Голем Върбовник
| Голем Върбовник | |
  Голем Върбовник  Голем Върбовник | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 126 души[1] (15 март 2024 г.) 9,8 души/km² |
| Землище | 12,875 km² |
| Надм. височина | 605 m |
| Пощ. код | 2690 |
| Тел. код | 07045 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 15457 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Бобов дол Елза Величкова (Партия на зелените, БСП – Обединена левица, ИТН, Републиканци за България; 2015) |
Голем Върбовник е село в Западна България. То се намира в община Бобов дол, област Кюстендил.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в полупланински район, на 8 км от ТЕЦ „Бобов дол“. Пресича се от вече маловодна река, по поречието на която изобилстват върби, откъдето произлиза и името на селото. Почвите са разнообразни, предимно кафяви, като основните култури, които се отглеждат в неголеми количества са пшеница, зеленчуци, лози. До 1990 година земята се от обработва от АПК „Юрий Гагарин“ – Панчарево.
Всички мобилни оператори имат добър обхват в селото и околните местности, както и качествен мобилен Интернет.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 175 | 100,00 |
| Българи | 169 | 96,57 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 4 | 2,28 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 2 | 1,14 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Близо до селото, в местността „Клисурата“ се намира внушителен паметник, с форма пламък с три върха, в чест на местния партизански отряд.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Ежегодно на 9 септември в центъра на селото се провежда Земляческа среща-събор
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Как цар Константин избегал от Кюстендил", народно предание за деспот Константин Драгаш, записано от проф. Владимир Качановский на 9 декември 1879 г. от местни старци, Качановский, В. "Памятники болгарскаго народнаго творчества. Выпуск І-й Сборник западно-болгарских песен с словарем", Санкт Петербург, 1882 г.
- "Приемане на Кръщението Господне", разказ по библейски мотиви, разказан на проф. Владимир Качановский от група старци от Голем Върбовник на 9 декември 1879 г., Качановский, В. "Памятники болгарскаго народнаго творчества. Выпуск І-й Сборник западно-болгарских песен с словарем", Санкт Петербург, 1882 г.
- "Стани Како, дай колако", семейна песен от Голем Върбовник, записана на 9 декември 1879 г. от проф. Владимир Качановский, Качановский, В. "Памятники болгарскаго народнаго творчества. Выпуск І-й Сборник западно-болгарских песен с словарем", Санкт Петербург, 1882 г.
| ||||||||
