Гулиелмо Маркони: Разлика между версии
GrouchoBot (беседа | приноси) м r2.7.2) (Робот Добавяне: af:Guglielmo Marconi |
к. |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
|подпис = |
|подпис = |
||
}} |
}} |
||
{{нобелов медал}} |
{{нобелов медал}} |
||
[[Маркиз]] '''Гулиелмо Маркони''' (на [[италиански език]] ''Guglielmo Marchese Marconi'') е италиански [[физик]] и изобретател с голям принос в областта на [[Радиотехника|радиотехниката]], основател на [[Радио Ватикана]]. |
[[Маркиз]] '''Гулиелмо Маркони''' (на [[италиански език]] ''Guglielmo Marchese Marconi'') е италиански [[физик]] и изобретател с голям принос в областта на [[Радиотехника|радиотехниката]], основател на [[Радио Ватикана]]. |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
През [[1895]] г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той присъединява [[морз]]ов [[телеграф]]ен ключ към предавателната част на [[осцилатор]] на [[Херц]], заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча с което създава първообраз на [[антена]]та. Успява да предаде сигнал на 2,5 км. |
През [[1895]] г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той присъединява [[морз]]ов [[телеграф]]ен ключ към предавателната част на [[осцилатор]] на [[Херц]], заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча с което създава първообраз на [[антена]]та. Успява да предаде сигнал на 2,5 км. |
||
Ред 35: | Ред 34: | ||
През [[1896]] г. Маркони заминава за [[Великобритания]], където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през 1897 година реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 километра. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира "Безжична телеграфна и сигнална компания", като получава патент за принципа на действие на електровръзка без [[проводник]]. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 километра. |
През [[1896]] г. Маркони заминава за [[Великобритания]], където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през 1897 година реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 километра. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира "Безжична телеграфна и сигнална компания", като получава патент за принципа на действие на електровръзка без [[проводник]]. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 километра. |
||
През [[1900]] г. Маркони прилага разработката на [[Карл Фердинанд Браун]] за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през [[ |
През [[1900]] г. Маркони прилага разработката на [[Карл Фердинанд Браун]] за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през [[Атлантическия океан]] на разстояние около 3 400 километра. За този експеримент предавателят е монтиран в Корнуол, Англия, а приемникът в Сейнт Джонс, Нюфаундланд. През [[1901]] г. Маркони построява радиостанция във [[Уелфлиит]], [[Масачузетс]], откъдето през [[1903]] г. е предадено известното радиосъобщение между [[президент]]а на [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[крал]]я на [[Англия]]. |
||
По-късно Маркони патентова: |
По-късно Маркони патентова: |
||
Ред 41: | Ред 40: | ||
* сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни ([[1912]] г.), |
* сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни ([[1912]] г.), |
||
* рамкова антена ([[1913]] г.) и др. |
* рамкова антена ([[1913]] г.) и др. |
||
През [[1905]] г. Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба. |
През [[1905]] г. Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба. |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
==Нобелов лауреат== |
==Нобелов лауреат== |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
==Политическа дейност и признание== |
==Политическа дейност и признание== |
||
През [[1923]] г. Маркони става член на [[фашизъм|фашистката]] партия на [[Мусолини]] и е издигнат за председател на Италианската академия на науките, както и за член на Фашисткия висш съвет. През [[1929]] г. крал [[Виктор Емануил III]] го удостоява с титлата [[маркиз]]. |
През [[1923]] г. Маркони става член на [[фашизъм|фашистката]] партия на [[Мусолини]] и е издигнат за председател на Италианската академия на науките, както и за член на Фашисткия висш съвет. През [[1929]] г. крал [[Виктор Емануил III]] го удостоява с титлата [[маркиз]]. |
||
==Семейство== |
==Семейство== |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
==Източници== |
==Източници== |
||
* [http://focus-news.net/?id=n499395 Агенция Фокус от 2 юни 2006 г.] |
* [http://focus-news.net/?id=n499395 Агенция Фокус от 2 юни 2006 г.] |
||
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Guglielmo_Marconi Уикипедия на английски] |
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Guglielmo_Marconi Уикипедия на английски] |
||
* Нобелови лауреати, |
* Нобелови лауреати, еднотомна енциклопедия, Издава Българска енциклопедия - БАН, Фондация "Отворено общество", София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8 |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Ред 74: | Ред 72: | ||
[[Категория:Италиански физици]] |
[[Категория:Италиански физици]] |
||
[[Категория:Радиотехници]] |
[[Категория:Радиотехници]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Академици]] |
||
[[Категория:Личности (Болоня)]] |
|||
[[af:Guglielmo Marconi]] |
[[af:Guglielmo Marconi]] |
Версия от 06:51, 26 януари 2013
Маркиз Гулиелмо Маркони (на италиански език Guglielmo Marchese Marconi) е италиански физик и изобретател с голям принос в областта на радиотехниката, основател на Радио Ватикана.
Биография
Роден e на 25 април 1874 г. в Болоня. Учи в техническо училище в Ливорно. Основни понятия за електромагнитните вълни получава от италианския физик Аугусто Риги, без да има систематично образование.
През 1895 г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той присъединява морзов телеграфен ключ към предавателната част на осцилатор на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча с което създава първообраз на антената. Успява да предаде сигнал на 2,5 км.
През 1896 г. Маркони заминава за Великобритания, където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през 1897 година реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 километра. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира "Безжична телеграфна и сигнална компания", като получава патент за принципа на действие на електровръзка без проводник. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 километра.
През 1900 г. Маркони прилага разработката на Карл Фердинанд Браун за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние около 3 400 километра. За този експеримент предавателят е монтиран в Корнуол, Англия, а приемникът в Сейнт Джонс, Нюфаундланд. През 1901 г. Маркони построява радиостанция във Уелфлиит, Масачузетс, откъдето през 1903 г. е предадено известното радиосъобщение между президента на САЩ и краля на Англия.
По-късно Маркони патентова:
- насочена антена (1905 г.),
- сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.),
- рамкова антена (1913 г.) и др.
През 1905 г. Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба.
През 1921 година Маркони започва изследвания в областта на късовълновата телеграфия и през 1927 г. компанията му създава международна мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии.
По време на Първата световна война Маркони работи за радиослужбите на Италия.
Маркони умира в Рим на 20 юли 1937 г. В негова чест всички радиостанции в света преустановяват предаванията си за 2 минути.
Нобелов лауреат
През 1909 г. Маркони и германският физик Карл Фердинанд Браун получават Нобелова награда за физика с обосновката "за техния принос в развитието на безжичната телеграфия".
Политическа дейност и признание
През 1923 г. Маркони става член на фашистката партия на Мусолини и е издигнат за председател на Италианската академия на науките, както и за член на Фашисткия висш съвет. През 1929 г. крал Виктор Емануил III го удостоява с титлата маркиз.
Семейство
През 1905 г. Маркони се жени за дъщеря на ирландския барон О'Браън, от която има 3 дъщери и син. По-късно се развежда. Маркони сключва втори брак през 1927 г., от който има дъщеря.
Източници
- Агенция Фокус от 2 юни 2006 г.
- Уикипедия на английски
- Нобелови лауреати, еднотомна енциклопедия, Издава Българска енциклопедия - БАН, Фондация "Отворено общество", София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8
Външни препратки
|