(Translated by https://www.hiragana.jp/)
Патриарх: Разлика между версии – Уикипедия Направо към съдържанието

Патриарх: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
един източник
Ред 9: Ред 9:


== Православни патриарси ==
== Православни патриарси ==
[[Вселенски патриарх|Вселенският патриарх]] е [[предстоятел]] на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] (наричана също [[Цариградска патриаршия|Вселенска патриаршия]]).
=== Източноправославни патриарси ===
=== Канонични ===
==== Патриарх на [[България]] ====
==== Патриарх на [[България]] ====

По силата на византийския принцип ''Imperium sine Patriarcha non staret'' – „Царство без патриарх не бива“, на църковно-народен събор към [[919]] г. [[Българската православна църква]] е официално провъзгласена за [[автокефална църква|автокефална]], а българският [[архиепископ]] получава титлата патриарх. Според мирния договор от октомври [[927]] г. на [[Петър I (България)|цар Петър]] е призната титлата „[[василевс]]“ и тогава се потвърждава автокефалията на Българската църква и патриаршеския титул на нейния [[предстоятел]] [[Димитрий Български]], според [[Борилов синодик|Бориловия синодик]] или [[Дамян (български патриарх)|Дамян]], според [[Дюканжов списък|Дюканжовия списък]] „по заповед на император [[Роман I Лакапин]]“. Дали е издаден тогава и официален църковно-канонически акт не се знае, но се предполага. Такъв акт православната [[патриаршия]] на Българската църква получава през [[1235]] г., благодарение на цар [[Иван Асен II]]. Търновската патриаршия е призната от всички древни църкви – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Българската патриаршия е хронологически шеста по ред.
По силата на византийския принцип ''Imperium sine Patriarcha non staret'' – „Царство без патриарх не бива“, на църковно-народен събор към [[919]] г. [[Българската православна църква]] е официално провъзгласена за [[автокефална църква|автокефална]], а българският [[архиепископ]] получава титлата патриарх. Според мирния договор от октомври [[927]] г. на [[Петър I (България)|цар Петър]] е призната титлата „[[василевс]]“ и тогава се потвърждава автокефалията на Българската църква и патриаршеския титул на нейния [[предстоятел]] [[Димитрий Български]], според [[Борилов синодик|Бориловия синодик]] или [[Дамян (български патриарх)|Дамян]], според [[Дюканжов списък|Дюканжовия списък]] „по заповед на император [[Роман I Лакапин]]“. Дали е издаден тогава и официален църковно-канонически акт не се знае, но се предполага. Такъв акт православната [[патриаршия]] на Българската църква получава през [[1235]] г., благодарение на цар [[Иван Асен II]]. Търновската патриаршия е призната от всички древни църкви – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Българската патриаршия е хронологически шеста по ред.


Ред 17: Ред 17:


==== Московски и на цяла Русия патриарх ====
==== Московски и на цяла Русия патриарх ====
Съществува от [[1589]] до [[1721]] г. и от [[1917]] г. до днес, пети по ранг след Йерусалимския патриарх. Първият „руски митрополит на Киев и цяла Русия“ [[Йона (митрополит)|Йона]] е избран на поместен Московски събор на [[15 декември]] [[1448]] г. без съгласие на Цариградския патриарх. С тази дата се свързва автокефалността на Руската църква със седалище Киев до [[1326]] г., след това, по желание на митрополит Петър – Москва. През януари 1589 г., по желание на цар [[Фьодор I]], поместен Московски събор избира Московския митрополит [[Йов]] за [[предстоятел]] на новосъздадената патриаршия. През 1590 г. вселенски събор в Цариград, на който участват всички патриарси, признава този избор и нов патриархат и дава на Руската църква пети ранг след Йерусалимската.


=== Неканонични ===
Съществува от [[1589]] до [[1721]] г. и от [[1917]] г. до днес, пети по ранг след Йерусалимския патриарх. Първият „руски митрополит на Киев и цяла Русия“ [[Йона (митрополит)|Йона]] е избран на поместен Московски събор на [[15 декември]] [[1448]] г. без съгласие на Цариградския патриарх. С тази дата се свързва автокефалността на Руската църква със седалище Киев до [[1326]] г., след това, по желание на митрополит Петър - Москва. През януари 1589 г., по желание на цар [[Фьодор I]], поместен Московски събор избира Московския митрополит [[Йов]] за [[предстоятел]] на новосъздадената патриаршия. През 1590 г. вселенски събор в Цариград, на който участват всички патриарси, признава този избор и нов патриархат и дава на Руската църква пети ранг след Йерусалимската.

=== Неканоночни източноправославни патриарси ===

==== Патриарх на Москва и цяла Русия ====
==== Патриарх на Москва и цяла Русия ====
- глава на Руската Старо-православна Църква
- глава на Руската Старо-православна Църква

Версия от 08:34, 28 април 2019

"Дверите на Свети Петър", Цариград

Патриарх (на гръцки πατριάρχης; от πατήρ - ‚баща‘/‚отец‘ и αρχης - ‚първенец‘, ‚вожд‘) е титла в Библията: патриарх Давид (Деяния 2,29), патриарх Авраам (Послание до евреите 7,4). Най-често като патриарси се споменават тримата праотци Исаак, Авраам и Иаков, от които произхождат началниците на 12-те Израилеви колена: "...а Исаак роди Иакова, Иаков пък - дванайсетте патриарси" (Деяния 7,9). Тези дванайсет патриарси, синове на Иаков, са според Първа книга Мойсеева - Битие 35,22-26: "Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон. Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин. Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим. Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир."

Званието „патриарх“ е най-висшето за настоятел на православна църква и е установено на Халкидонския църковен събор през 451. Там се определя пентархията. Петте главни църкви са „старите църкви“ и те са подредени по ранг така: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. И след разделянето на християнската църква при Великата схизма от 1054 г., титлата партиарх остава в йерархията на християнската църква - в Източната „патриарх“, в Западната „папа“.

По време на Византийската империя начело на православните автокефални църкви са стоели четирима патриарси: Константинополския, Александрийския, Антиохийския и Йерусалимския. Това се потвърждава от съвременника на Византийската империя Ибн Хурдазбих, като освен посочените, той пояснява, че общия брой на патриарсите е дванадесет - шест в стоолицата и шест в провинциите.[1].

Патриарси се наричат и главите на някои други християнски църкви, например на Яковитската църква, както и някои католически епископи, например тези на Венеция.

Православни патриарси

Вселенският патриарх е предстоятел на Цариградската патриаршия (наричана също Вселенска патриаршия).

Канонични

Патриарх на България

По силата на византийския принцип Imperium sine Patriarcha non staret – „Царство без патриарх не бива“, на църковно-народен събор към 919 г. Българската православна църква е официално провъзгласена за автокефална, а българският архиепископ получава титлата патриарх. Според мирния договор от октомври 927 г. на цар Петър е призната титлата „василевс“ и тогава се потвърждава автокефалията на Българската църква и патриаршеския титул на нейния предстоятел Димитрий Български, според Бориловия синодик или Дамян, според Дюканжовия списък „по заповед на император Роман I Лакапин“. Дали е издаден тогава и официален църковно-канонически акт не се знае, но се предполага. Такъв акт православната патриаршия на Българската църква получава през 1235 г., благодарение на цар Иван Асен II. Търновската патриаршия е призната от всички древни църкви – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Българската патриаршия е хронологически шеста по ред.

Виж Глава на Българската православна църква.

Московски и на цяла Русия патриарх

Съществува от 1589 до 1721 г. и от 1917 г. до днес, пети по ранг след Йерусалимския патриарх. Първият „руски митрополит на Киев и цяла Русия“ Йона е избран на поместен Московски събор на 15 декември 1448 г. без съгласие на Цариградския патриарх. С тази дата се свързва автокефалността на Руската църква със седалище Киев до 1326 г., след това, по желание на митрополит Петър – Москва. През януари 1589 г., по желание на цар Фьодор I, поместен Московски събор избира Московския митрополит Йов за предстоятел на новосъздадената патриаршия. През 1590 г. вселенски събор в Цариград, на който участват всички патриарси, признава този избор и нов патриархат и дава на Руската църква пети ранг след Йерусалимската.

Неканонични

Патриарх на Москва и цяла Русия

- глава на Руската Старо-православна Църква

Патриарх на Америка

- в единство с Старо-православния патриарх на Москва и цяла Русия

Патриарх на Киев

- глава на Украинската православна църква

Католически патриарси

Римокатолически патриарси

Патриарх на Източна Индия

- титулярен патриаршески престол, свързан с архиепархията Гоа и Даман в Индия

Източнокатолически патриарси

Коптски католически патриарх на Александрия

- глава на Коптската католическа църква

Сирийски католически патриарх на Антиохия

- глава на Сирийската католическа църква

Мелкитски гръцкокатолически патриарх на Антиохия

- глава на Мелкитската гръцкокатолическа църква. us него са свързани още два патриархата с малкитски гръцкокатолически обред:

Малкитски католически патриарх на Александрия

(в Египет)

Мелкитски католически патриарх на Йерусалим

(в Палестина/Израел)

Маронитски патриарх на Антиохия

- глава на Маронитската църква

Халдейски католически патриарх на Вавилон

- глава на Халдейската католическа църква

Арменски католически патриарх на Киликия

- глава на Арменската католическа църква

Исторически римокатолически патриарси

Източници

  1. Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 9549942031, стр. 28