988 г. АГС се насочват към Формула 3, но техните коли не оправдават амбициите, които имат създателите им. През 70-те години този шампионат е доминиран от Мартини и АГС трудно могат да съперничат.

Следващата стъпка е направена през 1978 г. когато отбора влиза във Формула 2. Тимът отново сам проектира и произвежда колите си. Сезони 1978 и 1979 дават резултати под очакваното и АГС не записва нито една точка, 80-те години бележат промяна. Отборът е един от четирите, които сами произвеждат колите си (другите са Маурер, Минарди и Мерцарио). Отборът почва редовно да печели точки и през 1984 Филип Стрейф печели и първата победа. През 1985 г. шампионатът е преобразуван на Формула 3000, но Жулиен не е доволен от новия формат и мисли за развитие.

През 1986 г. отборът влиза във Формула 1. Това става едва в края на сезона, на Монца. Отборът по това време се състои от едва 7 души, а „фабриката“ е същият сервиз, с който Жулиен почва през 60-те години. Колата JH 21C е смесица от миналогодишната кола за Формула 3000 и нови елементи взети от Рено. Двигателят е турбо, доставян от Мотори Модерни а пилот на отбора е Иван Капели, тест пилот е Дидие Пирони. През 1987 г. двигателят е Косуърт, а пилот Паскал Фабре. Той е надежден, но не дава добри резултати и в края на сезона е заменен от бразилеца Роберто Морено. На Аделаида Морено записва първите точки за тима, така той завършва с равен брой точки с доста по-солидния тим на Лижие. 1988 г. е повратна точка – единствен пилот е Филип Стрейф, той успява да завърши едва 4 състезания, спонсор е френската Bouygues group, която обещава да налее средства в отбора. Започва строеж на собствена фабрика извън градчето Жонфарон (Gonfaron). Bouygues обаче се оттеглят, а за да спаси фалита Жулиен продава отбора на Сирил дьо Рувр. Вандерплен отива в Колони, а Филип Стрейф е заменен за следващия сезон от Габриеле Таркини. Таркини е близо до точките в Монако и Финикс, но отпада. Все пак в Мексико е шести и това е последната точка в историята на AGS. През 1989 г. е въведена преквалификацията и АГС рядко я преминава. За 1990 г. отборът отново използва двигатели Косуърт. Финансовата криза обаче повлиява на отбора поради което е продаден на италианците Патрицио Канту и Габриеле Рафаели. Пилотът Стефан Йохансон е заменен от Фабрицио Барбаса, нищо не се променя и през 1991 г. Последното състезание е Голямата награда на Португалия 1991 г. В днешно време АГС е училище за млади пилоти, а сервиза близо до Жонфарон все още съществува.