(Translated by https://www.hiragana.jp/)
Гулиелмо Маркони: Разлика между версии – Уикипедия Направо към съдържанието

Гулиелмо Маркони: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
 
(Не са показани 3 междинни версии от друг потребител)
Ред 18: Ред 18:
| публикации =
| публикации =
| известен-с = развитието на безжичната [[телеграфия]]
| известен-с = развитието на безжичната [[телеграфия]]
| награди = {{нобел}} [[Нобелова награда за физика]] (1909)
| награди = {{нобел}} [[Нобелова награда за физика]] (1909)<br>Член на [[Кралско дружество на изкуствата|RSA]]
}}
}}
| сайт = не
| сайт = не
}}
}}


'''Гулиѐлмо Джова̀ни Марѝя Марко&#768;ни''' ({{lang|it|Guglielmo Giovanni Maria Marconi}}) е [[Италия|италиански]]<ref>{{Cite web|date=2023-04-21|title=Guglielmo Marconi &#124; Italian physicist|website=[[Encyclopædia Britannica]]|url=https://www.britannica.com/biography/Guglielmo-Marconi}}</ref><ref>{{Cite web|date=2023-03-27|title=Guglielmo Marconi|website=[[History (American TV network)|History]]|url=http://www.history.com/topics/inventions/guglielmo-marconi}}</ref> [[радиотехника|радиотехник]] и [[изобретател]], известен с разработената от него практическа безжична [[телеграф]]на система на основата на радиовълни.<ref>{{cite book|doi=10.1109/EUMA.1995.337090|chapter=Guglielmo Marconi – The father of long distance radio communication – An engineer's tribute|title=25th European Microwave Conference, 1995|year=1995|last1=Bondyopadhyay|first1=Prebir K.|page=879|s2cid=6928472}}</ref> Тази система получава значително разпространение и нейната еволюция води до развитие на радиото и въобще на всички съвременни системи и методи за радиовръзка. Той споделя [[Нобелова награда по физика|Нобеловата награда по физика]] за 1909 г. с [[Карл Фердинанд Браун]] „като признание за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“.<ref name=NPbio>{{cite web|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1909/marconi-bio.html|title=Guglielmo Marconi: The Nobel Prize in Physics|year=1909|website=nobelprize.org}}</ref>
'''Гулиѐлмо маркиз Марко̀ни''' ({{lang|it|Guglielmo Marchese Marconi}}, роден '''Гулиелмо Джова̀ни Марѝя Маркони''', {{lang|it|Guglielmo Giovanni Maria Marconi}}) е [[Италия|италиански]] [[физик]] и изобретател с голям принос в областта на [[радиотехника]]та, изобретател на радиото и основател на [[Радио Ватикана]].

Маркони също така е [[предприемач]], бизнесмен и основател на Wireless Telegraph & Signal Company в [[Обединеното кралство]] през 1897 г. (която впоследствие става [[Marconi Company]]). През 1929 г. Маркони е удостоен със званието [[маркиз]] от италианския крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]], а през 1931 г. основава [[Радио Ватикана]] за папа [[Пий XI]].


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на [[25 април]] [[1874]] г. в [[Болоня]]. Учи в техническо училище в [[Ливорно]]. Основни понятия за [[електромагнитни вълни|електромагнитните вълни]] получава от италианския физик [[Аугусто Риги]], без да има систематично образование.
Роден е на [[25 април]] [[1874]] г. в [[Болоня]]. Учи в техническо училище в [[Ливорно]]. Основни понятия за [[електромагнитни вълни|електромагнитните вълни]] получава от италианския физик от [[Болонския университет]] [[Аугусто Риги]], който провежда изследвания на работите на [[Хайнрих Херц]]. Риги позволява на Маркони да посещава лекции в университета, както и да използва университетската лаборатория и библиотека,<ref>{{cite web|url=http://www.scienzagiovane.unibo.it/English/scientists/marconi-1.html|title=Guglielmo Marconi|first1=Fabrizio|last1=Bònoli|first2=Giorgio|last2=Dragoni|website=Scienzagiovane.unibo.it|access-date=10 June 2016}}</ref> но Гулиелмо така и остава без системно образование.


През [[1895]] г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той добавя [[Морзова азбука|морзов]] [[електрически телеграф|телеграфен]] ключ към предавателната част на [[осцилатор]] на [[Хайнрих Херц|Херц]], заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча, с което създава първообраз на [[антена]]та. Успява да предаде сигнал на 2,5 km.
През [[1895]] г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той добавя [[Морзова азбука|морзов]] [[електрически телеграф|телеграфен]] ключ към предавателната част на искровия осцилатор на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча, с което създава първообраз на [[антена]]та. Успява да предаде сигнал на 2,5 km.


През [[1896]] г. Маркони заминава за [[Великобритания]], където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през [[1897]] г. реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 km. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира ''Wireless Telegraph & Signal Company'' („Безжична телеграфна и сигнална компания“), като получава патент за принципа на действие на електрическа връзка без [[проводник]]. Като използва групова антена, осъществява връзка с [[Франция]] през протока [[Ламанш]] на разстояние 45 km.
През [[1896]] г. Маркони заминава за [[Великобритания]], където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през [[1897]] г. реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 km. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира ''Wireless Telegraph & Signal Company'' („Безжична телеграфна и сигнална компания“), като получава патент за принципа на действие на електрическа връзка без [[проводник]]. Като използва групова антена, осъществява връзка с [[Франция]] през протока [[Ламанш]] на разстояние 45 km.


През [[1900]] г. Маркони прилага разработката на [[Карл Фердинанд Браун]] за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през [[Атлантическия океан]] на разстояние около 3400 km. За този експеримент предавателят е монтиран в [[Корнуол]], [[Англия]], а приемникът – в [[Сейнт Джонс (Нюфаундленд и Лабрадор)|Сейнт Джонс]], [[Нюфаундленд и Лабрадор|Нюфаундланд]]. През [[1901]] г. Маркони построява [[радиостанция]] в [[Уелфлийт]], [[Масачузетс]], откъдето през [[1903]] г. е предадено известното радиосъобщение между [[президент]]а на [[САЩ]] и [[крал]]я на Англия.
През [[1900]] г. Маркони прилага разработката на [[Карл Фердинанд Браун]] за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през [[Атлантическия океан]] на разстояние около 3400 km. За този експеримент предавателят е монтиран в [[Корнуол]], [[Англия]], а приемникът – в [[Сейнт Джонс (Нюфаундленд и Лабрадор)|Сейнт Джонс]], [[Нюфаундленд и Лабрадор|Нюфаундланд]]. През [[1901]] г. Маркони построява [[радиостанция]] в [[Уелфлит]], [[Масачузетс]], откъдето през [[1903]] г. е предадено поздравително радиосъобщение от [[президент]]а на [[САЩ]] [[Теодор Рузвелт]] до [[крал]]я на Англия [[Едуард VII]].


По-късно Маркони патентова:
По-късно Маркони патентова:
Ред 57: Ред 59:


== Източници ==
== Източници ==
<references />
* [http://focus-news.net/?id=n499395 Агенция Фокус от 2 юни 2006 г.]

* Нобелови лауреати, еднотомна енциклопедия, Издава Българска енциклопедия – БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8
== Външни препратки ==
* „Нобелови лауреати“, еднотомна енциклопедия, Издава Българска енциклопедия – БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8


== Вижте също ==
== Вижте също ==
Ред 70: Ред 74:
[[Категория:Носители на Нобелова награда за физика]]
[[Категория:Носители на Нобелова награда за физика]]
[[Категория:Италиански нобелови лауреати]]
[[Категория:Италиански нобелови лауреати]]
[[Категория:Италиански радиоинженери]]
[[Категория:Италиански изобретатели]]
[[Категория:Италиански изобретатели]]
[[Категория:Италиански инженери]]
[[Категория:Италиански инженери]]
[[Категория:Радиоинженери]]
[[Категория:Академици]]
[[Категория:Академици]]
[[Категория:Родени в Болоня]]
[[Категория:Родени в Болоня]]

Текуща версия към 06:51, 19 март 2024

Гулиелмо Маркони
Guglielmo Marconi
италиански инженер

Роден
Починал
20 юли 1937 г. (63 г.)
Рим, Италия
ПогребанСанта Кроче, Италия

Религиякатолицизъм[1]
Националност Италия
Учил вБолонски университет[2]
Техника
ОбластРадиотехника
Учил приАугусто Риги
Известен сразвитието на безжичната телеграфия
Награди Нобелова награда за физика (1909)
Член на RSA
Семейство

Подпис
Гулиелмо Маркони в Общомедия

Гулиѐлмо Джова̀ни Марѝя Марко̀ни (на италиански: Guglielmo Giovanni Maria Marconi) е италиански[3][4] радиотехник и изобретател, известен с разработената от него практическа безжична телеграфна система на основата на радиовълни.[5] Тази система получава значително разпространение и нейната еволюция води до развитие на радиото и въобще на всички съвременни системи и методи за радиовръзка. Той споделя Нобеловата награда по физика за 1909 г. с Карл Фердинанд Браун „като признание за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“.[6]

Маркони също така е предприемач, бизнесмен и основател на Wireless Telegraph & Signal Company в Обединеното кралство през 1897 г. (която впоследствие става Marconi Company). През 1929 г. Маркони е удостоен със званието маркиз от италианския крал Виктор Емануил III, а през 1931 г. основава Радио Ватикана за папа Пий XI.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 април 1874 г. в Болоня. Учи в техническо училище в Ливорно. Основни понятия за електромагнитните вълни получава от италианския физик от Болонския университет Аугусто Риги, който провежда изследвания на работите на Хайнрих Херц. Риги позволява на Маркони да посещава лекции в университета, както и да използва университетската лаборатория и библиотека,[7] но Гулиелмо така и остава без системно образование.

През 1895 г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той добавя морзов телеграфен ключ към предавателната част на искровия осцилатор на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча, с което създава първообраз на антената. Успява да предаде сигнал на 2,5 km.

През 1896 г. Маркони заминава за Великобритания, където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през 1897 г. реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 km. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира Wireless Telegraph & Signal Company („Безжична телеграфна и сигнална компания“), като получава патент за принципа на действие на електрическа връзка без проводник. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 km.

През 1900 г. Маркони прилага разработката на Карл Фердинанд Браун за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние около 3400 km. За този експеримент предавателят е монтиран в Корнуол, Англия, а приемникът – в Сейнт Джонс, Нюфаундланд. През 1901 г. Маркони построява радиостанция в Уелфлит, Масачузетс, откъдето през 1903 г. е предадено поздравително радиосъобщение от президента на САЩ Теодор Рузвелт до краля на Англия Едуард VII.

По-късно Маркони патентова:

  • насочена антена (1905 г.);
  • сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.);
  • рамкова антена (1913 г.) и др.

През 1905 г. Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба.

През 1921 г. Маркони започва изследвания в областта на късовълновата телеграфия и през 1927 г. компанията му създава международна мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии.

По време на Първата световна война Маркони работи за радиослужбите на Италия.

Маркони умира в Рим на 20 юли 1937 г. В негова чест всички радиостанции в света преустановяват предаванията си за 2 минути.

Нобелов лауреат[редактиране | редактиране на кода]

През 1909 г. Маркони и германският физик Карл Фердинанд Браун получават Нобелова награда за физика с обосновката „за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“.

Политическа дейност и признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1923 г. Маркони става член на фашистката партия на Мусолини и е издигнат за председател на Италианската академия на науките, както и за член на Големия фашистки съвет. През 1929 г. крал Виктор Емануил III го удостоява с титлата маркиз.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1905 г. Маркони се жени за дъщеря на ирландския барон О'Браън, от която има 3 дъщери и син. По-късно се развежда. Маркони сключва втори брак през 1927 г., от който има дъщеря.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 100 EMINENTES CIENTÍFICOS CRISTIANOS QUE CAMBIARON EL MUNDO
  2. Guglielmo Marconi Biography // 2 април 2014 г. Посетен на 9 януари 2019 г.
  3. Guglielmo Marconi | Italian physicist // 2023-04-21.
  4. Guglielmo Marconi // 2023-03-27.
  5. Guglielmo Marconi – The father of long distance radio communication – An engineer's tribute // 25th European Microwave Conference, 1995. 1995. DOI:10.1109/EUMA.1995.337090. с. 879.
  6. Guglielmo Marconi: The Nobel Prize in Physics // 1909.
  7. Guglielmo Marconi // Посетен на 10 June 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нобелови лауреати“, еднотомна енциклопедия, Издава Българска енциклопедия – БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за