Борна киселина
Борна киселина | |
Имена | |
---|---|
По IUPAC | ортоборна киселина |
Структура | |
Молекулна форма | тригонална равнинна |
Свойства | |
Формула | H3BO3 |
Моларна маса | 61,83 g·mol−1 |
Външен вид | бели кристали |
Плътност | 1,435 g/cm3 |
Точка на топене | 170,9 °C |
Точка на кипене | 300 °C |
Разтворимост във вода | 4,72 g/100 mL |
pKa | 9,24 (I), 12,4 (II), 13,3 (III) |
Магнитна възприемчивост | -34,1·10−6 cm3/mol |
Диполен момент | 0 |
Опасности | |
Фрази за риск | R60 R61 |
Фрази за безопасност | S53 S45 |
NFPA 704 |
|
Точка на запалване | незапалима |
LD50 | 2660 mg/kg (мишка) |
Идентификатори | |
CAS номер | 10043-35-3 |
PubChem | 7628 |
ChemSpider | 7346 |
Номер на ЕК | 233-139-2 |
DrugBank | DB11326 |
KEGG | D01089 |
MeSH | C032688 |
ChEBI | 33118 |
ChEMBL | 42403 |
RTECS | ED4550000 |
ATC | S02AA03 |
SMILES | OB(O)O |
InChI | 1S/BH3O3/c2-1(3)4/h2-4H 1/BH3O3/c2-1(3)4/h2-4H |
InChI ключ | KGBXLFKZBHKPEV-UHFFFAOYSA-N KGBXLFKZBHKPEV-UHFFFAOYAI |
UNII | R57ZHV85D4 |
Gmelin | 1585 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Борна киселина в Общомедия |
Борната киселина е слаба Люисова киселина, която често се използва като антисептик, инсектицид, огнезащита, поглъщател на неутрони или като предшественик на други химични съединения. Има химична формула H3BO3 (понякога записвана и като B(OH)3) и съществува под формата на безцветни кристали или бял прах, който се разтваря във вода. Като минерал се нарича сасолин. Солите ѝ оцветяват пламъка в зелено.
Борната киселина е отровна, само ако се приема вътрешно или се вдишва в големи количества. Дълготрайното излагане на борна киселина води до поражения по бъбреците.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Борната киселина (или сасолинът) се намира в природата в няколко вулканични райони, като например Тоскана и Еолийските острови в Италия и Невада в САЩ. В тези райони борната киселина се изпуска заедно с пара от пукнатини в земята. Среща се и като съставка в много минерали в природата – боракс, борацит, улексит и колеманит. Борната киселина и солите ѝ се срещат в морската вода. Освен това тя се съдържа и в почти всички растителни плодове.[1]
Борната киселина е получена за пръв път от Вилхелм Хомберг от боракс, като по това време е наречена „седативна сол на Хомберг“ (на латински: sal sedativum Hombergi). Въпреки това, боратите, включително и борната киселина, се използват още от древни времена за чистене, консервиране и други дейности.[2]
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]Борна киселина може да се получи чрез реагирането на боракс (натриев тетраборат) с минерална киселина, като например солна киселина:
Може да се получи и като вторичен продукт от хидролиза на борни трихалиди и диборан:[3]
- (X = Cl, Br, I)
Физични свойства
[редактиране | редактиране на кода]Борната киселина съществува под формата на безцветни кристали или бял прах. Тя е много по-малко разтворима от NaCl във вода при обикновена температура и кристализира във вид на блестящи люспести кристали в моноклинна сингония.[4] С повишаване на температурата разтворимостта ѝ нараства. Слоестата структура на борната киселина и вандерваалсовите и несиметричните водородни връзки определят малката твърдост и ниската плътност на кристалите H3BO3 и цепителността ѝ на тънки люспести кристали.
Химични свойства
[редактиране | редактиране на кода]Структурата на борната киселина е слоеста, като слоевете са изградени от (BO3) единици, свързани помежду си с несиметрични водородни връзки. Тя е много слаба едносновна люисова киселина, действаща не като донор на H+, а като акцептор на OH- от водните молекули, като комплесът, който дава с водата, е източник на протони:
.[4]
Борната киселина е разтворима в кипяща вода. Когато се нагрее до над 170 °C, тя се дехидратира, образувайки метаборна киселина (HBO2):
Метаборната киселина е бяло кристално твърдо вещество, което е малко разтворимо във вода. Тя се топи при около 236 °C, а над 300 °C се дехидратира, образувайки тетраборна (пироборна) киселина (H2B4O7):
Терминът борна киселина понякога се отнася за всяко от тези съединения. По-нататъшно нагряване (до около 330 °C[5]) води до образуването на борен триоксид.
Има противоречиви тълкувания за произхода на киселинността на водните разтвори на борната киселина. Рамановата спектроскопия на силно алкални разтвори показва наличието на B(OH)−
4 йони,[6] което кара някои учени да заключат, че киселинността се дължи единствено на извличането на OH− от водата:[6][7][8][9]
- (K = 7,3×10−10; pK = 9,14)
или по-точно изразени за водния разтвор:
Полиборатни аниони се образуват при pH 7 – 10, ако концентрацията на бор е над 0,025 mol/L. Най-известният такъв е тетраборатният йон, който се среща в минерала боракс:
Борната киселина спомага за абсорбцията на нискочестотен звук в морската вода.[10]
С полиоли като глицерин и манитол, киселинността на разтвора се увеличава. Така например с манитол pH спада до 5,15. Това се дължи на образуването на хелат, [((OH)4C6H8O2)2B]−, като тази характеристика се използва в аналитичната химия.[11]
Борната киселина се разтваря в безводна сярна киселина:[11]
Борната киселина взаимодейства с алкохоли, образувайки боратни естери, B(OR)3, където R е алкил или арил. Добавя се и дехидратиращ агент, като например концентрирана сярна киселина:[12]
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Промишленост
[редактиране | редактиране на кода]Основното промишлено приложение на борната киселина е в производството на нишки фибростъкло. То се използва за подсилване на пластмаси, от лодки до промишлени тръбопроводи и компютърни платки.[13] В бижутерството, борната киселина се използва често в комбинация със спирт за намаляване на повърхностното окисление.
Борната киселина, смесена с боракс в съотношение 4:5, е високо разтворима във вода, макар поотделно те да не са толкова разтворими.[14] Разтворът се използва като огнеупорен агент за дърво чрез импрегниране.[15]
Използва се като консервиращо средство и за получаване на натриев пероксоборат, който е важна съставна част на перилните препарати.[4] В индустриален мащаб натриев преоскиборат Na[B(OH)3OOH] се получава при електролиза на натриев борат.
Борната киселина е едно от най-често използваните вещества, което неутрализира флуороводородната киселина (HF). Тя кара свободните F− аниони да образуват комплексни соли. Този процес премахва токсичността на флуороводородната киселина, в частност нейната способност за изолира калций от кръвния серум, което може да доведе до спиране на сърцето и разграждане на костите.[16]
Медицина
[редактиране | редактиране на кода]Борната киселина може да се използва като антисептик[4] за малки изгаряния или порязвания. Силно разреден разтвор от борна киселина може да се използва и за промивка на очите или за вагинален душ като лечение на бактериална вагиноза.[17] Като антибактериална съставка, борната киселина може да се използва и за третиране на акне. Продължителното използване на такъв разтвор при деца е токсично.[18]
Инсектицид
[редактиране | редактиране на кода]Борната киселина се използва за контролиране на хлебарки, термити, бълхи и много други насекоми. Продуктът като цяло се счита за безопасен за домакинска употреба. Той отравя стомасите на насекомите, което засяга метаболизма им, а сухият прах е абразивен за техните екзоскелети.[19][20] Поради това, борната киселина не убива насекомите моментално, а ги убива постепенно, след като са преминали по повърхност с прах от нея.
Консервиране
[редактиране | редактиране на кода]Борната киселина предотвратява и спира гниенето на дървесината. Може да се използва заедно с етиленгликол за третиране на дървото срещу гъби и насекоми. Възможно е да се инжектира под формата на гел в дървото. Концентрати, включващи киселината, могат да предотвратят развиването на мицел и водорасли дори и в морска среда.
Киселината се добавя към сол при втвърдяването на кожи на добитък. Това спомага за контролирането на бактериалната среда и насекомите.
Буфер на pH
[редактиране | редактиране на кода]Борната киселина в равновесие с основа от боратни йони се използва често (в концентрация от 50 до 100 ppm борни еквивалента) като буфер на pH в плувни басейни. Това е слаба киселина, с pKa = 9,24 (pH, при което буферирането е най-силно, тъй като свободните киселинни и боратни йони са в еднаква концентрация) в чиста вода при 25 °C.
Смазване
[редактиране | редактиране на кода]Колоидните суспензии от наночастици с борна киселина, разтворена в петрол или растително масло, могат да са особено добър лубрикант върху керамични или метални повърхности,[21] с коефициент на триене при плъзгане, който намалява с покачване на налягането от 0,1 до 0,02. Борна киселина се използва за смазване на дъските за керъм, което позволява по-бърза игра.[22]
Ядрена енергетика
[редактиране | редактиране на кода]Борната киселина се използва в атомните централи за неутронно отравяне. Борът в киселината намалява вероятността за ядрено делене, като абсорбира някои неутрони. Естественият бор е съставен от около 20% бор-10 и 80% бор-11. Изотопът бор-10 има голямо напречно сечение, което поглъща нискоенергийните неутрони. Увеличаването на концентрацията на борна киселина в охладителя на реактора намалява вероятността неутроните да предизвикат ядрено делене. Борна киселина се използва само в реакторите с вода под налягане. Кипящите реактори използват воден разтвор на борна киселина и боракс за аварийно спиране на системата. След аварията в Чернобил се изсипва борна киселина в избухналия четвърти реактор на централата за да се предотврати последваща ядрена реакция.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Allen, A. H. и др. The Determination of Boric Acid in Cider, Fruits, etc // Analyst 29 (October). 1904. DOI:10.1039/an9042900301. с. 301 – 304.
- ↑ Ronald Eisler. Eisler's Encyclopedia of Environmentally Hazardous Priority Chemicals. Elsevier, 2007. ISBN 9780080547077. с. 59.
- ↑ Chapter 13: The Group 13 Elements // Inorganic Chemistry. 3rd. Pearson, 2008. ISBN 978-0-13-175553-6. с. 340.
- ↑ а б в г Киркова, Елена. Химия на елемните и техните съединения. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013. ISBN 978-954-07-3504-7. с. 144 – 148.
- ↑ Balci, Suna и др. Boron Oxide Production Kinetics Using Boric Acid as Raw Material // Industrial & Engineering Chemistry Research 51 (34). 2012. DOI:10.1021/ie300685x. с. 11091 – 11096.
- ↑ а б Jolly, W. L. Modern Inorganic Chemistry. McGraw-Hill, 1984. с. 198.
- ↑ Housecroft, C.E., Sharpe, A.G. Inorganic Chemistry. 2nd. Pearson Prentice-Hall, 2005. с. 314 – 315.
- ↑ MHE. Comprehensive Chemistry for JEE Advanced 2014. Tata McGraw-Hill Education. ISBN 9781259064265.
- ↑ Darpan, Pratiyogita. Competition Science Vision // Pratiyogita Darpan, 1 май 2000.
- ↑ Underlying Physics and Mechanisms for the Absorption of Sound in Seawater // National Physical Laboratory. Посетен на 21 април 2008.
- ↑ а б Greenwood, Norman N.; Earnshaw, Alan. Chemistry of the Elements. 2. Butterworth-Heinemann, 1997. ISBN 978-0-08-037941-8.
- ↑ Brown, Herbert C. и др. Convenient Procedures for the Preparation of Alkyl Borate Esters // J. Am. Chem. Soc. 78 (15). 1956. DOI:10.1021/ja01596a015. с. 3613 – 3614.
- ↑ Boron and Borates // Industrial Minerals and Rocks. 6th. Littleton, CO, SME, 1994. с. 171 – 186.
- ↑ Tsuyumoto, I. и др. Preparation of Highly Concentrated Aqueous Solution of Sodium Borate // Inorganic Chemistry Communications 10 (1). 2007. DOI:10.1016/j.inoche.2006.08.019. с. 20 – 22.
- ↑ Tsuyumoto, I. и др. Development of Fire Resistant Laminated Wood Using Concentrated Sodium Polyborate Aqueous Solution // Journal of Wood Chemistry and Technology 29 (4). 2009. DOI:10.1080/02773810903033721. с. 277 – 285.
- ↑ Method 3052 microwave assisted acid digestion of siliceous and organically based matrices // US EPA, 22 юни 2015.
- ↑ Abercrombie, P. Vaginitis // Integrative Women's Health. New York, NY, Oxford University Press, 2010. ISBN 978-0-19-537881-8. с. 192.
- ↑ Harvey, S. C. Antiseptics and Disinfectants; Fungicides; Ectoparasiticides // Goodman & Gillman's The Pharmacological Basis of Therapeutics. 6th. 1980. ISBN 978-0-02-344720-4. с. 971.
- ↑ Boric Acid General Fact Sheet
- ↑ Boric Acid
- ↑ Düzcükoğlu, H. и др. Lubrication Properties of Vegetable Oils Combined with Boric Acid and Determination of Their Effects on Wear // Energy Sources, Part A: Recovery, Utilization, and Environmental Effects 32 (3). 2009. DOI:10.1080/15567030802606053. с. 275 – 285.
- ↑ Singh, Harpreet. Standard equipments // Punjab State Carrom Association. Архивиран от оригинала на 2007-03-14. Посетен на 24 септември 2009.