Патриарх: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени |
Вече го няма. |
||
(Не са показани 4 междинни версии от 4 потребители) | |||
Ред 4: | Ред 4: | ||
Званието „патриарх“ е най-висшето за настоятел на православна църква и е установено на [[Халкидон]]ския църковен събор през [[451]]. Там се определя пентархията. Петте главни църкви са „старите църкви“ и те са подредени по ранг така: [[Рим]], [[Константинопол]], [[Александрия]], [[Антиохия]] и [[Йерусалим]]. И след разделянето на християнската църква при [[Велика схизма|Великата схизма]] от [[1054]] г., титлата партиарх остава в йерархията на християнската църква – в Източната „патриарх“, в Западната „[[папа]]“. |
Званието „патриарх“ е най-висшето за настоятел на православна църква и е установено на [[Халкидон]]ския църковен събор през [[451]]. Там се определя пентархията. Петте главни църкви са „старите църкви“ и те са подредени по ранг така: [[Рим]], [[Константинопол]], [[Александрия]], [[Антиохия]] и [[Йерусалим]]. И след разделянето на християнската църква при [[Велика схизма|Великата схизма]] от [[1054]] г., титлата партиарх остава в йерархията на християнската църква – в Източната „патриарх“, в Западната „[[папа]]“. |
||
По време на [[Византийска империя|Византийската империя]] начело на православните автокефални църкви са |
По време на [[Византийска империя|Византийската империя]] начело на православните автокефални църкви са стояли четирима патриарси: [[Вселенски патриарх|Константинополският]], [[александрийски патриарх|Александрийският]], [[антиохийски патриарх|Антиохийският]] и [[йерусалимски патриарх|Йерусалимският]]. Това се потвърждава от съвременника на Византийската империя [[Ибн Хурдазбих]], като освен посочените, той пояснява, че общия брой на патриарсите е дванадесет – шест в столицата и шест в провинциите.<ref>Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, [[Тангра ТанНакРа]], 2000 ISBN 954-9942-03-1, стр. 28</ref>. |
||
Патриарси се наричат и главите на някои други християнски църкви, например на |
Патриарси се наричат и главите на някои други християнски църкви, например на [[Сирийска православна църква|Сирийската църква]], както и някои католически епископи, например тези на Венеция. |
||
== Православни патриарси == |
== Православни патриарси == |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
=== Канонични === |
=== Канонични === |
||
==== Патриарх на [[България]] ==== |
==== Патриарх на [[България]] ==== |
||
⚫ | |||
По силата на византийския принцип ''Imperium sine Patriarcha non staret'' – „Царство без патриарх не бива“, на църковно-народен събор към [[919]] г. [[Българската православна църква]] е официално провъзгласена за [[автокефална църква|автокефална]], а българският [[архиепископ]] получава титлата патриарх. Според мирния договор от октомври [[927]] г. на [[Петър I (България)|цар Петър]] е призната титлата „[[василевс]]“ и тогава се потвърждава автокефалията на Българската църква и патриаршеския титул на нейния [[предстоятел]] [[Димитрий Български]], според [[Борилов синодик|Бориловия синодик]] или [[Дамян (български патриарх)|Дамян]], според [[Дюканжов списък|Дюканжовия списък]] „по заповед на император [[Роман I Лакапин]]“. Дали е издаден тогава и официален църковно-канонически акт не се знае, но се предполага. Такъв акт православната [[патриаршия]] на Българската църква получава през [[1235]] г., благодарение на цар [[Иван Асен II]]. Търновската патриаршия е призната от всички древни църкви – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Българската патриаршия е хронологически шеста по ред. |
По силата на византийския принцип ''Imperium sine Patriarcha non staret'' – „Царство без патриарх не бива“, на църковно-народен събор към [[919]] г. [[Българската православна църква]] е официално провъзгласена за [[автокефална църква|автокефална]], а българският [[архиепископ]] получава титлата патриарх. Според мирния договор от октомври [[927]] г. на [[Петър I (България)|цар Петър]] е призната титлата „[[василевс]]“ и тогава се потвърждава автокефалията на Българската църква и патриаршеския титул на нейния [[предстоятел]] [[Димитрий Български]], според [[Борилов синодик|Бориловия синодик]] или [[Дамян (български патриарх)|Дамян]], според [[Дюканжов списък|Дюканжовия списък]] „по заповед на император [[Роман I Лакапин]]“. Дали е издаден тогава и официален църковно-канонически акт не се знае, но се предполага. Такъв акт православната [[патриаршия]] на Българската църква получава през [[1235]] г., благодарение на цар [[Иван Асен II]]. Търновската патриаршия е призната от всички древни църкви – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Българската патриаршия е хронологически шеста по ред. |
||
⚫ | |||
==== Московски и на цяла Русия патриарх ==== |
==== Московски и на цяла Русия патриарх ==== |
||
Ред 26: | Ред 25: | ||
==== Патриарх на Америка ==== |
==== Патриарх на Америка ==== |
||
- в единство с Старо-православния патриарх на Москва и цяла Русия |
- в единство с Старо-православния патриарх на Москва и цяла Русия |
||
==== Патриарх на Киев ==== |
|||
- глава на [[Украинска православна църква|Украинската православна църква]] |
|||
== Католически патриарси == |
== Католически патриарси == |
||
Ред 68: | Ред 64: | ||
[[Категория:Епископи|*]] |
[[Категория:Епископи|*]] |
||
[[Категория:Християнски |
[[Категория:Християнски титли]] |
Текуща версия към 15:43, 27 декември 2021
Патриарх (на гръцки πατριάρχης; от πατήρ – ‚баща‘/‚отец‘ и αρχης – ‚първенец‘, ‚вожд‘) е титла в Библията: патриарх Давид (Деяния 2,29), патриарх Авраам (Послание до евреите 7,4). Най-често като патриарси се споменават тримата праотци Исаак, Авраам и Иаков, от които произхождат началниците на 12-те Израилеви колена: „...а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси“ (Деяния 7,9). Тези дванайсет патриарси, синове на Иаков, са според Първа книга Мойсеева – Битие 35:22 – 26: „Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон. Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин. Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим. Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир.“
Званието „патриарх“ е най-висшето за настоятел на православна църква и е установено на Халкидонския църковен събор през 451. Там се определя пентархията. Петте главни църкви са „старите църкви“ и те са подредени по ранг така: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. И след разделянето на християнската църква при Великата схизма от 1054 г., титлата партиарх остава в йерархията на християнската църква – в Източната „патриарх“, в Западната „папа“.
По време на Византийската империя начело на православните автокефални църкви са стояли четирима патриарси: Константинополският, Александрийският, Антиохийският и Йерусалимският. Това се потвърждава от съвременника на Византийската империя Ибн Хурдазбих, като освен посочените, той пояснява, че общия брой на патриарсите е дванадесет – шест в столицата и шест в провинциите.[1].
Патриарси се наричат и главите на някои други християнски църкви, например на Сирийската църква, както и някои католически епископи, например тези на Венеция.
Православни патриарси
[редактиране | редактиране на кода]Вселенският патриарх е предстоятел на Цариградската патриаршия (наричана също Вселенска патриаршия).
Канонични
[редактиране | редактиране на кода]Патриарх на България
[редактиране | редактиране на кода]По силата на византийския принцип Imperium sine Patriarcha non staret – „Царство без патриарх не бива“, на църковно-народен събор към 919 г. Българската православна църква е официално провъзгласена за автокефална, а българският архиепископ получава титлата патриарх. Според мирния договор от октомври 927 г. на цар Петър е призната титлата „василевс“ и тогава се потвърждава автокефалията на Българската църква и патриаршеския титул на нейния предстоятел Димитрий Български, според Бориловия синодик или Дамян, според Дюканжовия списък „по заповед на император Роман I Лакапин“. Дали е издаден тогава и официален църковно-канонически акт не се знае, но се предполага. Такъв акт православната патриаршия на Българската църква получава през 1235 г., благодарение на цар Иван Асен II. Търновската патриаршия е призната от всички древни църкви – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Българската патриаршия е хронологически шеста по ред.
Московски и на цяла Русия патриарх
[редактиране | редактиране на кода]Съществува от 1589 до 1721 г. и от 1917 г. до днес, пети по ранг след Йерусалимския патриарх. Първият „руски митрополит на Киев и цяла Русия“ Йона е избран на поместен Московски събор на 15 декември 1448 г. без съгласие на Цариградския патриарх. С тази дата се свързва автокефалността на Руската църква със седалище Киев до 1326 г., след това, по желание на митрополит Петър – Москва. През януари 1589 г., по желание на цар Фьодор I, поместен Московски събор избира Московския митрополит Йов за предстоятел на новосъздадената патриаршия. През 1590 г. вселенски събор в Цариград, на който участват всички патриарси, признава този избор и нов патриархат и дава на Руската църква пети ранг след Йерусалимската.
Неканонични
[редактиране | редактиране на кода]Патриарх на Москва и цяла Русия
[редактиране | редактиране на кода]- глава на Руската Старо-православна Църква
Патриарх на Америка
[редактиране | редактиране на кода]- в единство с Старо-православния патриарх на Москва и цяла Русия
Католически патриарси
[редактиране | редактиране на кода]Римокатолически патриарси
[редактиране | редактиране на кода]Патриарх на Източна Индия
[редактиране | редактиране на кода]- титулярен патриаршески престол, свързан с архиепархията Гоа и Даман в Индия
Източнокатолически патриарси
[редактиране | редактиране на кода]Коптски католически патриарх на Александрия
[редактиране | редактиране на кода]- глава на Коптската католическа църква
Сирийски католически патриарх на Антиохия
[редактиране | редактиране на кода]- глава на Сирийската католическа църква
Мелкитски гръцкокатолически патриарх на Антиохия
[редактиране | редактиране на кода]- глава на Мелкитската гръцкокатолическа църква. us него са свързани още два патриархата с малкитски гръцкокатолически обред:
Малкитски католически патриарх на Александрия
[редактиране | редактиране на кода](в Египет)
Мелкитски католически патриарх на Йерусалим
[редактиране | редактиране на кода](в Палестина/Израел)
Маронитски патриарх на Антиохия
[редактиране | редактиране на кода]- глава на Маронитската църква
Халдейски католически патриарх на Вавилон
[редактиране | редактиране на кода]- глава на Халдейската католическа църква
Арменски католически патриарх на Киликия
[редактиране | редактиране на кода]- глава на Арменската католическа църква
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 954-9942-03-1, стр. 28
|
|