(Translated by https://www.hiragana.jp/)
Telephone – Уикипедия Направо към съдържанието

Telephone

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Telephone
Сингъл на Лейди Гага
от албума The Fame Monster
Издаден26 януари 2010 г.
Форматкомпактдиск, грамофонна плоча, дигитално сваляне
Записан2009 г.
Стилденс-поп
Времетраене3:41
Музикален издателStreamline, Kon Live, Cherrytree, Interscope
АвторСтефани Джерманота, Родни Джъркинс, ЛеШон Даниелс, Лазонат Франклин, Бионсе Ноулс
ПродуцентDarkchild, Лейди Гага
Хронология на синглите на Лейди Гага
"Video Phone"
(2009)
„Telephone“
(2010)
"Alejandro"
(2010)

Telephone (от английски: „Телефон“) е песен на американската певица Лейди Гага с участието на Бионсе, част от третото EP издание на Гага – "The Fame Monster". Текстът е вдъхновен от страха от задушаване на певицата, която споделя, че изборът ѝ да танцува пред това да отговори на обаждането на своя любим е метафора за това, че не е работила достатъчно усилено, за да успее. "Telephone" се разглежда и като продължение на четвъртия сингъл от дебютния албум на Гага – песента "Paparazzi", тъй като и двете творби коментират задушаването от медиите и чувството да си в капан на таблоидите. Песента е написана за Бритни Спиърс, която записва своя демо версия, но впоследствие я отхвърля.

Според критиците, "Telephone" се отличава от останалите песни в албума. Песента получава номинация за „Грами“ и жъне голям успех, предимно в Европа, като достига челната позиция в класациите на Белгия, Дания, Унгария, Ирландия, Норвегия и Обединеното кралство. Сингълът се превръща в един от най-добре продаваните в кариерата на Лейди Гага, след като през 2010 година успява да продаде 7,4 млн. дигитални копия.

Видеото е продължение на това на "Paparazzi" и също е структурирано като късометражен филм. След като Бионсе извежда Гага от затвора, двете се отбиват в крайпътен ресторант и отравят клиентите на закуска. Клипът съдържа препратки към филмографията на Куентин Тарантино, в частност – „Криминале“ (1994) и първата част на „Убий Бил“ (2003). Проектът е добре възприет от критиците и получава три номинации за наградите на MTV през 2010 година. През януари 2015 г., Billboard го нарича „най-доброто видео, издадено през първата половина на десетилетието“. Гага често включва песента в своя репертоар за концерти. Досега двете не са изпълнявали песента заедно на живо.

Гага по време на песента на концерт от The Monster Ball Tour.

Песента е написана от Лейди Гага за шестия албум на Бритни Спиърс – "Circus", но отпада при финалния подбор. Впоследствие Гага записва песента в дует с Бионсе за своя проект "The Fame Monster". В интервю певицата споделя: "Написах я за нея преди много време, но тя просто не я използва. Всичко е наред, защото аз харесвам песента и сега мога да я изпълнявам". Демо версията на Спиърс „изтича“ в интернет през май 2010 г. Обмислян е вариантът "Telephone" да е дует именно с Бритни, но по-късно е избрана Бионсе. Вдъхновението за създаването на сингъла е страхът на Гага от задушаване, тъй като по нейни думи, тя рядко намира време да се отпусне:

Страхът от задушаване... Нещо, което изпитвам, или по-точно, от което се страхувам, е да не мога да си прекарам добре. Защото толкова много обичам работата си, че трудно решавам да изляза и да се забавлявам. Не ходя по нощни клубове. Не виждате мои снимки, на които се търкалям пияна след дискотека. Просто не ходя, защото обикновено когато отида, чаша и половина уиски по-късно, трябва да се връщам на работа.

През май 2011 г. певицата споделя, че има трудна „емоционална връзка“ с песента. На въпроса дали това е породено от факта, че е написана за Бритни Спиърс, тя отговаря: "Нещата не стоят точно така, но не искам да задълбавам. Мога да говоря по темата, ако изключите това (посочва записващото устройство). Просто миксирането и завършването на продукцията бяха много стресиращи за мен. Така че, когато кажа, че е най-лошата ми песен, няма нищо общо със самата песен, а с емоционалната ми връзка с нея".

Лейди Гага работи по песента в Калифорния, докато вокалите на Бионсе са записани в Осака, Япония.

В YouTube канала на Лейди Гага са публикувани няколко версии на видеото, като най-популярната има над 396,8 млн. гледания.

Изпълнение на "Telephone" по време на The Born This Way Ball Tour.

Клипът към песента е заснет на 28 януари 2010 г. в Калифорния и е режисиран от Йонас Акерлунд. За посланието на проекта Лейди Гага споделя:

В "Paparazzi" присъстваше тази характерна черта – едновременно беше истинска поп музика, а пък и коментар за културата на славата. Исках да постигна същия ефект с това видео. Определено черпя вдъхновение от Тарантино. Той има косвено участие с това, че ни зае колата Pussy Wagon (използвана от Ума Търман в "Убий Бил"). По време на един наш обяд в Лос Анджелис му разказвах за концепцията и той толкова я хареса, че каза: "Трябва да използваш Pussy Wagon".

Гага добавя, че целта ѝ е да създаде „истинско мащабно поп събитие“ като тези, които е чакала с нетърпение, когато е била малка. Първите кадри от видеото са споделени в официалния сайт на певицата на 15 февруари 2010 г. Премиерата първоначално е насрочена за февруари, но по-късно е отложена за март. На 9 март 2010 г. са споделени нови фотографии от проекта, който официално е представен на 11 март 2010 г. в ефир и онлайн.

Видеото с продължителност от девет минути започва там, където приключва "Paparazzi" – Лейди Гага е арестувана, след като отравя гаджето си. Тя е отведена в женски затвор и придружена до килията си от две полицайки, които свалят роклята ѝ и я оставят само по чорапогащник. Една от охранителките подмята „Казах ти, че няма хуй“, което е отговор на актуалните тогава слухове, че певицата е хермафродит. През първите три минути от видеото вървят кадри със заниманията на Лейди Гага в затвора, сред които лесбийска целувка с друга затворничка, по време на която Гага взима телефона ѝ, сцена, в която певицата е със слънчеви очила от изпушени наполовина цигари, и друга, изобразяваща бой между две затворнички. Именно в последната кратка поява има по-малката сестра на Гага – Натали Джерманота. Песента започва, след като на говорителите е обявено, че певицата има обаждане от Бионсе. Следва сцена с хореография между килиите, в която Лейди Гага и танцьорките ѝ са по бельо. По-късно Гага е в килията си, облечена в тоалет от жълта предупредителна лента, и чрез откраднатия телефон изпраща съобщение на Бионсе, в което ѝ благодари, че я е измъкнала.

Логото на сегмента „Да си направим сандвич“.

Излизайки от затвора, Лейди Гага вижда Бионсе зад волана на Pussy Wagon. След кратък диалог двете потеглят и, шофирайки през пустинята, се отбиват в крайпътен ресторант. Бионсе сяда на сепаре с гаджето си, Бобо (Тайрийз Гибсън), и сипва отрова в напитката му, но това не успява да го убие. Следва прекъсване, озаглавено "Let's Make a Sandwich" („Да си направим сандвич“), което наподобява готварско предаване. В него Лейди Гага е в кухнята с шапка във формата на телефон и представя рецепта за сандвич. Певицата изсипва отрова във всички ястия, в резултат на което убива всички гости на ресторанта. В следващата сцена Гага и Бионсе танцуват сред труповете в ресторанта, заедно с танцьори, като всички са облечени в тоалети от американското знаме и разкъсан деним. Двете напускат местопрестъплението и потеглят по магистралата, докато допълнителни кадри показват новинарската емисия, в която се съобщава за убийството. Преди края Гага и Бионсе си обещават, че никога няма да погледнат назад, докато полицейски хеликоптер преследва колата им. Клипът завършва със „Следва продължение“ и финални надписи.

  • Лейди Гага – водещи вокали, текстописец, продуцент
  • Бионсе – допълнителни вокали, текстописец
  • Родни Джъркинс – текстописец, продуцент, миксиране
  • ЛеШон Даниелс – текстописец
  • Лазонат Франклин – текстописец
  • Пол Фоли – звукозапис
  • Майк Доналдсън – звукозапис (вокалите на Гага), специални ефекти, допълнителна работа по вокалите
  • Хасаши Мизогучи – звукозапис (вокалите на Бионсе)
  • Марк Стент – миксиране
  • Джин Грималди – мастеринг
  • Лари Рикман и Ари Блиц – мастеринг
  • Такаюки Мацушима – асистент за записването на вокалите на Бионсе
  • Мати Грийн – асистент за миксирането
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Telephone (song) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​